Решение № 114 от 29.07.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. ***, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

СЖС

ГПЙ като разгледа докладваното от СЖС Въззивно частно гражданско дело № 20251300500180 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на адв.ПП като пълномощник на П. В. П. и О. С.,гражданин на Република Северна Македония,лично и в качеството им на родители и законни представители на малолетното им дете Д. С. против Решение ,рег.№390 от 14.07.2025г. по гр.д.

№ 859/2025г. на ***ски районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Счита обжалваното решение за неправилно,тъй като не е съобразен интереса на детето и неблагоприятните последици от неосъществяването на сделката за продажба на процесния недвижим имот.Иска от съда да отмени обжалваното решение като даде разрешение за продажба на имота,собственост на детето Д. С..

От данните по делото съдът фактическа страна. приема за установено следното от

Пред ВРС е образувано гр.д. №859/2025г. по молба на адв.ПП като пълномощник на П. В. П. и О. С.,гражданин на Република Северна Македония,лично и в качеството им на родители и законни представители на малолетното им дете Д. С. с правно основание чл.130,ал.3 СК.

1

Искали са от районния съд да даде разрешение за продажбата на недвижими имоти,находящи се в Република Северна Македония и собственост на малолетния Д. С. ,роден на 04.02.2019г. в Л. Д. С. има българско гражданство,майка му П. В. П. има българско гражданство,баща му О. С. е гражданин на Република Северна Македония,а цялото семейство живее в Л.

На основание чл.15,ал.3 от Закона за закрила на детето ВРС е назначил социално проучване,което да се извърши от Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“-*** във връзка проучване интересите на детето.От Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“-*** са отговорили,че не могат да депозират становище с оглед на обстоятелството,че семейството живее в чужбина-в Л.

С обжалваното Решение,което има характер на Определение, ВРС е счел,че така подадената молба с правно основание чл.130,ал.3 СК е недопустима като подадена до неподведомствен съд.Позовал се е на Регламент /ЕС/ 2019/1111 от 25.06. 2019г. и приложението на чл.7,&1 относно компетентността,признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси,свързани с родителската отговорност,според който искането е подведомствено на съда по обичайното местопребиваване на детето.

При тези данни въззивния съд достигна до следните изводи:

Видно е от изложеното в молбата по чл.130,ал.3 СК,че молителите П. В. П. и О. С.,гражданин на Република Северна Македония заедно с малолетното им дете Д. С. живеят в Л.Недвижимите имоти,собственост на детето Д. С.,за които се иска разрешение от съда за отчуждаването им се намират в Република Северна Македония.

Районен съд-*** е бил сезиран с молба с правно основание чл. 130, ал. 3 СК, според която разпоредба "извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето".

Според настоящия съдебен състав тълкуването на посочената нормативна уредба обосновава извод, че понятието за "настоящ адрес на детето" по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК е свързано именно с елемента на 2 фактическото пребиваване на молителя на определен адрес. В конкретния случай следва да се има предвид и характерът на производството по даване на разрешение за разпореждане с недвижими имоти на малолетно лице , чиято основна цел е задоволяване на житейските му нужди-негови и на семейството му-за покупка на друг недвижим имот в Л , респ. съблюдаване на неговите интереси във връзка с това. Това е основната причина за наличието на специална подсъдност по чл. 130, ал. 3 СК, различна от уредената с общата разпоредба на чл. 531, ал. 2 ГПК за охранителните производства, според която молбата за съдействие се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя.

В конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл.130 ал.3 СК, доколкото детето пребивава обичайно в Л. Целта на законодателя е в интерес на детето съответните процесуални действия да се извършат там където то се намира.При определяне на компетентен съд следва да се съблюдава и местонахождението на имотите,чието отчуждаване се иска,а то е в Република Северна Македония.

При тези данни правилно РС-*** е приел,че не е компетентен да издаде исканото разрешение за отчуждаване на недвижими имоти,находящи се в друга държава- Република Северна Македония,собственост на малолетно дете,което пребивава за постоянно в трета държава-Л.Факта,че детето има българско гражданство в случая не е водещо обстоятелство и не отговаря на условията на българското законодателство за издаване на разрешение по чл.130,ал.3 СК.

При така изложените обстоятелства въззивната инстанция счита,че правилно ВРС е прекратил производството по делото поради липса на компетентност да се произнесе по молбата по чл.130,ал.3 СК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение ,рег.№390 от 14.07.2025г. по гр.д.№ 859/2025г. на ***ски районен съд, с което е прекратено производството по делото.

3

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване –чл.280,ал.3,т.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. ***, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

СЖС

ГПЙ като разгледа докладваното от СЖС Въззивно частно гражданско дело № 20251300500180 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на адв.ПП като пълномощник на П. В. П. и О. С.,гражданин на Република Северна Македония,лично и в качеството им на родители и законни представители на малолетното им дете Д. С. против Решение ,рег.№390 от 14.07.2025г. по гр.д.

№ 859/2025г. на ***ски районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Счита обжалваното решение за неправилно,тъй като не е съобразен интереса на детето и неблагоприятните последици от неосъществяването на сделката за продажба на процесния недвижим имот.Иска от съда да отмени обжалваното решение като даде разрешение за продажба на имота,собственост на детето Д. С..

От данните по делото съдът фактическа страна. приема за установено следното от

Пред ВРС е образувано гр.д. №859/2025г. по молба на адв.ПП като пълномощник на П. В. П. и О. С.,гражданин на Република Северна Македония,лично и в качеството им на родители и законни представители на малолетното им дете Д. С. с правно основание чл.130,ал.3 СК.

1

Искали са от районния съд да даде разрешение за продажбата на недвижими имоти,находящи се в Република Северна Македония и собственост на малолетния Д. С. ,роден на 04.02.2019г. в Л. Д. С. има българско гражданство,майка му П. В. П. има българско гражданство,баща му О. С. е гражданин на Република Северна Македония,а цялото семейство живее в Л.

На основание чл.15,ал.3 от Закона за закрила на детето ВРС е назначил социално проучване,което да се извърши от Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“-*** във връзка проучване интересите на детето.От Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“-*** са отговорили,че не могат да депозират становище с оглед на обстоятелството,че семейството живее в чужбина-в Л.

С обжалваното Решение,което има характер на Определение, ВРС е счел,че така подадената молба с правно основание чл.130,ал.3 СК е недопустима като подадена до неподведомствен съд.Позовал се е на Регламент /ЕС/ 2019/1111 от 25.06. 2019г. и приложението на чл.7,&1 относно компетентността,признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси,свързани с родителската отговорност,според който искането е подведомствено на съда по обичайното местопребиваване на детето.

При тези данни въззивния съд достигна до следните изводи:

Видно е от изложеното в молбата по чл.130,ал.3 СК,че молителите П. В. П. и О. С.,гражданин на Република Северна Македония заедно с малолетното им дете Д. С. живеят в Л.Недвижимите имоти,собственост на детето Д. С.,за които се иска разрешение от съда за отчуждаването им се намират в Република Северна Македония.

Районен съд-*** е бил сезиран с молба с правно основание чл. 130, ал. 3 СК, според която разпоредба "извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето".

Според настоящия съдебен състав тълкуването на посочената нормативна уредба обосновава извод, че понятието за "настоящ адрес на детето" по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК е свързано именно с елемента на 2 фактическото пребиваване на молителя на определен адрес. В конкретния случай следва да се има предвид и характерът на производството по даване на разрешение за разпореждане с недвижими имоти на малолетно лице , чиято основна цел е задоволяване на житейските му нужди-негови и на семейството му-за покупка на друг недвижим имот в Л , респ. съблюдаване на неговите интереси във връзка с това. Това е основната причина за наличието на специална подсъдност по чл. 130, ал. 3 СК, различна от уредената с общата разпоредба на чл. 531, ал. 2 ГПК за охранителните производства, според която молбата за съдействие се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя.

В конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл.130 ал.3 СК, доколкото детето пребивава обичайно в Л. Целта на законодателя е в интерес на детето съответните процесуални действия да се извършат там където то се намира.При определяне на компетентен съд следва да се съблюдава и местонахождението на имотите,чието отчуждаване се иска,а то е в Република Северна Македония.

При тези данни правилно РС-*** е приел,че не е компетентен да издаде исканото разрешение за отчуждаване на недвижими имоти,находящи се в друга държава- Република Северна Македония,собственост на малолетно дете,което пребивава за постоянно в трета държава-Л.Факта,че детето има българско гражданство в случая не е водещо обстоятелство и не отговаря на условията на българското законодателство за издаване на разрешение по чл.130,ал.3 СК.

При така изложените обстоятелства въззивната инстанция счита,че правилно ВРС е прекратил производството по делото поради липса на компетентност да се произнесе по молбата по чл.130,ал.3 СК.

Водим от горното съдът