Решение № 488 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора П. Б. Г. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602503 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 20.01.2026 г., постановена по НОХД № 10986/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129 състав, подсъдимият И. А. Д. е признат за НЕВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 313, ал. 3 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан изцяло по това обвинение.

Със същата присъда, подсъдимият И. А. Д. е признат за ВИНОВЕН за това, че на 16.07.2024 година в гр. София, ул. „********, пред сградата на Светия Синод, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 10“, с ИМЕИ: 354651106073580, на стойност 420 лева и картапамет към него на стойност 11 лева, всички вещи на обща стойност 431.00 лева (четиристотин тридесет и един лева), от владението на собственика Е.С.В., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК , поради което и на основание чл.194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложeно наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест) месеца, с периодичност два пъти седмично, и по чл.42а ал.2 т.2 от НК – 1 задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият И. А. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: сумата от 150,83 евро (295,00 лева), представляваща разноски в досъдебното производство, в полза на Държавния бюджет и по сметка на СДВР, и сумата от 30,00 евро, представляваща разноски в съдебното производство, в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.

Срещу присъдата, в частта, с която подсъдимият е признат за виновен, е постъпила въззивна жалба, а впоследствие и допълнение към нея, от служебния защитник на подсъдимия – адвокат П. С.. В жалбата се поддържа, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като се иска осъдителната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, оправдателна. Алтернативно се иска налагане на по-леко наказание – глоба. В допълнението към въззивната жалба защитата излага доводи, че деянието е неправилно квалифицирано, като поддържа, че правилната квалификация е по чл.207 ал.1 от НК, а не кражба, доколкото пострадалият оставил вещите си без надзор и в близост не е имало хора. Поддържа се, че свидетелските показания не доказват вината на подсъдимия и че е налице неправилна преценка на събраните по делото доказателства.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

С оглед изясняване на обективната истина по делото, въззивният съд е изискал и приобщил по реда на чл.283 от НПК актуална справка за съдимост на подсъдимия, справка от СДВР относно налагани административни наказания по реда на чл.218б от НК, наказателно постановление и справка от Областна дирекция на МВР – Хасково, р айонно управление Д.град.

В хода на проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на подсъдимия – адвокат С., поддържа подадената въззивна жалба и писменото допълнение към нея, по изложените в тях съображения. Не прави доказателствени искания.

В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура счита постановената присъда на СРС за правилна и законосъобразна, а доводите във въззивната жалба приема за неоснователни.

Посочва, че за да се намери чужда движима вещ, се предполага същата да е изгубена, какъвто не е настоящият случай, доколкото вещта е била оставена без надзор заедно с други вещи, чието наличие предполага, че същата не е 2 изгубена, а това е било видимо и за извършителя. Като допълнителна индиция за субективната нагласа на дееца изтъква обстоятелството, че подсъдимият е бързал да се оттегли от района на извършване на деянието. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна.

Подсъдимият Д., редовно уведомен, не се явява, като с депозирана по делото молба е поискал делото да бъде разгледано в негово отсъствие, тъй като работи на обект извън град София.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложените във въззивната жалба и допълнението към нея доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Присъдата е обжалвана единствено от защитата на подсъдимия в осъдителната част, като липсва подаден протест от прокуратурата. С оглед на това и предвид забраната по чл.337 ал.2 от НПК въззивният съд дължи произнасяне, без да може да утежнява положението на подсъдимия.

Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото доказателствена съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на Софийския районен съд.

При извършения собствен анализ на събраните доказателства настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Подсъдимият И. А. Д., с ЕГН **********, е роден на ******** година в град София, българин, с българско гражданство, със средно образование, работещ, неженен, осъждан, освобождаван неколкократно по реда на чл.218б НК с налагане на административно наказание, с адрес: град София, ул.

„******** и адрес: град София, ул. „********

Свидетелят Е.С.В. бил началник на протокола на Светия Синод и в тази връзка на 16.07.2024 година, около 13:00 часа, изпращал от сградата на Светия 3

Синод, находяща се в град София, ул. „********, гости на Българския патриарх. Докато разговарял с гостите и други лица от духовенството, свидетелят В. оставил на входа на сградата на Светия Синод бяла найлонова торбичка, съдържаща собствения му мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 10“, с ИМЕИ: 354651106073580, на стойност 420 лева, и карта-памет към него на стойност 11 лева, както и други вещи с незначителна стойност. След това се отдалечил от вещите си на разстояние около 15-20 метра, като не осъществявал постоянен надзор над тях, в порядъка на около 3-5 минути.

Същевременно, в близост до мястото преминавал подсъдимият И. Д., който забелязал оставената пред входа на Светия Синод бяла найлонова торбичка и я взел, заедно със съдържащите се в нея вещи, след което бързо се качил в таксиметров автомобил, управляван от свидетеля Д.В.С., като му задал посока към Съдебната палата.

Малко по-късно същия ден подсъдимият отишъл в „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ООД, находяща се в гр. София, бул. „********, където със Заложен билет № 01500202073/16.07.2024 година заложил взетия мобилен телефон, като го предал на свидетеля Я.А.В. – служител на заложната къща.

Подсъдимият задържал в себе си намиращите се в телефона СИМ-карта и карта-памет, които предал с протокол за доброволно предаване на 17.07.2024 година, когато бил задържан във връзка със случая.

Иззетият телефон, заедно с предадените от подсъдимия СИМ-карта и карта-памет, след извършен оглед бил върнат на собственика му – свидетеля В., с разписка от 17.07.2024 година.

Видно от приобщената пред въззивната инстанция справка от СДВР и приложеното към нея наказателно постановление № 85/15.10.2025 година на Началник на сектор „Охранителна полиция“ при 06 РУ-СДВР, на подсъдимия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.218б от НК за това, че на 20.04.2025 година отнел чужди движими вещи на обща стойност 928 лева, квалифицирано като маловажен случай на кражба по чл.194 ал.3 от НК. Също така от справката е видно, че подсъдимия е бил регистриран в РУ Д.град за деяние по чл.194 ал. 1 от НК от дата 19.01.2024 година, което на 19.02.2024 е било прекратено с основание – административно наказание.

Горната фактическа обстановка се установява, въз основа на събрания и приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на гласните и писмени доказателства и доказателствени средства и способите за доказване поотделно и в съвкупност, както следва: гласни – показанията на свидетелите Е.С.В., Я.А.В. и Д.В.С., в това число съответните части от показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към 4 доказателствената съвкупност чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК, както и обясненията на подсъдимия Д.; писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за разпознаване на лица и предмети от 17.07.2024 година, ведно с албум към него; протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с албум към него; протоколи за доброволно предаване; разписка за връщане на вещи; копие на Заложен билет № 01500202073/16.07.2024 година; писмо от „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ООД от 01.07.2025 година; заповед за задържане; справки за съдимост; справка от СДВР, ведно с НП № 85/15.10.2025 година; справка от ОДМВР – Хасково, РУ Д.град, и други; способите за доказване – заключенията на видеотехническата експертиза по Протокол № 327/2024 година и на съдебно-оценителната експертиза.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата (вж. решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година на ВКС, ІІІ н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).

По отношение на наведеното във въззивната жалба възражение, че свидетелските показания не доказват авторството на деянието, настоящият състав го намира за неоснователно. Показанията на свидетелите В., В. и С. са последователни, взаимно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което правилно са били кредитирани от първата инстанция.

5

Свидетелят В. установява времето и мястото, на което е оставил вещите си – предмет на престъплението, разстоянието, на което се е отдалечил и времето, през което не е осъществявал надзор над тях. Свидетелят С. установява, че на инкриминираната дата подсъдимият се е намирал на мястото на деянието, а непосредствено след това се е качил в управлявания от С. таксиметров автомобил, като му е задал посока към Съдебната палата, което се потвърждава и от приложения протокол за разпознаване на лица и предмети от 17.07.2024 година, с който свидетелят С. е разпознал подсъдимия.