Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 358 от 18.08.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 685/2025
Вид
Решение № 358
Подписан
18.08.2025
В сила
28.11.2025
Състав
Магдалена Момчилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • параграф 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. С.З., 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20255530200685 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ***-*** oт 15.11.2024 г. на Началник на отдел "О.Д."-Пловдив, Дирекция "О.Д." в ГД "ФК" на НАП, с което на "ВИМАР" ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление град В.Т., ул. *** за извършено нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба № ***/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 лв. на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят "ВИМАР" ООД гр. В.Т., редовно призован , в съдебно заседание се представлява от адв. Х. К. от САК.

Поддържа жалбата. Намира наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди, че описаната в атакуваното постановление фактическа обстановка не обуславяла и не доказвала нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № ***/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Излага съображения, че имало достатъчно основания за квалифициране на твърдяното нарушение като маловажно такова. Моли атакуваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, поради липса на извършено нарушение. Претендира и за направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Намира същото за правилно, законосъобразно и обосновано.

1

Актът и наказателното постановление били съставени и връчени при спазване на разпоредбите на ЗАНН, като нямало допуснати процесуални нарушения.

Моли съдът да потвърди атакуваното постановление, претендира и юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност относно адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2024 година служителите С. С. и З. Щ. - инспектори по приходите в отдел "О.Д."-Пловдив, Дирекция "О.Д." в ГД "ФК" на НАП при ТД на НАП – П., офис С.З. извършили проверка на търговски обект – ресторант „Щ.“, находящ се на адрес – град С.З., ул. ***, стопанисван от дружеството жалбоподател „ВИМАР“ ООД, във връзка със спазването на данъчното и осигурително законодателство.

При извършена контролна покупка от страна на служителите на 1 брой минерална вода на цена 4,80 лева, 1 порция гръцка салата на цена 14,90 лева, 1 порция салата белени домати на цена 16, 90 лева и 2 порции основни ястия по 13,90 лева - на обща стойност 64,40 лева, платени в брой от С. Т. С. – проверяващ преди легитимация и приети от В. Г. Г. – сервитьор, за което е била издадена фискална касова бележка № ***/18.05.2024 година от 13.30 часа от Фискално устройство с идентификационен номер № *** и идентификационен номер на фискалната памет ***. Същият бил със следното съдържание : дата, час, данни на дружеството и адрес на обекта, точен вид на стоката, количество, единична стойност, обща сума за плащане, QR код. Така оформения документ напълно възпроизвеждал визуално и по съдържание фискален касов бон. След извършена справка в масивите на НАП - ППФУДВ проверяващите установили, че гореописаният документ не е предаден по дистанционна връзка към НАП.

Служителите изискали документи за устройството от присъствалата на проверката К. В. Г. на длъжност салонен управител., но такива не им били предоставени. Установено било, че не е възможно и извеждане на отчет от погоре описаният принтер. Поради липсата на доказателства за регистрацията на устройството, от което е бил издаден документ с №***/18.05.2024 г., то било иззето и изпратено за експертиза в БИМ -Български институт по метрология .

От компетентния орган е направено заключение, че принтер „ЕР 2000" с номер №*** и ИН *** собственост на „ВИМАР" ООД и работещо в гр. С.З., ул.*** не е фискално устройство, няма фискална памет и не може да регистрира обороти.

Впоследствие на проверяващите обаче бил представен фискален бон № *** от 18.05.2024 г., 13.36 часа от фискално устройство с идентификационен номер *** и идентификационен номер на фискалната памет ***.

На дружеството жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № * * * от 12.07.2024 година, за това, че при извършена проверка на 18.05.2024 г. в 13:40 ч. в търговски обект по смисъла 2 на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- ресторант „Щ.", находящ се в гр. С.З., ул.***, стопанисван от "ВИМАР" ООД с ЕИК ***, е констатирано, че „ВИМАР" ООД с ЕИК *** в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба *** от 13 декември 2006 г. на МФ, е нарушило разпоредбата на чл.

7а., ал.1 от Наредба *** от 13 декември 2006г. като е допуснало да се предостави на клиент документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално и по съдържание на фискален бон.

В законоустановения срок дружеството жалбоподател е представило възражение по съставения Акт за установяване на административно нарушение. На основание така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление с което за нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба ***/13.12.2006 на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3ЦУ384/27.02.2024 г. Както в АУАН, така и атакуваното постановление, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелства, при които е извършено, а също и доказателства, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление по еднозначен начин се установява за какво деяние е санкциониран жалбоподателят и каква е неговата правна квалификация. Наказващият орган в атакуваното постановление е изложил мотиви, както за липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, така и за смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът намира за правилно приложението на материалния закон по следните съображения:

Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

3

Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.

С правилото на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС се предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

В чл. 7а, ал. 1 от Наредба *** от 13.12.2006 г. на МФ е въведена императивна забрана лицата по чл. 3 да предоставят документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон. Следователно разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от Наредба *** от 13.12.2006 г. на МФ императивно изисква кумулативното наличие на два елемента – 1/при покупка, лицето по чл. 3 да предостави на клиента документ с информация за текуща сума по сметка и 2/ предоставеният документ с информация за текуща сума по сметка да създава визуална "имитация" или аналог по съдържание на фискален бон.

В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на актосъставителя и приложеното заверено копие от бележка, издадена от нефискален принтер/л. 31 се установява, че на 18.05.2024 г. в проверявания обект е извършена продажба, при която служителите са извършили плащане на консумираните храни и напитки; плащането е прието от обслужващия ги сервитьор; плащането е извършено от служителите по предоставен им от сервитьора документ с информация за текуща сметка, издаден от нефискален принтер, съдържащ час на издаване, точен вид и количество на артикулите, единичната им стойност, както и обща сума за плащане, като по външни белези и съдържание този документ наподобява фискален бон.

Разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от Наредба *** от 13.12.2006 г. на МФ предоставя закрила на обществените отношения, свързани с издаване на счетоводни документи със съдържание и форма, в стриктно съответствие с регламентираното в нормативните актове, което да осигури принципа на документална обоснованост на счетоводните записвания и да гарантира избягването на издаване при покупка на документи, имитиращи фискален, системен или служебен бон /с визуално сходна външност и съдържателно аналогични характеристики/, което е потенциален сегмент от по-широк метод на злоупотреба- нефискализиране на продажби и непредоставяне на съответстваща информация към НАП за облагаемата дейност на търговеца.

В случая се установява еднозначно от събраните по делото доказателства поведение на дружеството жалбоподател, влизащо в противоречие с императивната забрана на чл. 7а, ал. 1 от Наредба *** от 13.12.2006 г. на МФ – да се предоставя /да се издава/ документ с информация 4 за текуща сума по сметка, който по форма, съдържание и реквизити да "заблуждава" клиента, че съставлява фискален бон.

Неоснователно е искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба № ***/13.12.2006 г. на МФ. Процесното нарушение създава предпоставки за ощетяване на фиска и не би могло да се приеме, че е с ниска обществена опасност, а и това не е било единственото констатирано при проверката неспазване на законодателството. В проверения обект са установени и други нарушения на Наредба № ***/13.12.2006 г. на МФ, което става ясно от протокола за извършената проверка.

Предвид изложеното, наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършеата дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв.

В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв.