Решение № 197 от 14.10.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Свиленград, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200701 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Ц.К.Р. с

ЕГН ********** от

******************************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.

„България” № 77, етаж 2, област Хасково, чрез адвокат К. Т. - законен представител (управител) на „ЕСКОМ” ООД с ЕИК 040433493 със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул.„Епископ Софроний” № 12, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 12372037 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя в качеството му на законен представител (управител) на „ЕСКОМ” ООД за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.

2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 51,13 евро (100 лв.). С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно, неправилно и необосновано издаване на ЕФ – при допуснати нарушения на процесуалните правила и в разрез с материалния закон (не било посочено точно мястото на нарушението, както и посоката на движение).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Ц.К.Р. н е се явява.

1

За него се явява процесуален представител – адвокат К. Т., който иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като не било посочено точното място на нарушението, нямало снимка на служебния автомобил, на снимковия материал имало заснети два автомобила и не била ясна посоката на движение.

Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 26.02.2026 година в 17.09 часа в град Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 11743ba, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето МПС – товарен автомобил марка „Пежо”, модел „Партнер” с държавен регистрационен номер **********, със скорост 71 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 21 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 12372037 на името на жалбоподателя Ц.К.Р. в качеството му на законен представител (управител) на дружеството-собственик на превозното средство - „ЕСКОМ” ООД, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието и Справката от Търговския регистър (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя ).

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ 2

Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.

21, ал. 2, вр.ал. 1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя в качеството му на законен представител на дружеството-собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро (100 лв.), като мястото на нарушението е посочено по следния начин: град Свиленград, област Хасково. Фишът е връчен на дата 27.03.2026 година (, видно от Картона на ЕФ, Писмо с вх.рег.№ 7191 от 19.08.2026 година и Писмо с вх.рег.№ 7246 от 20.08.2026 година, както и от отметката, направена на ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 26.02.2026 година, когато е установено нарушението, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за дата на използването на АТСС – 26.02.2026 година, периода - от 14.00 часа до 17.30 часа и точното местонахождение, където е използвана системата – град Свиленград, област Хасково, на първокласен път № 8, при км. 365+500, до бензиностанция „Евроойл”, за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие – в двете посоки, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на 3 образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е налична една снимка, на която се виждат автомобили. От същата се установява, че е заснет автомобил при измерена скорост на движение 74 км/ч и разрешена такава от 50 км/ч, като на снимката се виждат няколко автомобила (както вече бе посочено), движещи се в различни посоки.

От Протокол № 164-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ), който е и служебно известен на Съда, се установява, че на посочената дата е извършена последваща периодична проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 11743bа, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на М П С с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд: Районен съд – Свиленград.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й при АНО чрез ССЕВ, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ, т.е. наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото му да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) - процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и 4 родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Разпечатката от картона на ЕФ, от Писмо с рег.№ 351000-6364 от 18.08.2026 година и от Писмо с рег.№ 3510006439 от 19.08.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

При разглеждане на дела по о бжалвани ЕФ, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични с тези, наведени в Жалбата и донякъде идентични с тези, наведени от адвокат К. Т. в пледоарията му:

1 . По делото е налице неяснота по отношение на един от основните реквизити на ЕФ, а именно: точното място на нарушението, тъй като в ЕФ е посочено по следния начин: град Свиленград, област Хасково, т.е. издаденият ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието), което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти досежно точното място на нарушението, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

Нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано в ЕФ , тъй както последният представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението.

Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно 5 административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

В административнонаказателното производство не е познат институтът на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) реквизит на същия акт.

Извеждането на описанието на нарушението, включително точното място, от други налични по Административнонаказателната преписка (АПН) документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.