Акт № 310 от 28.07.2022, съд

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Велико Търново, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Ивелина Солакова

Членове:Георги Драгoстинов

Евгений Пачиков като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно частно гражданско дело № 20224100500544 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от „САВИМЕКС“ ООД в качеството му на длъжник по ИД № 110/2022 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, против постановление от 23.03.2022 г., с което е оставено без уважение възражение с вх. № 005049/22.03.2022 г. на длъжника „САВИМЕКС“ ООД, ЕИК *********, с което е поискано да не бъдат разпределяни постъпилите суми по изпълнителното дело и да бъде намален размера на хонорара на адвоката представляващ взискателя. Развити са оплаквания, че ЧСИ не е направила цялостна проверка по направените възражения, относно факта на неуведомяване на „САВИМЕКС“ ООД за извършена цесия на вземането, по което дружеството е длъжник, както и че същото не е ставало причина за образуване на изпълнителното дело, доколкото не му била предоставена банкова сметка на кредитора, за да може то да удовлетвори претенцията му.

Изразява несъгласие и с присъдения адвокатски хонорар на адвоката, представляващ взискателя, който счита за прекомерен, с оглед сложността на делото и обема на свършената работа. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, с произнасяне по същество.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя АНН. ХР. Б., чрез адв. А.Ч. от ВТАК, който заема становище за 1 неоснователност на жалбата, тъй като по делото са представени доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия, както и доводи в подкрепа на дължимостта на пълния размер на адвокатския хонорар, който е в минимален размер.

С изложени съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, ЧСИ Ивелина Цанкова заема становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, доводите изложени с възражението и мотивите на ЧСИ по обжалваните действия и въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20228960400110 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС е образувано по молба от взискателя АНН. ХР. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. Велико Търново, ул. „Христо Иванов Войводата“ № 12 против длъжника „САВИМЕКС“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Д С, със седалище и адрес на управление“ гр.

Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 281, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.02.2022 г. по гр.д. № 2251/2020 г. на Районен съд – Велико Търново, в полза на М И Д, за сумите от 1370,34 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 06.02.2018 г. до 07.08.2020 г., ведно със законната лихва от 23.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 318,26 лв. – присъдени разноски, както и разноски за изпълнението. По ИД е приложен договор за прехвърляне на вземане от 11.02.2022 г., с който М И Д прехвърля на АНН. ХР. Б. дълга на „САВИМЕКС“ ООД по гр.д. № 2251/2020 г. на ВТРС и издадения по него изпълнителен лист. С молба с вх. № 003162/18.02.2022 г. М Д е представил по изпълнителното дело обратна разписка, удостоверяваща получаването от дружеството длъжник на уведомление за извършената между М Д и А.Б. цесия.

На 07.03.2022 г. по електронен път на длъжника „САВИМЕКС“ ООД е връчена покана за доброволно изпълнение, а на 22.03.2022 г. е депозирано възражение с вх. № 005049/22.03.2022 г., в което се твърди, че дружеството няма отношения с взискателя А.Б., възразява срещу размера на адвокатския хонорар и дължимостта на разноските за изпълнителното производство и моли до изясняване на спорните обстоятелства да не се разпределят постъпилите суми по ИД, което искане по съществото си представлява искане за спиране на изпълнителното производство.

С обжалваното постановление от 23.03.2022 г. ЧСИ Ивелина Цанкова е оставила без уважение възражение с вх. № 005049/22.03.2022 г. на длъжника „САВИМЕКС“ ООД, с което е поискано да не бъдат разпределяни постъпилите по изпълнителното дело суми, както и да бъде намален размера на адвокатския хонорара на адвоката, представляващ взискателя ида бъдат възложените на взискателя разноските по делото. Постановлението е връчено на длъжника „САВИМЕКС“ ООД по електронен път на 28.03.2022 г., като 2 настоящата жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК е подадена на 11.04.2022 г., т.е. в рамките на законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК е подадена от процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:

Основанията за спиране на изпълнението са регламентирани в разпоредбата на чл. 432 от ГПК. В случая не е налице основание сред визираните в чл. 432, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението, поради което и обжалваното постановление от 23.03.2022 г. на ЧСИ за отказ да не бъдат разпределяни постъпилите по делото суми е правилно и законосъобразно.

Оплакването на дружеството длъжник, че няма отношения с лицето А.Б., както и че същото не е уведомено за извършената цесия между М Д и Б. се опровергават от представените по делото доказателства – разписка (л. 7 от ИД), от която е видно че лично Данко Савов – управител на „САВИМЕКС“ ООД е получил пратка с основание „уведомление за цесия по гр.д. № 2251 от 20 год. на ВТРС“ на 14.02.2022 г. От този момент на длъжника е станало известно извършеното прехвърляне на вземането, както и фактът, че за да погаси задължението си, дружеството дължи изпълнение на новия кредитор – А.Б., поради което буди недоумение твърдението на „САВИМЕКС“ ООД, че на 22.02.2022 г. е направен опит за плащане на М Д, който отказал същото, след като дружеството е било наясно с извършената цесия и едно такова плащане не би погасило дълга.

В тази връзка, неоснователно се явява и твърдението на жалбоподателя, че същият е бил в невъзможност да изпълни задължението си, тъй като не му била предоставена банковата сметка на взискателя. Както правилно е прието и от ЧСИ, посочването на банкова сметка на цесионера не е сред задължителните реквизити на уведомлението за цесия. Освен това по делото липсват доказателства длъжникът да е правил опит да извърши плащането към Б. или да узнае банковата и сметка.

На следващо място неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя относно прекомерно високия размер на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя, както и дължимите по изпълнението такси. По ИД е представен договор за правна защита и съдействие № **********, видно от който взискателят А.Б. е заплатила на адв. Ч. възнаграждение в размер на 350,00 лева с предмет на договора: образуване на изпълнително дело и процесуално представителство. Твърди се от жалбоподателя, че с оглед обема на свършена работа и сложността на 3 делото това възнаграждение се явява прекомерно. Според разпоредбата на чл.

10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при образуване на изпълнително производство е 200 лева, а това за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от Наредбата.

Предвид това заплатения на адв. Ч. адвокатски хонорар се явява дори по-нисък от определените минимални, според Наредбата, размери. При определяне на тези минимално дължими суми за адвокатско възнаграждение са отчетени степента и характера на сложността на съответното производство, като определения минимален размер съответства на възможността производството да приключи в кратък срок, както и същото да се характеризира с невисока степен на сложност. Уважаването на възражението за прекомерност на адв. възнаграждение би довело до неоснователното му намаляване много под установения минимален размер и неоправдано обезценяване труда на процесуалния представител на взискателя.

При това разрешение на спора, твърдението на жалбоподателя, че не дължи разноски по изпълнението, тъй като не е станал повод за образуване на производството също следва да бъде отхвърлено, тъй като не е налице в случая никоя от хипотезите на чл. 79, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. Опровергава се от доказателствата приложени по делото, твърдението, че „САВИМЕКС“ ООД не е било уведомено за извършената цесия, както и се установи, че направеният опит за плащане на дължимата сума на М Д е извършен след извършено уведомяване за сключения договор за прехвърляне на вземане.

С оглед изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на „САВИМЕКС“ ООД, представлявано от Д С, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 281, ЕИК *********, в качеството му на длъжник по ИД № 110/2022 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, против постановление от 23.03.2022 г., като неоснователна и недоказана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5