Решение № 2844 от 08.05.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 08.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание, проведено на четиринадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 9419 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ / съответен на отменения чл.288, ал.1,т.1 от КЗ/ и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът В.Д.К. че претърпяла значителни неимуществени вреди в резултат на физическите травми, описани в исковата молба и получени при ПТП на 01.08.2011г., което било реализирано от неустановен водач на МПС. Причинителят на вредите нарушил правилата за движение по пътищата и вместо да пропусне преминаването на пострадалата, реализирал удар с нея, докато в качеството на пешеходец, бутащ велосипед, тя осъществявала пресичане на пешеходна пътека на пътното платно на бул. „Съединение“ в гр. Русе. Въпреки, че в хода на досъдебно наказателно производство ДП № 2671/2011г. по описа на ОДМВР Русе бил установен неправомерния характер на поведението на водача на МПС, който причинил вредите, то самоличността на този водач до момента на предявяването на иска не била открита. С писмена претенция от 29.07.2016г. ищцата отправила искане до Г. Ф., за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но тази претенция била изрично отхвърлена от ответника, чрез писмо от 20.09.2016г. По изложените съображения, ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 35 000 лева, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата настъпването на ПТП на 01.08.2011г. до предявяването на иска. С оглед очаквания изход на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати и направените съдебни разноски.

Предявените по исков ред претенции са оспорени от ответника Г. Ф., по съображения, подробно изложени в подадения отговор. Ответникът поддържа становище, че пред него не са били представени доказателства, подкрепящи твърдението за механизма на настъпване на процесното ПТП и твърдението за противоправен характер на поведението на водача на автомобила, респ. за възникване на основание за ангажиране на деликтната отговорност на този водач. При условията на евентуалност – ако бъде установено наличие на противоправно поведение на водача, за който се твърди да е причинител на вредите – ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, чието поведение към момента на настъпване на ПТП било в противоречие с изискванията на ЗДвП. Ответникът оспорва обема на твърдения вредоносен резултат, като навежда довод за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва, като се позовава на разпоредбата на чл.288, ал.7 от КЗ /отм./. Моли за отхвърляне на иска и във връзка с това претендира за осъждане на ищцата, да му заплати направените съдебни разноски за настоящия процес.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на изисканата и представена пред съда преписка ДП № 3189/2011г. на ОДМВР Русе, респ. пр.преписка № 3335/2011г. на РП Русе съдържа данни за осъществено разследване на органите на МВР, по повод на настъпил инцидент на 01.08.2011г. в гр. Русе. Преписката съдържа Протокол за ПТП с пострадали лица № 959/193 от 01.11.2008г., жалба, обяснения, протоколи за разпит на свидетели, СМЕ. Сред обяснението е и саморъчно волеизявление на ищцата, тя предприела „пресичане на пешеходна пътека, като се оттласквала от земята с крака..“ Инцидентът настъпил, когато лек автомобил, извършващ маневра за завой от лявата страна по посоката на „пресичането на пострадалата“ не спрял, и за да не я удари автомобилът – ищцата рязко извила кормилото на велосипеда надясно, в следствие на което изгубила равновесие и паднала…“ В съдържанието на преписката е приложен още Протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум, който е изготвен при огледа.

Приложеното към същата преписка и представено като доказателство по делото Постановление от 28.10.2011г. на прокурор при РП Русе съдържа изводи на прокурора, че неустановен водач на неустановен автомобил нарушил правилата за движение по пътищата (без да се посочва точно кои правила) и в резултат била причинена травма на В.Д.К.. Със същото постановление, наказателното производство е спряно.

Като доказателства по делото са приети медицински документи – Епикриза ПД 141411/2011г. изд. от „МБАЛ Русе“ АД, лист за преглед в спешно отделение, препис от амбулаторед дневник и резултати от медицински изследвания, които са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Съдържанието на приобщената за целите на съдебното дирене преписка по щета № 210252/29.07.2016г. на Г. Ф. установява, че е била образувана по претенцията на процесуалният представител на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди Към молбата са приложени описаните в нея постановление на прокурор, медицински документи.

С писмо изх. № 24-01-458/20.09.2016г., ответникът е уведомил ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение, поради липсата на доказателства за настъпило застрахователно събитие и с оглед факта, че е бил предявен иск пред съда на това основание.

Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от вещо лице д-р К.

(ортопедия и травматология) дава следните отговори на подлежащите на установяване факти:

·

В медицинските документи се посочва, че непосредствено след постъпването на пострадалата в спешен център за медицинска помощ е установено травматично счупване на заден глезен на голям пищял на левия крак;

·

Описаната травма не е типична за ПТП при което има сблъсък с автомобил. Според вещото лице, увреждането не може да бъде получено при падане от велосипед, но е характерно по- скоро за т. нар. „стъпване на криво“; При падане от велосипед се получават типични охлузвания по коленете и лактите, каквито в конкретния случай не са описани и не се констатират при пострадалата;

·

Проведено е консервативно лечение с гипсова имобилизация, с лечебно възстановителен период, чиято максимална продължителност 35 дни ·

Лечебно- възстановителният период е завършил успешно, здравословното състояние на пострадалата е възстановено и не се очаква настъпването на усложнения, нито са налице предпоставки за такива очаквания.

Заключението на изслушаната и приета съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И., установява на първо място разположението на обектите в района на местопроизшествието, времето, мястото и обстановката, както и извършва анализ на фактите, при които може да се предполага, че е настъпило ПТП. Вещото лице изрично подчертава, че изводите му са общи и хипотетични, поради липсата на обективни данни за иззети следи при извършения оглед на местопроизшествие. Като причина за настъпване на евентуален пътен инцидент на кръстовището, вещото лице сочи поведението на водача на неустановения автомобил, като се отчита обективната възможност на двамата участници в хипотетичното ПТП, да възприеме действията на другия участник.

В показанията си, разпитания по делегация свидетел Р. Д. К. заявява, че е сестра на ищцата и поради близките си социални контакти с нея, е възприел факти, свързани с лечебно възстановителния период на травматичните увреждания. Непосредствено след се оплакала от настъпването на пътния инцидент и била приета в болница, ищцата изпитвала силни болки. Болките в крака и ребрата продължили около три месеца. През този период, свидетелката активно помагала на ищцата в бита и при отглеждане на детето й. Причинената травма се отразила негативно на психологическото състояние на ищцата, той ограничил социалните си контакти и възможността й да работи.

Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от вещо лице д-р Б.

(ортопедия и травматология) и Х.И. дава следните отговори на подлежащите на установяване факти:

Евентуално възможният механизъм на получаване на травмата изисква по необходимост (за да е възможен) - пострадалата да се е намирала върху седалката на велосипеда при това „пресичане“ по пешеходна пътека или по- точно и коректно би следвало да било наречено при преминаване на велосипедистката по пешеходната пътека. В този случай, ако се предположи, че купето на автомобил е закачило предното колело на велосипеда и пострадалата велосипедистка е извила рязко кормилото, тя може да е загубила равновесие и да е паднала, а в рамките на този механизъм, да е получила травмата. Това е така, доколкото самата травма и начина на причиняването й изключва възможност за директен удар на автомобила в тялото на пострадалата.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ /отм/, съответстващ на действащата към момента на предявяването на иска разпоредба на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ - ответникът бил длъжен да изплати на ищеца обезщетение при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за причинените неимуществени вреди – за които се твърди да са настъпили в следствие на ПТП, което е причинено поради противоправното поведение на неустановен водач, при управление на неидентифицирания лек автомобил.

Анализът на събраните писмени доказателства, който е осъществен при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК мотивира извода, че ищцата е отправила писмена претенция до ответника, за изплащане на застрахователно обезщетение, в хипотезата на действащата към момента на настъпване на телесното увреждане разпоредба на чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ /отм/, съответстваща на действащата към момента на предявяването на иска разпоредба на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ, както и че е получил изричен отказ от страна на Ф.а. Тази обстоятелства мотивират извод за процесуална допустимост на иска, с който настоящия съд е сезиран.

Предпоставките за основателността на предявената искова претенция изискват: на първо място - да бъде установен надлежно факта на възникването на пътно- транспортно произшествие с участието на ищеца, на второ място - да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане (което имплицитно предполага да бъде изяснен механизма на настъпване на произшествието и действията на ищеца в рамките на този механизъм) и на трето място – да бъде установена липсата на обективна възможност за идентифициране на МПС от органите на досъдебното производство, с което е било причинено увреждане, респ. да бъде идентифициран неговия собственик/ водач.

Събраните по делото доказателства сочат без всяко съмнение, че ищцата в действителност е претърпяла неразместено счупване на фибуларния (външен) глезен на лявата малкопищялна кост, но очевидно не са достатъчни за да обосноват необходимия извод, че тези травматични увреждания са резултат именно от настъпването на ПТП.

Изключително важно е да се отбележи обаче, че събраните в хода на делото доказателства категорично мотивират извода за липса на основание за изплащане на обезщетение в хипотезата на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ / съответен на отменения чл.288, ал.1,т.1 от КЗ/. Няколко групи са съображенията в тази насока:

Първо – за настъпилия инцидент в действителност е съставен протокол за ПТП, но неговото съдържание не отразява обективните възприятия на длъжностното лице, което го е изготвило, а пресъздава описанието, което е дала пострадалата. Съдът обаче, във всеки случай, когато са релевирани доводи за оспорване на механизма на произшествието е длъжен непосредствено да събере доказателства в тази насока, изследвайки фактите, които го описват (виж Решение № 85 от 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и много други). В конкретния случай, изводът, че вредите са причинени именно в следствие на описания в исковата молба механизъм на ПТП е извод на прокурора, основаващ се на твърденията на ищцата, но те не обвързва съда. Изводите на прокурора също така не обвързват изводите на настоящия съд, в процеса на анализ на фактите и категорично не споделя тези изводи, доколкото ги намира за фактически необосновани.