Решение № 2255 от 16.10.2013, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 2255 21.01.2014 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд,

XXXVIII – ми граждански състав на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в открито съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Невена Ковачева

Секретар:

Зинаида Монева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева гражданско дело № 7956 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ж.Я.Д., Е.Т.И., Ж.Е.К., К.И.В., В.Х.В., К.Б.Б., З.Е.Б., С.Р.А., Ж.Б.Р., Р.М.Р., С.М.Р., В.Д.В.С.Д.В.,

М.П.Д. чрез адв. В.В. и адв. Т.Ж., срещу В.С.Б., С.В.Б., Я.Н.Д., Н.Н.Д., С.Г.М., Ж.А.М., Т.С.Д. и И.С.К. за делба на съсобствени имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр.Б, ***, целият с площ от 544 кв. м., и поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Б, ***, целият с площ от 200 кв. м., при дялове: а/ в поземлен имот с идентификатор ***, както следва: за Ж.Я.Д.- 24.34 кв. м. ид. ч., за Е.Т.И. - 48.67 кв. м. ид. ч., за Ж.Е.К. - 18.20 кв. м. ид. ч., за В.Х.В. -66.87 кв. м. ид. ч., за К.И.В. и В.Х.В.

- 16.92 кв. м. ид. ч., за К.Б.Б. и З.Е.Б. - 35.12 кв. м. ид. ч., за Р.М.Р. - 13.97 кв. м. ид. ч., за В.Д.В. - 15.18 кв. м. ид. ч., за С.Д.В. -51.32 кв. м. ид. ч., за М.П.Д.- В.

-16.92 кв. м. ид. ч., за С.Р.А. - 24.97 кв. м. ид. ч., за Ж.Б.Р. -13.97 кв. м. ид. ч., за С.М.Р. - 13.97 кв. м. ид. ч., за Р.М.Р.

— 13.97 кв. м. ид. ч., за В.С.Б. и С.В.Б.

- 49.95 кв. м. ид. ч., за Я.Н.Д. - 24.34 кв. м. ид. ч., за С.Г.М. и Ж.А.М. - 49.95 кв. м. ид. ч., за Т.С.Д. - 12.48 кв. м. ид. ч. и за И.С.К. - 37.46 кв. м. ид. ч. и б/ в поземлен имот с идентификатор ***, както следва: за Ж.Я.Д. - 9.10 кв. м. ид. ч., за Е.Т.И. - 18.20 кв. м. ид. ч., за Ж.Е.К. - 6.80 кв. м. ид. ч., за В.Х.В. - 25 кв. м. ид. ч., за К.И.В. и В.Х.В. - 6.33 кв. м. ид. ч., за К.Б.Б. и З.Е.Б. - 13.13 кв. м. ид. ч., за Р.М.Р. - 15.66 кв. м. ид. ч., за В.Д.В. - 10.32 кв. м. ид. ч., за С.Д.В. - 14.68 кв. м. ид. ч., за М.П.Д.- В. - 6.33 кв. м. ид. ч., за С.Р.А. -9.34 кв. м. ид. ч., за В.С.Б. и С.В.Б. -18.67 кв. м. ид. ч., за Н.Н.Д. - 9.10 кв. м. ид. ч., за С.Г.М. и Ж.А.М. - 18.67 кв. м. ид. ч., за Т.С.Д. - 4.67 кв. м. ид. ч. и за И.С.К. - 14.00 кв. м. ид. ч.

Изложено е основанието, на което всяка от страните е придобила право на собственост.

Ответниците С. и Ж. М, чрез процесуален представител адв. Г. са изложили, че двата поземлени имота, чиято делба се иска, са обща част съответно на двете сгради по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността, поради което не могат да се делят.

Ответниците

Т.С.Д. и И.С.К. са посочили, че искът е недопустим, тъй като в исковата молба се отправя искане да се допусне и извърши съдебна делба на два самостоятелни поземлени имота в гр. Бургас, но страните по делото не се явяват съсобственици едновременно и на двата поземлени имота. Част от страните имат това качество, но друга част притежава собственост само в единия от поземлените имоти, а трета – само в другия. Това прави искането за водене на процес за делба едновременно и за двата имота недопустимо. Евентуално са наведени доводи за неоснователност на претенцията, тъй като и в двата поземлени имота са налице сгради, които се намират в режим на етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС при наличие на етажи или части от етажи на различни собственици земята, върху която е построена сградата, е обща част, а обща част, съобразно чл. 38, ал. 4 ЗС не подлежи на делба. Възразено е и относно начина на определяне на квотите на съсобственост. При наличие на уточнени в документите за собственост идеални части от земята за всеки съсобственик, последващите промени в регулационния статут на имота не водят до промени на тези квоти, те съответно се прилагат върху новообразуваните парцели, а не се преизчисляват съобразно квадратурата на последните.

Ответниците

В. и С. Б. чрез процесуален представител адв. Х.М. са посочили, че предявеният иск е недопустим, тъй като върху всеки един от имотите, по отношение на които се иска делба, както е описано и в самата искова молба и видно от доказателствата към нея, е изградена по една жилищна сграда. Съгласно константната и непротиворечива съдебна практика недопустима е делбата на поземлен имот, в който е реализирано застрояване. Такива парцели придобиват характера на обща част, която обща част е неделима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. Те не могат да бъдат предмет на делба, тъй като сградите имат главно значение, а терените, върху които те са построени – несамостоятелно, обслужващо сградите.

От значение е и фактът, че собствениците на процесиите имоти и тези на сградите, построени върху тях, не са едни и същи – не всички от съделителите, които притежават идеални части от парцелите, имат собственост и върху жилищните сгради, построени върху всеки един от тях.

Посочено е още, че Л.Й.В.

(майка на ищеца В.В.) и до момента е собственик на идеални части от двата имота, но същата не е конституирана като съделител.

Изложени са аргументи, че обективираният в нотариален акт № 164, т. VI, д.

2743/81 г. договор, с който Й. Я. Ат. и дъщеря му Л.Й.В. даряват 91,50 кв.м. ид.ч. на В.В., е нищожен, тъй като сделката е извършена без съгласието на съпруга на Л.В. –Д. В. и поради това и на основание чл.13, ал. 3 СК от 1968 г.

(отм.) във вр. чл. 26 ЗЗД е нищожна поради противоречие със закона и неспазване на предписаната от закона форма.

Изложено е, че В.В. би следвало да се изключи от кръга на съделителите и делото спрямо него да бъде прекратено, тъй като същият е прехвърлил всички притежавани от него права в процесиите имоти.

Възразено е и против размера на дела на ищеца С.Д.В., като е посочено, че същият следва да се определи не както е заявено в исковата молба, а както следва: в имот *** – 44,40 кв. м. ид. ч., а в имот

*** – 16,60 кв. м. ид. ч.

Посочено е, че размерът на притежаваните от Б, дялове в имотите не съответства на указания в исковата молба. Праводателят им Петър Дрянов е придобил 1/8 ид. част от процесиите имоти в резултат на серия от възмездни сделки, извършени в периода 1966 - 1972 г. Поради възмездния характер на сделките съпругата на Дрянов - Тана Жечева Дрянова, е станала съсобственик в режим на СИО в процесиите имоти. Последната обаче, видно от представения от ищците нотариален акт № 21/1973 г. за дарение на М. Д. не е дала съгласие за дарението в изискуемата от закона форма, поради което сделката е нищожна, ищцата Д. никога не е придобивала спорните 23,25 кв. м. ид. ч. чрез дарение от баща си, тези кв.м. са останали съсобственост между Д, и съпругата му, в режим на СИО до 1986 година, когато последните са се разпоредили с тях, прехвърляйки ги Б. Поради това считат, че притежаваните от тях дялове в съсобствеността са в размер на 66,87 кв.м. ид. части за имот *** и 25 кв.м. ид. части за имот ***.

Евентуално е направено възражение за изтекла в полза на ответниците Б, петгодишна придобивна давност, считано от 20.06.1986 г., за претендираните от ищцата М.П.Д. идеални части от 23.25 кв.м (общо за двата делбени имота), или 16.92 кв. м. ид. части за имот с идентификатор ***, и 6.33 кв. м. ид. части за имот с идентификатор ***. След тази дата са владели цялата прехвърлена от Д, 1/8 в процесните имоти явно и необезпокоявано до настоящия момент. Освен това при подписването на нотариалния акт ответниците не са знаели, че праводателят им Дрянов е прехвърлил вече идеална част от прехвърляния имот на дъщеря си - ищцата Д..

Алтернативно са направили възражение, че в тяхна полза е изтекла 10-годишна придобивна давност за идеалните части на ищцата М.Д. в общ размер от 23.25 кв.м. или в размер на 16.92 кв.м. ид. части за имот с идентификатор *** и 6.33 кв.м. ид. части за имот с идентификатор ***.

Тази придобивна давност е започнала да тече от датата на изповядването на сделката, с която на ответниците се прехвърлят спорните права - 20.06.1986 г., до настоящия момент, респективно до разделянето на имота със Заповед за частично изменение на ЗРП от 1997 г. Ето защо ответниците В.Б. и С.Б. правят възражение против правото на ищцата Мариана Д. да участва в делбата поради факта, че същата не притежава съсобственост в процесиите имоти.

Ответниците

Н.Н.Д. и Я.Н.Д. са посочили, че предявеният иск е недопустим поради противоречие с Постановление № 2/1982 г. на ВС и с чл. 38, ал. 3 ЗС. Посочено е, че е налице етажна собственост, като поисканите до делба имоти са обслужващи по отношение на съответните сгради в режим на етажна собственост.

Налице е техническа невъзможност от всеки от двата поземлени имота да бъдат обособени други такива, така че за всеки от етажните собственици да бъде обособен самостоятелен поземлен имот. Ответниците Демиреви са посочили, че не са получавали покана за доброволно уреждане на споровете относно имотите.

Евентуално са изложени аргументи за неоснователност на претенциите. Посочено е, че размерът на притежаваните от Демиреви дялове в имотите не отговаря на изложените в исковата молба.

Предявените искове са с материалноправно основание чл. 34 ЗС.

След съвкупен анализ на изложенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Процесните имоти представляват дворни места, във всяко от които е изградена жилищна сграда, в които страните притежават отделни апартаменти от етажната собственост. Това означава, че дворното място под всяка сграда представлява обща част, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС делбата на общи части е недопустима. Безспорно е, че земята е обща част съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС в случаите, когато отделни обекти в една сграда са собственост на различни лица и урегулираният поземлен имот е бил предназначен за строежа на тази сграда.

Проблемът със статута на земята – обща част или в обикновена съсобственост – се поставя в случаите, когато урегулирания поземлен имот е застроен с повече от една сграда. Когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен урегулиран поземлен имот, отстоянията на съществуващото застрояване, достъп до улици и т.н., тогава земята е обща част. Ако това разделяне е възможно при спазване на всички изисквания на благоустройственото законодателство, то тогава земята е останала в обикновена съсобственост, независимо от застрояването със сгради, които са индивидуална собственост на съсобствениците. В тази специфична хипотеза делбата на дворното място ще бъде допустима, тъй като чрез нея собствениците на отделни сгради ще концентрират собствеността си само върху онзи парцел или урегулиран поземлен имот, в който попада сградата им, като по този начин се изключи съсобствеността им в другия парцел, в който те не притежават сграда (в този смисъл са напр. Решение № 227 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., I г. о., Решение № 661 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1437/2009 г., I г. о., Решение № 504 от 24.IХ.1996 г. по гр. д. № 376/96 г., I г. о.). Поради това съдът счита възраженията на ответниците за недопустимост на делбата за неоснователни.

Установено по делото е, че от бившия парцел VI-6606,6607 в кв. 53 по плана на гр. Бургас, целият с площ 735 кв.м., в резултат на неколкократни регулационни изменения на дворните места, са образувани процесните два поземлени имота. Общата площ на новосъздадените два имота в рамките на бившия парцел VI-6606,6607 е 744 кв. м.

Разликата от 9 кв. м. е в рамките на допустимата грешка съгласно ЗУТ и Наредба № 3/2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - чл. 18 - 20 от същата.

Съсобствениците в парцел VI-6606,6607, които са станали праводатели на страните по настоящото дело, са притежавали също в съсобственост при равни дялове и собствеността върху съществуващата в този парцел двуетажна жилищна сграда, изградена в североизточната част на дворното място, като в момента съсобственици на тази сграда, видно от представените по делото писмени доказателства, са Ж.Е.К., М.П.Д., Р.М.Р., В.Х. В, К.И.В., К.Б.Б., З.Е.Б. и В.Д.В..

Разпечатката съдържа 46 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf5364db-ac59-45ce-8bf5-55ac887917f6