Определение № 771 от 28.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 771 гр. Велико Търново, 28.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500566 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 435, ал. 2 от ГПК.

С Определение № 854/12.08.2024 г. по в. гр. д. № 544/2024 г. Русенският окръжен съд оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Г. Н. М. против действията на ЧСИ рег. № 914 по изп. дело № 281/2024 г. и прекратил производството по делото.

Частна жалба против това определение е подадена от Г. Н. М. с оплаквания, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Счита, че като съсобственик на имота, предмет на продан по изпълнителното дело, има право да обжалва всички действия на съдебния изпълнител. Бездействието на ЧСИ да изпълни задължението си да индивидуализира имота е укоримо. Такова е и действието на РС – Русе да включва фалшиви данни за ЕГН. Оспорва приетото от съда, че отговорността на съдебния изпълнител отпада, тъй като запорът е вдигнат по искане на длъжника. Съдебният изпълнител не е реагирал на искането й за прекратяване на делото и на възражението на другата страна и е игнорирал факта, че той не е изразходвал какъвто и да е ресурс по делото.

Не е подаден отговор от другите страни.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и писмените доказателства по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 281/2024 г. по описа на ЧСИ В. Николов е образувано по молба на взискателите-съделители И. И. Д. и П. Д. Т. въз основа на Изпълнителен лист от 18.03.2024 г., изд. по гр. д. № 2182/2019 г. по описа на РС – Русе, с който е изнесен на публична продан съсобствен недвижим имот в. с. Семерджиево, общ. Русе и е 1 осъдена Г. Н. М. да заплати на И. И. Д. и П. Д. Т. сумата 1 100 лв. разноски по делото.

До длъжника Г. Н. М. е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението в размер на 1 110 лв. съгласно изпълнителния лист, 840 лв. допълнителни разноски и 225 лв. разноски по изп. дело, както и 211.68 лв. такса по чл.

26 от ТТР по ЗЧСИ.

Предприети са действия по оценка и изнасяне на публична продан на имота. По молба на взискателите е наложена възбрана върху недвижим имот в с. Крушовене, общ. Д. Митрополия, собственост на Г. Н. М. – на 24.04.2024 г., запор върху вземанията й от „Сиби Илчовски“ ЕООД – на 23.04.2024 г. и запор върху вземанията й по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД – на 20.04.2024 г.

На 30.04.2024 г. по делото е постъпила молба от длъжника Г. Н. М. за прекратяването му. Към нея са приложени платежни документи за внесена сума в размер на 1 100 лв. на делото. Взискателите са заявили, че са получили сумата, но са възразили срещу прекратяване на делото поради наличието на други непогасени суми, както и за извършване на публичната продан.

По разпореждане на съдебния изпълнител от 17.05.2024 г. наложените запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Банка ДСК“ АД и към „Сиби Илчовски“ ЕООД са вдигнати, а възбраната върху имота в с. Крушовене е заличена.

Жалбоподателката Г. Н. М. е оспорила пред РОС законосъобразността на действията по изпълнителното дело, поради това, че в изпълнителният лист са посочени неверни данни относно пола й и ЕГН, както и по отношение на недвижимия имот, изнесен на публичната продан. Изложени са съображения и за прекомерност на наложените запори и възбрана спрямо размера на дължимите от нея суми.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и прекратил производството по делото.

Частната жалба против това определение е подадена в срок, от страна, която има интерес от обжалването, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

Подадената от длъжника по изпълнителното дело жалба е недопустима и като такава правилно е била оставена от окръжния съд без разглеждане.

Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът по изпълнителното дело, каквато е жалбоподателката, има право да атакува по съдебен ред само: 1/ постановлението за глоба; 2/ насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3/ отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4/ отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5/ определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както 2 и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6/ отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7/ разноските по изпълнението.

Видно от изложеното в жалбата, жалбоподателката не обжалва нито едно от посочените по-горе действия по принудителното изпълнение, поради което същата се явява недопустима за разглеждане по същество. Качеството на жалбоподателката на съсобственик на имота, изнесен на публична продан, само по себе си не й дава право да обжалва действия на съдебния изпълнител извън посочените в чл. 435, ал. 2 от ГПК, доколкото тя е длъжник по вземания на другите съделители за разноски. С оглед на това, неоснователни са развитите в частната жалба доводи в тази насока.

По делото няма съмнения в идентичността на страните по изпълнителното дело и тези в делбеното производство (самата жалбоподателка не твърди обратното), поради което, дори и да има допуснати технически грешки в изпълнителния лист, те не обосновават извод за незаконосъобразност на изпълнителните действия. Същото се отнася и за недвижимия имот, изнесен на публична продан, доколкото същият е индивидуализиран освен в изпълнителния лист и в изисканата от съдебния изпълнител от Община – Русе скица на имота.

Жалбата е недопустима и в частта, с която се оспорва съразмерността на предприетите изпълнителни способи спрямо вземането, предмет на принудително удовлетворяване. Преценката за наличието на несъразмерност съгласно чл. 442а, ал. 2 от ГПК, съответно - за преустановяване на част от предприетите изпълнителни способи, е на съдебния изпълнител, в случай че бъде сезиран от длъжника. Отказът му може да бъде основание за търсене на отговорност от съдебния изпълнител по чл. 441 от ГПК, ако за длъжника са настъпили вреди, но не и да бъде оспорван по реда на чл.

435, ал. 2 от ГПК, доколкото конкретните основания за обжалване на действията на съдебния изпълнител са лимитативно изброени и не могат да бъдат прилагани разширително, включително и основанието по т. 6.

Жалбата е недопустима и поради липса на интерес от оспорване законосъобразността на изпълнителното производство на осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради насочване на изпълнението върху несеквестируеми вземания на жалбоподателката по сметката й в „Банка ДСК“ АД. Видно от делото, запорът върху банковата сметка е вдигнат от съдебния изпълнител непосредствено след погасяване на част от дължимите от жалбоподателката суми в размер на 1 110 лв., съответно отпаднал е интересът от оспорване на принудителното изпълнение на това основание.

Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 854/12.08.2024 г. на Русенски окръжен съд по в. гр. д. № 544/2024 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4