Определение № 38598 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38598 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110143113 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. М. срещу „К.“ ЕООД и насрещна искова молба, които са редовни и допустими.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 13.02.2024 г. е сключил с ответника „К.“ ЕООД договор за потребителски кредит № ......, по силата на който му е предоставена сумата от 1800 лв., при уговорени погасителни вноски, включващи главница и лихва.

Сочи, че договорът съдържа клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за задълженията и договорите, поради което претендира прогласяване на тяхната нищожност.

Твърди, че в чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от договора е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство от две физически лица, отговарящи на определени изисквания, или чрез банкова гаранция, като 1 обезпечението следва да бъде предоставено в кратък срок от сключването на договора. Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от договора при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка, която се начислява и заплаща заедно с погасителните вноски. Поддържа, че поставените изисквания за обезпечение са практически неизпълними за потребителя и че неустойката не обезпечава изпълнението на основното задължение за връщане на кредита, а представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Излага доводи, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора и противоречи на добрите нрави. Счита, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Твърди, че чрез предвидената неустойка кредиторът фактически прехвърля върху кредитополучателя неблагоприятните последици от неизпълнението на собственото си задължение да оцени кредитоспособността му преди сключването на договора. Сочи, че размерът на неустойката е предварително определен и е включен в погасителния план, поради което представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отразява действителния размер на разходите за потребителя, тъй като не включва сумите, дължими по неустоечната клауза. Счита, че по този начин се заобикаля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно посочването на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, поради което е налице недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Твърди още, че клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, противоречи на чл. 33 ЗПК, доколкото въвежда допълнителна имуществена тежест за потребителя извън допустимото от закона обезщетение при забава. Ищецът оспорва и клаузата на чл. 23 ЗПК, уреждаща размера на възнаградителната лихва по договора. Счита, че договореният лихвен процент е прекомерен, противоречи на добрите нрави и води до значително неравновесие между насрещните престации. Излага доводи, че уговорката следва да бъде преценена и с оглед разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

2

При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на „К.“ ЕООД, че Договор за потребителски кредит № ......, сключен с ищеца на 13.02.2024 г., е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК, чието несъответствие води до недействителност на договора, а при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл.

22 от същия договор, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, поради противоречие с императивни законови разпоредби и заобикаляне на закона.

Претендира разноски по делото.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е сключен от разстояние при спазване на изискванията на ЗПК и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи, че преди сключването на договора ищецът е попълнил искане за отпускане на кредит, получил е Стандартен европейски формуляр с преддоговорната информация и е избрал параметрите и условията на кредита, което се установява от представен лог файл, отразяващ хронологично действията по сключването и изпълнението на договора. Счита, че за действителността на електронните изявления не е необходимо полагането на електронен подпис, доколкото съгласието на потребителя и предоставянето на заемната сума се установяват от посочените документи. Оспорва твърденията за нарушение на изискванията относно формата и съдържанието на договора, като сочи, че договорът е изготвен с шрифт не по-малък от 12 пункта, а погасителният план е неразделна част от него и съдържа информация за размера, броя, периодичността и падежите на погасителните вноски, както и за разпределението им между главница, възнаградителна лихва и евентуално дължима неустойка. Излага доводи, че в договора и предоставения Стандартен европейски формуляр са посочени годишният процент на разходите и компонентите, от които той се формира, като уговореният ГПР е 62,98 %, при максимално допустим според ответника размер към датата на сключване на договора 68,95 %, поради което не е нарушено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение не представлява разход по 3 кредита и не следва да бъде включвана при изчисляването на ГПР. Излага съображения, че съгласно чл. 19, § 2 от Директива 2008/48/ЕО от общите разходи по кредита се изключват сумите, дължими от потребителя при неизпълнение на договорните му задължения. Твърди, че към момента на сключването на договора кредиторът не е могъл да знае дали ще възникне задължение за заплащане на неустойката, тъй като начисляването й зависи от бъдещото поведение на кредитополучателя. Сочи, че в погасителния план са посочени както вноските при предоставено обезпечение, така и тези при неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита, поради което потребителят е бил предварително информиран за всички възможни финансови последици от договора. Твърди, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави банкова гаранция или поръчител, отговарящ на предвидените в договора изисквания.

Счита, че задължението за предоставяне на обезпечение е допустимо съгласно чл. 11, ал. 1, т. 18 ЗПК, а неустойката изпълнява присъщата си обезщетителна функция, като компенсира кредитора за риска от несъбираемост на вземането при липса на обезпечение. Сочи, че размерът е предварително определен, а плащането е разсрочено заедно с погасителните вноски в интерес на потребителя. Излага доводи, че ищецът е разполагал с възможност да избере вида на обезпечението, да поиска удължаване на срока за предоставянето му или да предложи заместващо обезпечение, включително запис на заповед.

Твърди, че потребителят е имал и право да се откаже от договора в четиринадесетдневния срок по чл. 29 ЗПК, без да дължи неустойка или други допълнителни плащания, но не се е възползвал от тези възможности. Счита, че неустоечната клауза не противоречи на добрите нрави, тъй като размерът и предпоставките за начисляването са предварително определени, а възникването на задължението зависи от поведението на кредитополучателя.

Оспорва твърденията за неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Сочи, че условията на договора са индивидуално договорени, формулирани са на ясен и разбираем език и не създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Твърди, че ищецът е бил предварително запознат с размера на кредита, възнаградителната лихва, ГПР, задължението за предоставяне на обезпечение и размера на неустойката при неизпълнението му, поради което е могъл да предвиди икономическите последици от сключването на договора. По отношение на възнаградителната 4 лихва ответникът сочи, че тя е уговорена като фиксиран процент за целия срок на договора, посочена е както в договора, така и в погасителния план, а кредиторът не разполага с право да я изменя едностранно. Счита, че уговорката е част от основния предмет на договора и при ясното формулиране не подлежи на преценка за неравноправност. Оспорва доводите за противоречие с добрите нрави поради превишаване на трикратния размер на законната лихва, като се позовава на Решение № 50086/21.12.2023 г. по т. д.

№ 1027/2022 г., I т. о. на ВКС и излага съображения, че подобно съотношение не представлява нормативно установен предел за възнаградителната лихва.

Сочи, че преди предоставянето на кредита е извършена проверка на кредитоспособността на ищеца. Счита, че дори такава проверка да не е извършена, законът предвижда административнонаказателна отговорност за кредитора, но не и недействителност на договора или на неустоечната клауза.

Излага доводи, че евентуалната нищожност на неустоечната клауза не би довела до недействителност на целия договор, тъй като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД договорът може да се прилага и без нея. Счита, че при евентуално установяване на нищожността неустойката следва да се счита за неуговорена, което според ответника изключва и твърдяното основание за недействителност на договора поради невключването в ГПР. Твърди още, че между страните са сключени общо четири договора за кредит при идентични условия, всеки от които съдържа клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение. Сочи, че при сключването на всеки нов договор ищецът е бил запознат с условията на кредитния продукт и с финансовите последици от неизпълнението на задължението за обезпечение. Счита, че многократното сключване на договори при едни и същи условия опровергава твърденията за липса на информация, заблуждаваща търговска практика и неравноправност на клаузите. Излага доводи за недобросъвестно поведение на ищеца, като твърди, че същият е сключвал договорите с намерение да ползва предоставените суми, а впоследствие да оспорва действителността им по съдебен ред. При тези твърдения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, вр. с чл. 211 ГПК ответникът е депозирал насрещна искова молба, в която излага съображения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1...... по реда на Закона за 5 предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който дружеството е предоставило на М. М. заемна сума в размер на 1800 лв. Сочи, че сумата е преведена на кредитополучателя чрез „Изипей“ на датата на сключване на договора, което се установява от позиции № 34 и № 35 от представения лог файл, като усвояването на кредита е признато и в първоначалната искова молба. Твърди, че съгласно чл. 3 от договора кредитополучателят се е задължил да върне предоставената главница при фиксиран годишен лихвен процент от 50 % на 18 месечни погасителни вноски, с първи падеж на 04.03.2024 г. и последен падеж на 04.08.2025 г. Сочи, че след усвояването на кредита заемополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съгласно чл. 6 от договора, поради което е възникнало задължение за заплащане на предвидената в чл. 18 договорна неустойка. Твърди, че по договора са извършени две плащания — на 04.03.2024 г. в размер на 342 лв. и на 09.04.2024 г. в размер на 342 лв., като посочва общ размер на плащанията от 685 лв. Сочи, че с тях са погасени изцяло първите две погасителни вноски, а останалите задължения не са изпълнени и с настъпването на падежа на последната погасителна вноска на 04.08.2025 г. цялото задължение по договора е станало изискуемо. Сочи, че към датата на предявяване на насрещните искове общият размер на задълженията по кредита възлиза на 6841,27 лв., от които 1800 лв. главница, 761,92 лв. възнаградителна лихва, 2926,08 лв. договорна неустойка и 1353,27 лв. такси. Излага доводи, че поради неизпълнение на задължението за връщане на предоставената заемна сума разполага с изискуемо вземане за главница на договорно основание. При условията на евентуалност, в случай че договорът бъде признат за недействителен в цялост, счита, че кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК, след приспадане на всички извършени плащания.