Решение № 414 от 17.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Д. в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300601654 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и същото е образувано въз основа на въззивна жалба на подс. А. К., подадена чрез защитника му адв.Б. К. срещу Присъда №25/07.02.2024г. по НОХД №1931/2023г. по описа на ПдРС, ХХVI н.с., с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и на осн. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, подлежащи на изтърпяване при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. В тежест на подсъдимия на осн. чл.189, ал.3 от НПК са възложени направените по делото разноски, платими както следва: 241,50 лева в полза на ОД на МВР-Пловдив, 100 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдРС, както и 1 500 лева в полза на частния обвинител А. С..

Претендира за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава в насока оневиняване на подсъдимия и оправдаването му по повдигнатото обвинение, а при условията на алтернативност – намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на обвинението пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ А. С. и повереникът й адв.С. П. настояват обжалваният съдебен акт да бъде изцяло потвърден.

Подсъдимият А. К. пред въззивната инстанция моли за справедливо 1 решение, а защитникът му адв.Б. К. поддържайки въззивната жалба, предлага на съда да уважи въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Настоящото производство е второ по ред въззивно такова, като при предходното първоинстанционната присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Подс.А. Г. К. e роден в гр.**г., живущ в гр.***, б., български гражданин, неосъждан, неженен, безработен, със средно образование, ЕГН **********.

През месец март 2018г. посредством сайт за запознанства свид.А. С. установила връзка с подс.А. К.. Двамата започнали да си пишат, като последният се представил като „А“ и създал у нея представа, че притежава охранителна фирма, както и че съдейства на хора с лош централен кредитен регистър. Постепенно комуникацията между тях се задълбочила и на 19.03.2018г. се срещнали в заведение в гр.Пловдив. При тази им първа среща, както и в последвалите множество такива, подсъдимият отново скрил истинското си име, продължавайки да твърди, че се казва „А“, като така създал измислен образ, който нямал нищо общо с действителността. Целта му била да въведе в заблуждение свид.С. и по този начин да се възползва от доверчивостта й, като да получи парични суми и други ценни вещи, без впоследствие да ги възстановява. В изпълнение на това му престъпно намерение, при поредна тяхна среща, състояла се на 29.03.2018г. в гр.

Пловдив, той й обяснил, че има бизнес отношения с богат чужденец, имащ намерение да развива дейност в България. За целта следвало да му оборудва офис в страната, като изискването на чуждия гражданин било същият да е снабден с най-скъпата офис-техника и обзавеждане. Поради тази причина имало нужда от закупуването на нов мобилен телефон от последната серия на марката „APPLE“. Подс.К. заявил, че вече е взел голяма част от оборудването за офиса и не е възможно да закупи и толкова скъп телефон, поради което я помолил да посети търговска верига и да закупи телефона на свое име.

Обещал, че след като бизнес-партньорът му пристигне в България и му плати за обзавеждането, той от своя страна щял да й възстанови сумата за телефона.

В действителност подсъдимият не бил обзавел никакъв офис и нямал бизнес контакти с чужденци. Единствената му цел била да се обогати за сметка на свид.С.. Така мотивирана, на 29.03.2018г. последната посетила магазин от веригата „Технополис“ в гр.Пловдив и закупила на лизинг мобилен телефонен апарат „APPLE“, модел „Х“ за сумата от 2339,10 лева /л.94 и сл. НОХД №1931/2023г. на ПдРС/. Веднага след като получила мобилния телефон, без да го разпечатва и ведно с гаранционната му карта, го предала на подсъдимия.

От своя страна той след няколко дни го продал на свой познат – свид.В.З., занимаващ се с търговия с мобилни телефони и стопанисващ магазин и сервиз за такава техника в гр.Пловдив. Нищо от стойността на вещта не било възстановено на С..

Срещите между подс.К. и свид.С. продължили, като двамата се виждали доста често, обикновено по обяд в ресторант „Арбанаси“, намиращ се в 2 близост до работата й или вечер в комплекс „Бунара“ в с.Брестник. При една от тях, състояла се в цитирания ресторант подсъдимият разказал на свид.С. за свой приятел на име „Р.“, чието дете било тежко болно и се нуждаело от операция в САЩ. Обяснил й, че провежда кампания за събиране на сума в размер на 10 000 лева за операцията на детето и я помолил да се включи с някаква сума, която после той щял да й върне. Тя от своя страна му обяснила, че може да рефинансира свой стар кредит и да изтегли от банка сума в размер на 6000 лева, в резултат на което на 04.04.2018г. подсъдимият закарал свидетелката до клон на „Пощенска банка“ в гр.Пловдив. Докато я изчаквал в колата, тя сключила договор за кредит и получила поисканата сума /л.82 и сл. по НОХД №1931/2023г. на ПдРС/. Излизайки навън, още в колата предала на подс.К. обещаната сума от 6000 лева за лечението на детето, макар че целта на подсъдимия била да се снабди с парични средства за свои нужди, а историята относно нуждаещото се от операция в чужбина дете да не отговаряла на истината.

На 12.04.2018г. подсъдимият и свид.С. отново се намирали в ресторант „Арбанаси“ в гр.Пловдив, като първият решил отново да заблуди свидетелката и да я мотивира да закупи скъп мобилен телефонен апарат, който да му даде, а той от своя страна отново да продаде. В изпълнение на това си намерение, подс.К. отново прибягнал до измислената история за чуждестранния си бизнес партньор. Заявил, че за да окомплектова напълно офиса е необходимо закупуването на лаптоп „APPLE“, но ако нямало възможност ставало и с два телефона марка „APPLE“, модел „Х“, поради което поискал от частния обвинител да закупи тя телефоните и да му ги предаде. Предложил дори, ако тя не желае да закупи на свое име телефоните, да намери някой, който да ги купи и да му ги предаде, като обещал той да плаща вноските за тях. Тъй като свид.С. вече имала на свое име договор за покупка на телефон, свързала се със свидетелите А. Д. и Я.Й., като им обяснила ситуацията. Помолила всяка от тях да закупи по един телефон на свое име, след което да й ги предадат. И двете се съгласили, тъй като подс.К. потвърдил и пред тях, че той ще заплаща вноските по договорите за телефоните, като отново се представил с името „А“. Така на 12.04.2018г. подсъдимият закарал посочените трите жени с автомобил до обект на „Теленор“ в гр.Пловдив, кв.„Тракия“, където заедно със свидетелката Й влязъл в търговския обект, а свидетелите С. и Д. останали да чакат в колата.

Във вътрешността на магазина подс.А. К. посочил желания от него телефон – марка „APPLE“, модел „Х“ и свид.Я.Й. го придобила на свое име с договор за лизинг за сумата от 1862,77 лева. След като се качили отново в колата, свидетелката предала на подсъдимия телефона заедно с документите за същия. Последният от своя страна не заплатил нито една от вноските за телефона, в резултат на което задължението останало в тежест на свид.Й.

Впоследствие парите й били върнати от свид.А. С.. Веднага след това подс.К. закарал жените до обект от веригата „Технополис“, находящ се също в ж.к.

„Тракия“, като помолил свид.С. да придружи свид.Д. в магазина и да покаже какъв е желаният от него телефон. След като двете влезли в търговския обект, свид.А. С. посочила на свид.А. Д. какъв е желаният от подсъдимия мобилен телефон, а именно: марка „APPLE“, модел „Х“, който струвал 2579 лева.

Свид.Д. придобила на лизинг телефона /л.101 и сл. НОХД №1931/2023г. на 3

ПдРС/ и още в колата го предала на подсъдимия, а той не погасил нито една от вноските, което наложило впоследствие частният обвинител да изплати в цялост стойността на телефона.

Въпреки поведението на подсъдимия, свид.С. продължила да се среща с него, а той - да се възползва от нея, като, лъжейки я за определени факти и обстоятелства, получавал пари и вещи на значителна стойност. При една от поредните им срещи, състояла се на 24.04.2018г. в гр.Пловдив, подсъдимият отново използвал историята с болното дете на своя приятел и й споделил, че не достига сумата от 2000 лева, за да може да бъде заплатена операцията му. В тази връзка я помолил да му даде още 2000 лева, които най-късно до месец ще възстанови. Тя от своя страна заявила, че не разполага с такава сума, при което той й предложил да поиска пари от родителите си. Ето защо свид.С. се свързала по телефона с майка си – свид.С. Д., разказвайки й за болното дете и необходимостта да му се направи операция. Помолила я да се включи със сумата от 2000 лева, които впоследствие ще й бъдат възстановени от подс.К..

Майка й се съгласила на тези условия и казала, че още същия ден може да даде 1700 лева, които държала в дома си в с.Н., обл.Пловдив. Уговорили се подсъдимият и дъщеря й да отидат в селото, където да получат въпросната сума. В изпълнение на уговорката, на 24.04.2018г. той и свид.С. пристигнали в дома й. Тогава за първи път свид.С. Д. се срещала с подсъдимия, като при запознаването им той се представил като „А“. Разказал и на нея историята с болното дете на своя приятел и необходимостта да бъде събрана сумата от 10000 лева за лечение и операция. Обещал, че най-късно до 10 дни ще й възстанови предоставената сума. Това я мотивирало да му даде 1700 лева, които съхранявала в дома си. След като получил сумата, подсъдимият благодарил и заедно със свид.С. тръгнали за гр.Пловдив с автомобила му.

Получената парична сума той така и не възстановил, но още на следващия ден поискал още пари от частния обвинител, обяснявайки, че заради ежедневните си срещи с нея не е изпълнил договор за охрана на някакво лице и сега му дължи като неустойка сумата от 13 000 лева. Натяквал й, че заради нея трябва да плати тази неустойка и че последната трябвало отнякъде да намери пари, които после той щял да й върне. От своя страна свид.С. се обърнала за помощ първоначално към свид.С.Й., който категорично й отказал. Впоследствие се обадила на неговата съпруга – свид.Я.Й. и я убедила да й услужи със сумата от 13 000 лева, които впоследствие ще й бъде възстановена. Семейство Й разполагали с налична такава сума, поради което я изтеглили от банка ,,ДСК‘‘ на 25.04.2018г. На въпросната дата подсъдимият и свид.С. се намирали в ресторант „Арбанаси“ в гр.Пловдив, където очаквали да дойдат и свидетелите Й. Когато последните се появили и седнали на масата, веднага предали сумата от 13 000 лева на С., която пък ги дала на подсъдимия. След като получил парите, последният благодарил на семейство Й и под предлог, че трябва да пътува за гр.Стара Загора, напуснал заведението. Така и не изпълнил обещанието си да върне паричната сума, поради което самата свид.А. С. започнала на части да погасява дълга си към тях.

След всички тези събития у частния обвинител започнали да се появяват съмнения за честността на подсъдимия и намеренията му към нея. Въпреки това двамата продължили да се срещат, като целта на подсъдимия била да продължава да я въвежда в заблуждение и по този начин да получава пари от 4 нея. В изпълнение на това си намерение, в началото на месец май 2018г. той за пореден път измислил начин, чрез който да получи пари от нея. Обяснил, че очаква превод на 752 000 лева, които обаче, по съвет на счетоводител, следвало да бъдат разпределени на няколко равни части в няколко банкови сметки. Поради тази причина имал нужда от пари, с които да отвори 7 бр. банкови сметки на свое име, а не разполагал с никакви пари. Помолил я да му даде каквито средства има налични. Макар тя да му обяснила, че няма никакви пари, а само задължения покрай запознанството си с него, подсъдимият й предложил да кандидатства за бързи кредити и ако получи одобрение, да му даде сумите. Гарантирал, че ще върне и тези пари, след като получи преводите. Така мотивирана, свид.С. започнала да посещава фирми за бързи кредити. На 10.05.2018г., придружена от подсъдимия, посетила офис на „Вива кредит“ в гр.Пловдив, където кандидатствала и била одобрена за сумата от 1500 лева /л.110 и сл. НОХД №1931/2023г. на ПдРС/. След като получила парите, незабавно ги предала на подс.А. К.. По същия начин и по същите съображения, отново придружена от подсъдимия, на 14.05.2018г. посетила офис на „Профи кредит“ в гр. Пловдив, където кандидатствала и била одобрена за сумата от 2000 лева /л.105 и сл. НОХД №1931/2023г. на ПдРС/.