Решение № 6175 от 11.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6175 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100511043 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20079067/13.02.2023 г., постановено по гр. д. № 58630/20 г. по описа на СРС, 57 състав, Н.Д.С. 2017“ ЕООД и М. Т. са осъдени да заплатят солидарно на „Б.С.И.“ ЕООД, както следва: на основание чл. 327 ТЗ и чл. 266 ЗЗД сумата от 6782,72 лв., представляваща неизплатен остатък от цена за изработени и доставени стоки по договор за изработка, продажба и доставка на арматурна заготовка от 06.12.2019 г., обективиран във фактура № **********/10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6782,72 лв., считано от 25.11.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 678,27 лв., представляваща неустойка за забава по договор от 06.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК разноските по делото в размер на 2555,30 лв.

Подадена е въззивна жалба от особения представител на М. Т. срещу решение № 20079067/13.02.2023 г., постановено по гр. д. № 58630/20 г. по описа на СРС, 57 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е 1 постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете, предявени срещу солидарния длъжник М. Т.. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

ВъззИ.емата страна – „Б.С.И.“ ООД е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззИ.емата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Б.С.И.“ ООД твърди, че е сключил с ответника Н.Д.С. 2017“ ЕООД договор за изработка, продажба и доставка на арматурна заготовка от 06.12.2019 г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да изготви, продаде и достави 22 тона арматурна заготовка +/- 5 %, подробно описани в спецификации, предоставени му от купувача, не по – късно от 8 дни преди датата на доставка, а купувачът се е задължил да приеме стоката и да заплати определената в чл. 2.1. от договора цена в уговорения срок. Твърди, че в изпълнение на сключения между страните договор ищцовото дружество е доставило на ответното дружество стока, за която е била издадена данъчна фактура № **********/10.12.2019 г. на стойност 10 782,72 лв. с ДДС.

Поддържа, че предаването и приемането на стоката от ответника е удостоверено с подписването на двустранен приемо – предавателен протокол № 1/10.12.2019 г. Посочва, че съгласно уговореното в договора всяка доставка, получена съгласно приемо – предавателния протокол, се извършва не по – късно от 30 дни от датата на получаване от купувача на издадената фактура.

Твърди, че срокът за доброволно плащане по фактурата е изтекъл на 09.01.2020 г., като считано от 10.01.2020 г. е налице забава в плащанията по договора. Посочва, че съгласно уговореното в чл. 7.6. /1/, б. „б“ от процесния договор страните са уговорили, че в случай на забава продължила повече от 5 дни, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0,5 % на ден от стойността на съответната неизплатена единична периодична доставка от първия ден на датата на забава до окончателното плащане на задължението, но 2 не повече от 10 % от стойността на съответната неизплатена единична доставка. Твърди, че на 27.01.2020 г. е извършено плащане на сумата от 2000 лв., на 10.02.2020 г. – плащане на сумата от 1000 лв. и на 30.03.2020 г. – плащане на сумата от 1000 лв., след което не са постъпвали суми за погасяване на задълженията по договора. Поддържа, че тъй като до сключването на договора страните не са били в трайни търговски отношения е уговорено, че физическото лице М. Т., което е едноличен собственик и управител на купувача Н.Д.С. 2017“ ЕООД ще бъде съдлъжник, наред с дружеството – купувач. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 6782,72 лв., представляваща неизплатен остатък от цена за изработени и доставени стоки по договор за изработка, продажба и доставка на арматурна заготовка от 06.12.2019 г., обективиран във фактура № **********/10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6782,72 лв., считано от 25.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 678,27 лв., представляваща неустойка за забава по договор от 06.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответното дружество – Н.Д.С. 2017“ ЕООД не е подало отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по исковете.

Ответникът – М. Т. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва приемо – предавателния протокол от 10.12.2019 г., като твърди, че не е ясно качеството на лицата, подписали протокола за „предал“ и „приел“. Оспорва и фактура № **********/10.12.2019 г., като твърди, че не е ясно качеството на лицата, подписали фактурата. Твърди, че не е доказано плащане по фактурата в размер на 4000 лв., както и че изработеното отговаря на спецификациите по договора.

Не се спори между страните по делото, а и от представения като доказателство договор за изработка, продажба и доставка на арматурна заготовка от 06.12.2019 г. се установява, че „Б.С.И.“ ООД, като продавач, и Н.Д.С. 2017“ ЕООД, като купувач, е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да изготви, продаде и достави 22 тона арматурна заготовка +/- 5 %, подробно описани в спецификации, предоставени му от купувача, не по – късно от 8 дни преди датата на доставка, 3 а купувачът се е задължил да приеме стоката и да заплати определената в чл.

2.1. от договора цена в уговорения срок. Договорът е подписан и от физическото лице М. Т. като съдлъжник.

За доставените стоки е издадена фактура № **********/10.12.2019 г. за арматурна заготовка – обект с. Герман за 8,320 тона, с ед. цена 1080 лв. и сума за плащане – 10 782,72 лв. с ДДС.

Видно от двустранно подписания приемо – предавателен протокол № 1/10.12.2019 г. към фактура № **********/10.12.2019 г. е прието количество – 8,320 тона арматурна заготовка – обект с. Герман. Протоколът е подписан без забележки от получателя Н.Д.С. 2017“ ЕООД от лице, посочено като Трайчева.

С преводни нареждания от 27.01.2020 г., 10.02.2020 г. и 30.03.2020 г.

Н.Д.С. 2017“ ЕООД е заплатило на „Б.С.И.“ ООД сумите от 2000 лв., 1000 лв. и 1000 лв. за погасяване на вземане по фактура № **********/10.12.2019 г.

От неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца фигурират плащания по фактура № **********/10.12.2019 г. в размер на 4000 лв. Непогасеният остатък по фактурата е в размер на 6782,72 лв. Размерът на неустойката, изчислена съгласно чл. 7.6. /1/ от договора, при спазване на ограничението от 10 %, е 678,27 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл.

272 ГПК.

4

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:

Във въззивното производство не е спорно между страните, че на 06.12.2019 г. е подписан договор за изработка, продажба и доставка на арматурна заготовка между „Б.С.И.“ ООД, като продавач, и Н.Д.С. 2017“ ЕООД, като купувач, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да изготви, продаде и достави 22 тона арматурна заготовка +/- 5 %, подробно описани в спецификации, предоставени му от купувача, не по – късно от 8 дни преди датата на доставка, а купувачът се е задължил да приеме стоката и да заплати определената в чл. 2.1. от договора цена в уговорения срок; че ответникът М. Т. е подписал договора като съдлъжник; че в потвърждение на сключения договор и получената стока ответното дружество е извършило три частични плащания по фактура № **********/10.12.2019 г. на обща стойност – 4000 лв.

Спорното обстоятелство във въззивното производство е дали работата е била приета с оглед направеното оспорване на приемо – предавателния протокол от 10.12.2019 г., касаещо качеството на лицата, които са го подписали.

Видно от приемо – предавателния протокол от 10.12.2019 г. и фактурата от 10.12.2019 г. същите са подписани за ищцовото дружество „Б.С.И.“ ООД от лицето К.В., а за ответното дружество Н.Д.С. 2017“ ЕООД от неустановено по делото лице.

С молба от 08.11.2022 г. „Б.С.И.“ ООД е потвърдило, че К.В. е служител на ищцовото дружество, както и извършените от името на дружеството действия по изпълнението на договора.

Съгласно чл. 301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая, най – късно с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея ответното дружество е узнало за подписването на документите и не им се е противопоставило веднага. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че действията по изпълнението на процесния договор са потвърдени и че работата е приета.

5

С оглед надлежното изпълнение на задълженията по договора от страна на ищцовото дружество за ответниците е възникнало задължение за плащане на непогасения остатък от цената в размер на 6782,72 лв. В случая, въззивникът – ответник в първоинстанционното производство М. Т. е солидарно задължен с Н.Д.С. 2017“ ЕООД за изпълнението на задължението за плащане на остатъка от цената на основание поетото от него с договора задължение да бъде съдлъжник. Процесната сделка за изработка, продажба и доставка на арматурна заготовка е търговска по см. на чл. 286, ал. 1 ТЗ, поради което въззивникът отговаря солидарно за паричното задължение като съдлъжник по сделката на основание чл 304 ТЗ.

Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 266 ЗЗД следва да се уважи като основателен по отношение на солидарния длъжник М. Т..

Съгласно уговореното в чл. 2.4. от договора купувачът заплаща стойността на доставката не по – късно от 30 дни от датата на предаване на стоката. По делото се установява, че стоката е предадена на 10.12.2019 г., поради което най – късно на 09.01.2020 г. следва да бъде заплатена доставката.

Съгласно уговореното в чл. 7.6. /1/, б. „б“ от договора при забава продължила повече от 5 дни купувачът дължи неустойка по 0,5 % на ден от стойността на съответната неизплатена единичена периодична доставка от първия ден на забавата до окончателното изплащане на задължението, но не повече от 10 % от стойността на съответната неизплатена единична доставка.

С оглед клаузата за неустойка за забава по чл. 7.6. /1/, б. „б“ от договора размерът на неустойката за забава възлиза на сумата от 678,27 лв.

Ето защо, искът с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да се уважи като основателен по отношение на солидарния длъжник М. Т..