Решение № 219 от 06.12.2023, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Троян, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20234340100225 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Г. И. Б. от гр.Троян, чрез адв. К. Д. от ЛАК, срещу И. А. И. и Н. Б. М., и двамата с постоянен адрес в с. ***, обл. Ловеч, с цена на иска 23 456.00 лева.

Ищцата твърди, че на 19.06.2007 г. ответниците сключили договор за кредит за текущо потребление с «Банка ДСК» ЕАД, по силата на който банката им отпуснала заем в размер на 20 000 ( двадесет хиляди) лв., който те следвало да върнат на 96 месечни вноски, последната от която с падеж 15.06.2015 г. Кредитът бил обезпечен с поръчитество на ищцата, като тя сключила договор за поръчителство от 15.06.2017 г., както и с поръчителството на Зюбмюл Мехмедова А.а - майка на отв.И. А. И..

В молбата се твърди, че поради нередовното обслужване на задължението по кредита от главните длъжници, договорът за кредит бил неколкократно предоговарян, ведно с поръчителството, като последният анекс към договора бил сключен на 08.11.2011 г., със срок до 08.11.2021 г.

Поради неизпълнение на задължението по договора за кредит, кредиторът обявил задължението за предсрочно изискуемо и се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на която бил издаден изпълнителен лист за останалите дължими суми във връзка с отпуснатия кредит.

Кредиторът «Банка ДСК» ЕАД прехвърил своите вземания по процесния договор за кредит на «ОТП Факторинг» ЕАД, като за цесията били 1 уведомени всички длъжници, вкл. и поръчителите.

Цесионерът «ОТП Факторинг» ЕАД образувал изпълнително производство за придобитите вземания, като предприел изпълнителни действия срещу ищцата, в качеството й на поръчител по договора за кредит.

В периода 12.04.2021г. – 14.04.2021 г. ищцата твърди, че с три последователни вноски тя заплатила сумата от 20 000 лв. по процесния договор, както и разноски по изпълнението в размер на 3 456.00 лв.

Ищцата е направила искане съдът да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата от 20 000.00 лв. - главница, заплатена от нея като поръчител по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.06.2007 г. с «Банка ДСК» ЕАД, и анексите към него, както и сумата 3 456.00 лв. - разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изпълнението - 14.04.2021 г.

Ищцата претендира присъждане на направените в производството разноски.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците се представляват от назначения им особен представител – адв. Р.

Г. от ЛАК, която е представила писмен отговор, в който е взела становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск и съобразно с него е направено искане за отхвърляне на същия. Адв. Г. е релевирала възражения, че ищцата не е уведомила ответниците за предявения иск; че не е приложила оригинала на договора за цесия и че е претендирала лихва за забава върху разноските.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от пълномощника си адв. К. Д. от ЛАК, който поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло, като бъдат присъдени на ищцата направените разноски в производството съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответниците не се явават и не се представляват от техния особен представител адв. Р. Г. от ЛАК. От последната е постъпило писмено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Адв. Г. е развила в представена по делото писмена защита подробни доводи и правни аргументи в подкрепа на искането предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

От представените договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.06.2007 г. между ответниците и «Банка ДСК» ЕАД и анексите към него, последният от които от 08.11.2011 г., се установява, че ответниците са получили от посочената банка кредит в размер на 20 000 лв., който те следвало да върнат до 08.11.2021 г.

Кредитът бил обезпечен с поръчителство на ищцата, която сключила четири договора за поръчителство с «Банка ДСК» ЕАД, последният от които от 08.11.2011 г.

Представен е изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 658/2012г. по описа на РС-Троян, с който ответниците, в качеството на длъжници по договор за кредит, ищцата, като поръчител и З.М. А.а, са осъдени да заплатят солидарно на «Банка ДСК» ЕАД сумата 19 584.54 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление, сумата 1 935.95 лв. – договорна лихва и 2 сумата 141.44 лв. – лихва за забава, както и разноските по делото в общ размер 1 099.23 лв. (разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение).

Представени са три уведомления от 12.02.2013 г., изпратени от «ОТП Факторинг България» ЕАД до ответниците и до ищцата, с които тримата са уведомени за сключения договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цесионерът «ОТП Факторинг България» ЕАД придобил вземанията, произтичащи от сключения между ответниците и «Банка ДСК» ЕАД договор за кредит за текущо потребление. Видно е от известията за доставяне, че тези три уведмления са били връчени на техните адресати.

Представено е споразумение от 21.06.2017 г., сключено между «ОТП Факторинг България» ЕАД, от една страна, и ответниците И. И., Н. М. и ищцата Г. И. Б., от друга, с което е уговорено задълженията, произтичащи от договора за кредит за текущо потребление, а именно : сумата 19 584.54 лв. – главница, сумата 760.26 лв. – присъдена просрочена лихва и сумата 4 098.78 лв. – наказателна лихва за забава, да бъдат платени на 55 равни месечни вноски.

На 01.11.2019 г. е образувано ИД № 20198790402536 по описа на ЧСИ В.П..

На 12.04.2021 г. е сключено споразумение между «ОТП Факторинг България» ЕАД и ищцата Г. И. Б., от друга, с което е уговорено, че задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит за текущо потребление, а именно : сумата 19 584.54 лв. – главница, сумата 760.26 лв. – присъдена просрочена лихва и сумата 9 361.94 лв. – наказателна лихва за забава, както и 171.20 лв. разноски, да бъдат платени от ищцата Г. Б. еднократно. Уговорена е дължима сума по процесния договор за кредит в общ размер 20 000 (двадесет хиляди) лв., като Б. е задължена да заплати и разноските по изпълнението.

От три вноски бележки, съответно от 12.04.2021 г., 13.04.2021 г. и 14.04.2021 г., представени с ИМ, е видно, че ищцата е внесла в полза на «ОТП Факторинг» ЕАД сума в общ размер 20 000 лв. Приложено е и е прието удостоверение изх. № U48-101/2021 г., издадено от „ОТП Факторинг“ ЕАД, от което се установява, че кредиторът е опростил остатъка от задължението в размер на 9 877.94 лв.

От фактура № 000024278/27.11.2019 г. е видно, че ищцата е заплатила по сметка на ЧСИ В.Петров сума 12.00 лв., а съгласно фактура № 000030584/27.11.2020 г. и фактура № 000035594/19.07.2021 г. тя е заплатила по сметка на посочения ЧСИ, както следва: по първата фактура сумата 114.00 лв., а по втората - сумата 3 300.00 лв. ( по трите фактури общо 3 426.00 лв.) С постановление от 16.07.2021г. е прекратено изп. дело № 20198790402536 по описа на ЧСИ В.П..

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Претенцията на ищцата е за осъждане на ответниците да й заплатят солидарно сумата 20 000.00 лева, представляваща платени от ищцата, в качеството й на поръчител по договор за кредит, парични задължения на ответниците по сключен от тях договор за кредит за текущо потребление, както и сумата 3 456.00 лв. – разноски по изпълнението.

Фактическият състав на чл.143, ал.1 ЗЗД предвижда, че с договора за 3 поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск. Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му. Поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането (в т.см. Решение 306 от 6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 185/2014 г., IV г. о.)

Действително по делото се установи, че ищцата е заплатила сумата от 20 000.00 лв., съгласно споразумение с „ОТП Факторинг“ ЕАД, както и сумата 3426.00 лв.- разноски по ИД № 20198790402536 по описа на ЧСИ В.П..

Същата има качеството на поръчител по см. на чл.143 ЗЗД.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск за сумата 20 000 лв. – главница, следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан, като върху сумата се присъди и законна лихва от деня на плащането – 14.04.2021 г. до окончателното й изплащане. Във връзка с претенцията за разноски по изпълнението, предвид, че ищцата доказа заплащането на разноски в общ размер 3 426.00 лв., искът в тази част следва да се уважи за тази сума, като се отхвърли за горницата до пълния претендиран размер от 3 456.00 лв. Върху сумата следва да се присъди и законна лихва от деня на плащането до окончателното й изплащане.

Съдът счита за неоснователни направените възражения от особения представител на ответниците, че не е представен договорът за цесия, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Представени са уведомления за извършената цесия, с които ответниците ( и ищцата) са уведомени за новия кредитор. Същите са сключили споразумение с „ОТП Факторинг България“ ЕАД за изплащане на процесните задължения.

Неоснователно е и възражението, че върху сумата за разноски по изпълнението не се дължи законна лихва. Видно е от цитираното съдебно решение на ВКС, че платилият поръчител има право на законни лихви върху всички платени суми от деня на плащането.

По разноските:

4

Ищцата претендира разноски в размер на 4 751.04 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК, от които 1 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение, 940.00 лв.

– ДТ и 2 511.04 лв. – депозит за особен представител. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да й заплатят направените разноски в общ размер 4744.96 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД И. А. И., ЕГН ********** и Н. Б. М., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: с. ***, обл. Ловеч, ул.“***“ № 2, вх.В, ет.2, ап.6, да заплатят солидарно на Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ***, обл. Ловеч, мах. „***“ № 18, сумата 20 000.00 ( двадесет хиляди) лв. - главница, и сумата 3 426.00 ( три хиляди четиристотин двадесет и шест) лв. – разноски по изпълнението, заплатени от нея като поръчител по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.06.2007 г. с «Банка ДСК» ЕАД, и анексите към него, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на изпълнението - 14.04.2021 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта на платената сума за разноски по изпълнението за горницата над 3 426.00 лв. до пълния претендиран размер от 3 456.00 лв., като неоснователен и недоказан.