Определение № 349 от 13.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Велико Търново, 13.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500289 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна частна жалба от К. Г. Т., в адресната част на която е посочено, че е насочена против Разпореждане № 58/ 28.02.2025 г. по гр.д. № 72/ 2025 г. по описа на ОС – Търговище, с което съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 10 лв. по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В обстоятелствената част на жалбата е заето становище, че обжалваният акт е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не са изложени конкретни оплаквания, а по същество са развити съображения за наличието на основание на съдиите от ОС – Търговище за отстраняване от разглеждането на спора.

Съдът констатира следното: К. Т. е направил искане по висящото пред ОС – Търговище исково производство за освобождаването му от държавна такса в размер на 10 лв. Съдът му е указал да представи писмена декларация за семейно и имотно положение, за здравословно състояние, за трудова заетост и др. относими към преценката за липса на възможност за заплащането на такса, но в указания срок ищецът е бездействал – единствено е представил копие на определение на ВАС по административно дело, с който акт съдът е приел, че като лице с увреждане той не дължи държавна такса за съдебното производство пред ВТАС на основание чл.5, т.“о“ ЗДТ. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане ОС – Търговище е приел, че не са налице основания за освобождаване на ищеца Т. от задължението за заплащане на държавна такса, като разпоредбата на чл.5, т.“о“ от ЗДТ е неприложима в случая. Позовал се е и на актуална съдебна практика на ВКС по този въпрос. Към частната въззивна жалба Т. е приложил ЕР на ТЕЛК, с което му е определена ТНР от 80 % без чужда помощ за срок от една година – до 01.01.2026 г.

ВТАС намира обжалваното разпореждане за законосъобразно.

На основание чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, по отношение на които е признато от съда, че не разполага с 1 достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид обстоятелствата, визирани в чл.83, ал.2, изр. 2, т.1 до т.7 вкл. ГПК /имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и др., относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса/, и преценява налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и /или разноски за производството с оглед цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса. В настоящия казус съдът е дал на ищеца ясни указания да декларира релевантните за произнасянето му по молбата обстоятелства, но последният не ги е изпълнил, очевидно считайки, че като лице с увреждане /за което не е представил доказателства пред ОС – Търговище/ не дължи държавна такса. Виждането му е напълно несъстоятелно – чл.5, т.“о“ ЗДТ касае освобождаване на лица с увреждания от заплащане на държавна такса само в изрично посочените в нормата хипотези – при прехвърляне от едно учебно заведение в друго или от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Процесуалният закон в чл.83, ал.1 ГПК не е предвижда лице с увреждания да е освободено от задължението за заплащане на държавни такси и разноски в съдебни производства. Както бе посочено, здравословното състояние на страната се преценява съвкупно с останалите обстоятелства, релевантни към възможността му да заплати дължимите за производството такси и разноски, но само по себе си то не е основание за освобождаване от такива. Отделно стои въпросът, че дължимата за производството държавна такса е незначителна – съгласно чл.9а, ал.1 ЗОДОВ вр. чл.2а, т.1 ТДТГПК възлиза на 10 лв. – и при този изключително нисък размер съдът намира, че не би могло да се обоснове извод за липсата на достатъчно средства за заплащането му.

По изложените съображения частната жалба на Т. се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане – правилно и законосъобразно. Същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 58/ 28.02.2025 г. по гр.д. № 72/ 2025 г. по описа на ОС – Търговище.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба с пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му чрез ЕПЕП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2