Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4712 от 05.10.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4646/2025
Вид
Определение № 4712
Подписан
05.10.2026
В сила
05.10.2026
Състав
Мария Иванова, Иво Дачев, Даниела Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4712 гр. София, 05.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито засеД.е на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Иво Дачев като разгледа докладваното от Иво Дачев Касационно гражданско дело № 20258002104646 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на касаторите З. А., В. А., В. А., В. В., Д. А., В.

П., А. П., А. Т. и П. Т., всички чрез адв. К., за изменение на постановеното на 09.07.2026 г. решение по настоящото дело в частта за разноските, чрез присъждане допълнително и на сторените от молителите разноски пред въззивната инстанция, в размер на 54 076.62 лв., равняващи се на 27 648.94 евро.

Насрещната страна „К. - 2001“ О. оспорва молбата по съображения, извлечени от разликата между поправяне, изменение и допълване на съдебния акт. От друга страна поддържа, че няма основание за присъждане на съдебни разноски общо и неразделно на всички ищци, без оглед на това, кой от тях каква част от тези разноски е понесъл.

Молбата е процесуално допустима и основателна: разноските са поискани своевременно от жалбоподателите с касационната жалба, към която е приложен списък по чл. 80 ГПК. Доказателствата за извършването им се намират в кориците на делото. С оглед изхода на спора, молителите имат право на разноски както за въззивната, така и за касационната инстанция.

Върховният касационен съд е съобразил това обстоятелство, но с решението си е присъдил само разноските, сторени в касационното производство.

Разликата между допълване и изменение на съдебното решение в частта за разноските е изяснена в т.8 и 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, според което хипотезата на допълване на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена

1 отговорността за разноски, обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, докато във втората хипотеза, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. В същия смисъл е и постоянната съдебна практика, израз на която са определение № 1667 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 559/2023 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 146 от 12.02.2014 г. по ч. т. д. № 250/2014 г. на ВКС, І т.о. и мн. др. С оглед изложеното, постановеното по делото решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищците още и разноските, сторени от молителите пред въззивния съд. Без значение за основателността на молбата за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК е фактът, че всички разноски, доказателствата на извършването на които са приложени на л. 256 – 260 от делото на САС, са били заплатени единствено от ищцата З. А..

Ответникът не може да възразява за начина, по който тези разноски ще бъдат разпределени между нея и останалите ищци, тъй като този въпрос касае единствено техните вътрешни отношени.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 475 от 10.07.2026 г. по гр. д. № 4646/2025 г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „К. - 2001“ О. с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление:

[населено място], [улица], да заплати на З. Р. А. ЕГН-[ЕГН], В. Р. А. ЕГН[ЕГН], В. М. А. ЕГН-[ЕГН], В. К. В. ЕГН-[ЕГН], Д. Л. А. ЕГН-[ЕГН], В. Н. П.

ЕГН-[ЕГН], А. Н. П. ЕГН-[ЕГН], А. Г. Т. ЕГН-[ЕГН] и П. Ц. Т. ЕГН-[ЕГН], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, чрез адв. К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата 27 648.94 евро, представляваща сторени от тях съдебни разноски във въззивното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2