Решение № 149 от 09.07.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Девня, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Гражданско дело № 20243120100538 по описа за 2024 година

Производство по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба на Н. Ф. Р., ЕГН: ********** и Р. Д. М., ЕГН:

**********, срещу Д. М. И., ЕГН: **********, като лице, от което първата има дете, а на втората е възходящ. В същата се сочи, че на 29. 05. 2024 г. в гр.

Девня, обл. Варна, ответника е осъществил психическо насилие – отправил заплахи с физическо насилие, на който детето е присъствало. Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Молителите, редовно призовани, в съдебно заседание се представляват от процесуален представител. Поддържат молбата. Претендират за присъждане на разноски.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Оспорва молбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

1

На 29. 05. 2024 г. в гр. Девня, обл. Варна, отв. Д. М. И. осъществил с мол. Н. Ф. Р. и мол. Р. Д. М. словесен контакт чрез приложение „Месинджър“, като с висок тон многократно се заканил да им начупи главите и да ги заколи.

За случая била подадена разглежданата молба, към която била приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали, както и свидетелски показания. Приобщиха се декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и множество справки. Разпитани бяха двама свидетели, които не са били преки очевидци, респективно техните показания относно случая интерпретират пресъздаденото им от молители и ответник, но общото е за натрупало се напрежение между мол. Н. Ф. Р., мол. Р. Д. М. и отв. Д. М. И.. С ъдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

Изследвайки детайлно показанията действително биха могли да се изведат противоречия, но съдът отдава това на факта, че споделеното е наситено с емоционален пълнеж, а не следва да се игнорират и лични отношения със страни по делото. Същевременно отклоненията и относителните разлики в подробностите не променят цялостния смисъл на изложеното.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да се уважи така депозираната молба, следва ответникът да е осъществил спрямо молителите акт на психическо насилие, на което те да са присъствали.

Не се спори от страните, че на 29. 05. 2024 г. в гр. Девня, обл. Варна, отв. Д. М. И. е осъществил с мол. Н. Ф. Р. и мол. Р. Д. М. словесен контакт чрез приложение „Месинджър“. Спорен се явява въпроса по време на този словесен контакт ответникът дали с висок тон многократно се заканил да им начупи главите и да ги заколи.

2

Бяха положени усилия за събиране на безспорни и категорични доказателства в тази връзка, но доколкото липсват такива, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН относно приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от този закон, респективно да издаде заповед за защита само на това основание.

Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите, съобразно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, като му се забрани да ги приближава, както и жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същите, съобразно чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, които мерки се явяват адекватни и достатъчни в случая.

В тежест на ответника съобразно чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН следва да се възложат държавна такса в размер на 25. 00 лв. и разноски на молителите в размер на 600. 00 лв.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Д. М. И., ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Ф. Р., ЕГН: ********** и Р. Д. М., ЕГН:

**********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Д. М. И., ЕГН: ********** да приближава на по – малко от 100 метра /сто метра/ Н. Ф. Р., ЕГН: ********** и Р. Д. М., ЕГН:

**********, както и жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същите, за срок от 4 месеца /четири месеца/, считано от издаване на заповедта за незабавна защита, при приспадане на срока на действие на мерките при същата, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д. М. И., ЕГН: ********** да заплати в полза на държавата сумата от 25. 00 лв. /двадесет и пет лв./, представляваща държавна такса, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д. М. И., ЕГН: ********** да заплати в полза на Н. Ф. Р., ЕГН: ********** и Р. Д. М., ЕГН: **********, сумата от 600. 00 лв.

/шестстотин лв./, представляваща направени разноски, на основание чл. 11, ал.

2 от ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Н. Ф. Р., ЕГН: ********** и Р. Д.

3

М., ЕГН: **********, от Д. М. И., ЕГН: **********, на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. М. И., ЕГН: **********, че полицейските органи следят за изпълнение на заповедта, като при констатиране на нарушение, задържат нарушителя и уведомяват незабавно органите на прокуратурата, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.

Решението и заповедта да се връчат на страните, на районните управления на МВР по адреси на извършител и пострадали, на ДСП – Девня, на основание чл. 16, ал. 3, ал. 4 от ЗЗДН.

Решението подлежи на съдебен контрол в 7 – дневен срок от обявяването пред ОС – Варна, на основание чл. 15, ал. 7 от ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4