Решение № 1990 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1990 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100500578 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

С решение № 12376 от 08.11.2022 г., постановено от СРС, 180-ти състав по гр.д.№ 38215 по описа за 2022 г. са отхвърлени, предявените от Е. Д. Ф., искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ със заповед № 17/16.05.2022 г. , за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оп.пр. на чипове“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2 860,10 лв. за периода 16.05.2022 г.- 16.11.2022 г., като неоснователни.

Подадена е въззивна жалба от Е. Д. Ф. /ищец пред СРС/.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение при противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения във връзка с допускане и обсъждане на събраните по 1 делото доказателства. Счита, че изводите на СРС не кореспондирали на последните. Освен това делото не било разгледано по реда на „Бързото производство“, а по общия ред. Нарушен бил чл.142, ал.2 ГПК, тъй като процесуалния представител на ищцата с молба от 12.09.2022 г. бил поискал пренасрочване на заседанието от 28.10.2022 г., тъй като бил ангажиран по н.о.х.д, където участието му било задължително. Счита, че неправилно СРС бил оставил тази молба без уважение като не взел предвид, че ищцата е нередовно призована. СРС следвало да вземе предвид, че ищцата е започнала работа при друг работодател, което обстоятелство се установявало от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Това означавало, че ищцата е служебно ангажирана да се яви по делото. Допуснатото от СРС нарушение на чл.142, ал.2 ГПК възпрепятствало ищцата да направи възражение за реда по който се разглежда делото. Това накърнило и правото й на защита, както и да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно разноските на ответника. Намира, че делото не било изяснено от правна и фактическа страна, защото съдът не задал уточняващи въпроси на съдебнотехническата експертиза. Не ставало ясно дали вещото лице е било въведено на територията на дружеството преди да изготви заключението. В самото заключение, както и в уволнителната заповед, липсвали точни диапазони в които били извършени сочените от работодателя, нарушения. Това означавало, че заключението е непълно, а твърдените нарушения – недоказани. Не било изяснено дали е възможно преминаване през турникетите без чекиране, респ. за повторно чекиране на служителя с негова карта за достъп. Сочи, че свидетелските показания, събрани пред СРС, се разминавали с останалите доказателства по делото и по-конкретно във връзка с показанията на свидетеля К. и сочената от работодателя „системност“ на нарушенията. Не било вярно, че закъсненията на ищцата били възпрепятствали останалите работници, тъй като почивките се ползвали на ротационен принцип. Освен това свидетелят сочел, че с оглед характера на работата не можело да се излезе в почивка в точната минута. Не били събрани доказателства дали закъсненията на ищцата се дължат именно на този факт.

Не били събрани доказателства дали са допускани нарушения от останалите работници. Показанията на свидетеля К. противоречали на отговора на исковата молба. Твърденията на свидетеля К., че с ищцата и другите служители са провеждани разговори във връзка със закъсненията, не било 2 доказано. Затова неясно защо съдът бил достигнал до извода, че е налице системност на нарушенията. Затова не били налице предпоставките на чл.190, ал.1,т.3 КТ за налагане на най-тежкото наказание на ищцата. Не бил спазен и чл.189, ал.1 КТ. Действително, на ищцата било наложено наказание „забележка“ с предходна заповед № 10/13.04.2022 г., но това наказание нямало връзка с уволнението. Освен това заповед № 10/13.04.2022 г. била обжалвана и съдът с решение № 12322 от 07.11.2022 г. по гр.д.№ 24951/2022 г. на СРС, 144-ти състав отменил това наказание като незаконно. Самото решение било постановено при признание на иска от страна на работодателя.

Във връзка с мотивите на СРС за „повишение“ в длъжност на ищцата и поголямата отговорност, която следвало да носи същата, намира, че извода на съда не е подкрепен с доказателства.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени. Разноски се претендират.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС„М.Б.“ ЕООД в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение.

Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата. Сочи, че делото било разгледано по реда на „Бързото производство“. Но дори това да не било така, то това нямало да промени изхода на спора.Счита, че не е допуснато нарушение на чл.142, ал.2 ГПК. Освен това не били ангажирани доказателства за наличие на пречки за явяване в насроченото за 28.10.2022 г. публично съдебно заседание. От ищцата не била подадена молба за наличие на служебна ангажираност, нито за невъзможност да присъства на заседанието.

В този смисъл определението на СРС, с което молбата на пълномощника на ищцата била оставена без уважение, съответствало на приетото в съдебната практика, която се цитира. При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, правилен бил извода на СРС, че ищцата е била наясно със задължението си за спазване на трудовата дисциплина, установена от работодателя, но независимо от това нееднократно била извършвала дисциплинарни нарушения. Неоснователни били доводите за възможност от манипулиране на системата за достъп; това се потвърждавало и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Последната била 3 изготвена след предоставен достъп на вещото лице до вътрешната система на дружеството. Вещото лице било извършило проверка и върху индивидуалната карта за достъп на ищцата, и самостоятелно дал отговори на въпросите кога ищцата е била на работа и в какъв диапазон е закъснявала, както и каква е продължителността на всяко едно от закъсненията. Следвало да се има предвид, че с отговора по исковата молба била представена Локалната политика за достъп до помещенията на работодателя. Закъсненията се доказвали и от показанията на свидетеля К., пряк ръководител на ищцата.

Обстоятелствата дари други служители са закъснявали били неотносими към конкретния спор. Нарушенията на трудовата дисциплина от страна на ищцата били доказани от справката от системата за контрол на достъпа на работодателя, свидетелските показания и приетата по делото съдебнотехническа експертиза. Извършването на нарушенията се признавало и в обясненията на ищцата по реда на чл.193, ал.1 КТ. Налице били предпоставките на чл.190, ал.1,т.3 КТ за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ предвид доказаното системно нарушение на трудовата дисциплина. В случая се касаело до три и повече нарушения в рамките на една година, т.е. била налице тенденция към незачитане на трудовата дисциплина и системност в негативното професионално поведение на служителя по отношение на трудовите задължения. Фактическият състав на чл.190, ал.1, т.1 и т.3 КТ не изисквали закъснението да е най-малко 1 час. В случая закъсненията били след почти всяка почивка. Заповедта за уволнение била издадена при спазване на форма, съдържание и мотивираност.

Наложеното наказание „уволнение“ нямало пряка връзка с наложената на ищцата „забележка“. Счита, че изхода от съдебното производство срещу наложената на ищцата „забележка“ не можело да промени изхода на настоящето производство, тъй като за съдебното обжалване работодателят не бил уведомен към момента на налагане на уволнението. Не отрича повишението на ищцата, но същото се явявало неоправдано с оглед допуснатото от ищцата несъблюдаване на елементарните правила на трудовото поведение. Следвало да се вземе предвид, че ТПО не е прекратено поради липса на качества у работника, а поради системно нарушение на трудовата дисциплина.Претендира разноски.

По допустимостта на жалбата:

Срокът по чл.259, ал.1 ГПК ще тече от 11.11.2022 г., арг. от чл.315, ал.2 4

ГПК.

Въззивната жалба е подадена на 25.11.2021 г./по пощата/, поради което съдът намира, че същата е подадена в срок.

Тъй като въззивницата е ищец в производството пред СРС и предявените от нея искове не са били уважени, то за въззивницата е налице правен интерес от обжалване, затова съдът намира, че въззивната жалба е допустима.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е посочил, че в заповедта за налагане на ищцата на дисциплинарно наказание „уволнение“ работодателят бил посочил, че ищцата била ползвала почивки с продължителност по-дълга, от тази залегнала в утвърдените правила в приетия от работодателя „Правилник за вътрешния трудов ред“ на следните дати- 10.03.2022 г., 12.03.2022 г.,13.03.2022 г.,14.03.2022 г., 16.03.2022 г., 17.03.2022 г., 18.03.2022 г., 20.03.2022 г., 21.03.2022 г., 22.03.2022 г., 24.03.2022 г., 25.03.2022 г., 26.03.2022 г. 28.03.2022 г. и 30.03.2022 г. СРС е приел, че по делото е спорна дали така описаните в заповедта нарушения, са извършени от ищцата. Въз основа на представения по делото „Правилник за вътрешния трудов ред“ СРС е достигнал до извода, че работното време на служителите е организирано на трисменен режим: първа смяна от 07.00 ч. до 15.00 часа, втора смяна от 15.00 ч. до 23.00 часа и трета смяна от 23.00 часа до 07.00 ч. Почивките са, както следва: три почивки една в рамките на половин час за хранене и две по-кратки от 10 минути, които за нощната смяна били с продължителност всяка една от по 15 минути. Ищцата била запозната с организацията на работа и Правилника, което се установявало от представения по делото списък на л.76. Режимът на работа и продължителността на смените се потвърждавало и от разпита на свидетеля К.. СРС е кредитирал тези показания като последователни, хронологични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Свидетелят познавал ищцата, същият бил нейн пряк ръководител от 05.10.2021 г. до пролетта на 2022 г.,когато ищцата се переместила в друга смяна. Свидетелят 5 сочел, че ищцата е имала персонална карта за достъп до служебните помещения. Ф. ползвала по-продължителни от предвидените почивки, като закъснявала от връщането от почивки почти всяка смяна, доста често на всяка една от трите почивки на всяка смяна. Според свидетеля тези закъснения били от момента, в който той бил започнал работа при ответника, т.е. от м.05.2021 г. Изложеното в показанията на свидетеля се потвърждавало от заключението на съдебно-техническата експертиза. От същото се установило, че за периода от 10.03.2022 г. до 30.03.2022 г. ищцата е ползвала 340 минути почивка повече от полагащата се такава по график. При изслушването си вещото лице заявило, че е констатирало тези закъснения след проверка на системата за достъп, от която направил експорт на данните, свързани с представената от ищцата персонална карта за достъп. С оглед на това СРС е приел за доказани извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, индивидуализирани в процесната заповед. Последната отговаряла на изискванията на чл.195, ал.1 КТ . Според СРС спазена била и разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ. За да достигне до този извод, СРС се е позовал на поведението на ищцата- преди и след установяване на нарушенията, интензитета на извършените системни нарушения, т.е. ищцата трайно и системно пренебрегвала установените от работодателя правила като за сравнително кратък период от време – 20 дни, ползвала 340 минути повече от регламентираните почивки, което сумарно представлявало почти 6 часа или 75 % от продължителността на една смяна. Почти на всяка смяна от процесния период – 10.03.2022 г.- 30.03.2022 г. закъснението било на повече от една от почивките. Това говорело за липса на самокритичност и мотивация за изкореняване на негативните трудови навици, формирани у ищцата. Това се потвърждавало и от показанията на свидетеля К.. От последните се установявало и, че нарушения са били допускани от ищцата и преди исковия период. Допустимо било, според СРС, инцидентно закъснение, но в случая се касаело до системно неспазване на трудовата дисциплина и незачитане на трудовите правила. Според съда, поведението на ищцата било в разрез с общо житейската представа за добросъвестност и доверие между работодател и служител. В дадените от ищцата обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ се сочело, че закъсненията се дължал на далечното разС.ие от работната зона до зоната за почивка. При внимателен анализ на заключението на вещото лице по СТЕ се установявало, че има закъснения с продължителност повече от 6 един час – смяната на 22.03.2022 г. Освен това от показанията на свидетеля К. се установило, че трудовите функции на ищцата били свързани с проверка на машините, с които се осъществява работния процес, като ищцата била назначена на по-висока длъжност, което говорело за гласувано от работодателя доверие и по-висока степен на отговорност, които не били оправдани от Ф.. Като краен извод СРС е посочил, че са спазени критериите на чл.189, ал.1 КТ и наложеното дисциплинарно наказание било съразмерно с тежестта на извършените дисциплинарни нарушения. Затова и и искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ е приет за неоснователен. Свързаните с изхода по този иск, искове по чл.344, ал.1, т. 2 и т.3 КТ също са били отхвърлени като неоснователни.