Решение № 4053 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4053 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20241110210151 по описа за 2024 година прие следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи – образувано по жалба на А. Г.

Ц. срещу заповед за задържане на жалбоподателя рег. № 228зз- 726/ 24.06.2024 г., издадена от полицейски орган при 04 РУ СДВР.

С жалбата и в съдебно заседание се претендира отмяна на оспорения административен акт, като се излагат съображения, които по съдържанието си представляват възражения за наличие на основания за отмяна на административния акт по чл. 146 т.2 АПК - липса на мотиви , обосноваващи разпоредителната част на акта, представляваща нарушение на установената форма .

Конкретно с жалбата по същество се поддържат възражения в следния смисъл :

В противоречие на закона и изискванията на правото на ЕС полицейските служители не са предоставили на задържаното лице информация за основанията за задържането. Като фактическо и правно 1 основание за издаване на заповедта за задържане единствено е посочено - по ДП 1333/24г във връзка с чл. 195 НК .

Според изискванията за правото на информация в наказателно производство данните , които представляват необходима информация относно основанието за задържане - конкретни данни за извършване на престъпление и за участието на лицето в него - следва да се предоставят незабавно при задържане .

Необходимо е фактическите и правни основания да описват релевантните факти, свързани с престъплението, в извършването на което лицето е заподозряно и правна квалификация, които да позволят да се разберат основанията за задържането. Липсата на достатъчно информация относно основанията за задържането представлява липса на мотиви - нарушение по чл. 146 т.

2 от АПК и произволно задържане - нарушение на чл. 5 от КЗПЧОС .

При издаването на атакуваната заповед реално е ограничено правото на участие в производството и съществено е засегнато правото на защита поради липсата на предоставен достъп до информация за основанието на задържането - нарушение на член

5 от КЗПЧОС .

Поддържа се и липса на фактическо основание за задържане по чл. 74 ал.2 т. 2 ЗМВР

- с мотиви от Решението от 24 юни 2014 н а Европейския съд по правата на човека по делото - Петков и

Профиров срещу България.

Претендира се и присъждането на разноски по делото .

Ответникът хх - полицейски орган при 04 РУ СДВР се представлява от юрисконсулт. Представителите оспорват изцяло основателността на жалбата с писмени бележки , представени в съдебно заседание . Поддържат се съображения в следния смисъл :

Жалбоподателят е задържан на основание чл.72 ал.1 т. 1 от ЗМВР от полицейски орган при

СДВР в изпълнение на правомощията му.

Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл. 72 от ЗМВР е 2 принудителна административна мярка, която в зависимост от обстоятелствата би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая е предприето с цел

- установяване на съпричастност към престъпление по чл. 195 НК .

При приложението на нормата на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР законът не изисква полицейският орган да дава точна правна квалификация на извършеното деяние, достатъчно е да посочи основанието , на което се задържа лицето и в достатъчна степен фактическите основания, обосноваващи задържането. В заповедта, с която жалбоподателят е задържан, на осн. чл. 74 ал.2 т.2 от ЗМВР са изложени фактическите и правните основания за това.

Посочването на тези обстоятелства представлява излагане на мотиви и обосновава законосъобразното издаване на акта. В адм. акт изрично е записано, че задържането е във връзка с престъпление по чл. 195 НК . С това оспорената заповед се явява мотивирана в достатъчна степен, не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е ограничено правото му на лична свобода. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление или нарушение . Тя може да се възпроизвежда в съпътстващи докладни записки и други документи . В този смисъл Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г. ОСГК ;

А по повод данните за задържането на жалбоподателя е образувано дос. производство № ЗМ 1333/24 г на 04 РУ СДВР.

Фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да обосновават само предположение за извършено неправомерно престъпно деяние , а не категоричен извод за извършването на такова. Не е необходимо да са събрани и достатъчно данни за образуване на наказателно производство и повдигане на обвинение . Достатъчно са само данни, които да сочат за безпристрастен наблюдател , че задържаният може да е извършил престъплението - Решение на Европейския съд по правата на човека по делото - Петков и Профиров срещу България.

В приложените материали по образуваното наказателно производство има достатъчно данни ,сочещи, в съответствие практиката на ЕСПЧ по чл. 5 КЗПЧОС , на необходимост от задържането на лицето в защита на надделяващ обществен

3 интерес.

В случая се установява, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя , конкретни данни, обосноваващи в достатъчна степен предположението, че лицето е съпричастно към разследваното престъпление .

Няма несъответствие и с целта на закона, което да нарушава принципа за съразмерност съобразно чл. 6 от АПК . Прилагането на оспорената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и съобразно обстоятелствата е пропорционална. Задържането е било оправдано от гледна точка на съразмерност на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При основателност на жалбата претендира се прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не участва в производството по делото .

По отношение на фактите по делото :

Софийски районен съд , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и на основание чл. 168 ал. 1 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт, прие за установено следното като факти по делото:

От представено удостоверение от ръководител при СДВР се установява , че издалият процесната заповед служител на СДВР към датата на заповедта заемал длъжността - старши полицай в група "Охрана на обществения ред" към 04 РУ при СДВР .

4

С оспорената заповед за задържане в 21:20 часа на 24. 06.

2024г ответникът заповядал задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР - с твърдение за връзка с престъпление по чл . 195 НК по ДП 1333/24г . Според отразеното в заповедта жалбоподателят е освободен в 13:55 часа на 25.06. 24г . Заповедта , съдържаща и указание за правото на жалба, е предявена и подписана от жалбоподателя и жалбоподателят получил копие от нея .

При задържането му на жалбоподателя е извършен обиск и е съставен протокол от същата дата за това .

Съставена е на 24.06. 24г. , 22: 10 часа , декларация по чл. 74 ал.3 ЗМВР за запознаване на задържаното лице с правата му по време на задържане по чл. 74 ал.2 т. 6 ЗМВР . Изпълнението от полицейските органи на задълженията по посочената декларация не са оспорени по делото, поради което и съобразно приобщените по делото материали съдът прие , че са изпълнени изискванията по чл. 74 ал.7 ЗМВР за връчването на екземпляр от документа на жалбоподателя и за осигуряване на възможност на осн. чл. 72 ал.5 ЗМВР и чл.74 ал.2 т.6 ЗМВР за искане за уведомяване на избран близък на задържаното лице и избран от него адвокат.

Не се установява от представените материали вписана ли е била заповедта за задържането в регистъра по чл. 74 ал.6 ЗМВР - книга за задържаните лица .

Като правно основание за издаване на процесната заповед за задържане е посочена разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР , а като фактическо основание – връзка с престъпление по чл. 195 НК по ДП 1333/24г .

В хода на съдебното производство за установяване на фактическото основание на заповедта се твърдят данни от материали по досъдебно производство № 1333/24г на 04 РУ СДВР , но доказателства за посочване и предявяване на жалбоподателя на материалите по соченото досъдебно производство не са представени .

Посочените материали по досъдебно производство не са представени като основание на заповедта и в хода на съдебното производство.

Представени са само копие на докладна - записка на полицейски служител при 04 РУ относно хода на разследването по досъдебно производство № 1333/24г на 04 РУ СДВР и копие на разпит на пострадало лице по него , от които не се установяват данни за връзка на жалбоподателя с разследваните обстоятелства .

5

При така установеното като факти от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт по чл. 21 АПК , подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност , депозирана е в законовия срок и от лице с правен интерес от оспорването, засегнато неблагоприятно от административния акт.

Поради това жалбата е допустима.

Разгледана по същество съображенията , изложени в нея .

, жалбата е основателна по

Според чл. 168 ал. 1 АПК при проверката за законосъобразност на оспорения административен акт съдът проверява съответствието с всички изисквания на чл. 146 АПК

- актът да е издаден от компетентен орган и в установената форма, при издаването му да се спазени административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби , актът да е съобразен целта на закона.

В съответствие с изискването относно формата на административния акт по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК актът следва да и м а мотиви относно фактическите и правни основания, обосноваващи разпоредителната му част.

Административният акт следва да съответства на целта на закона. Според материалноправните изисквания за законосъобразност на административния акт по чл. 4 ал.2 АПК и чл. 6 АПК административният акт се издава за целите, установени в закона и той и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

В случая по делото в съответствие с чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР заповедта за задържане следва да установява фактическото и правно основание за реализиране на правомощието на полицейските органи по чл. 72 от ЗМВР да задържат лица .

Задържането като принудителна административна мярка следва да отговаря на основния принцип за пропорционалност, възприет от законодателя при прилагане на всяко ограничение на основни права и свободи.