Решение № 89 от 12.07.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Габрово , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ива Димова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №

20214200100013 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ във вр. чл. 79 от ЗЗД.

Предмет на иска е заявената от ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, чрез пълномощника старши юрисконсулт К.О. със съдебен адрес в гр.

София, район Възраждане, ул. "Св. София" № 5 против В. Ц. В. с адрес в гр. С., ЖК ************* №*, вх. А, ет. 5, ап. 15 и М. СТ. В. с адрес в гр. С., ул. „************“ № 28, ет. 1, ап. 1 с цена на иска 179 787,51 лева. Приложил е доказателства за твърдените факти и обстоятелства.

След направена справка се установи, че ответника М.С. е с фамилия С, видно от представеното копие на личната му карта /л.69-72/ и справка в НБДНаселение /л.74, 75/, считано от 16.05.2019 г.

В исковата молба се твърди, че на основание сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит от 10.01.2008 г., ответниците дължат сума в размер на 179 787,51 лв., от които: падежирали договорни лихви от 13.01.2021 г. вкл. до 15.12.2017 г. вкл. са общо 38 бр. с обща сума -23 991,67 лв.; падежирали наказателни лихви за периода от 13.01.2021 г. вкл.

До 15.12.2017 г. вкл. са общо 38 бр. с обща сума 3 327,98 лв.; падежиралите главници от 15.12.2020 г. вкл. до 15.12.2015 г. вкл. са общо 61 бр. с обща сума – 4829,72 лв.; след 15.12.2020 г., считано от 15.01.2021 г. до 15.12.2037 вкл. падежирали 204 бр. месечни погасителни вноски в размер на 720,22 лв. и една последна месечна погасителна вноска от 15.01.2038 в размер на 713,26 лв. Общият размер на оставащите вноски е 147 638,14 лв. /204 бр. погасителни вноски, всяка в размер на 720,22 лв./ и една последна месечна погасителна вноска в размер на 713,26 лв., като от цитираните суми общият размер на оставащите 1 договорни лихви е 82 546,79 лв., а на оставащите главници е в размер на 65 091,36 лв.

Претендира се законната лихва върху главница от датата на постъпване на исковата молба в съда до погасяване на процесите суми по дълга. Позовават се на настъплила предсрочна изискуемост по кредита и правят доказателствени искания. Претендират разноски.

В законния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, чрез адв. Д. от Габровска адвокатска колегия. Счита, че не е настъпила предсрочната изискуемост по кредита от фактическа и правна страна. Оспорва процесния договор за предоставяне на ипотечен кредит от 10.01.2008 г. В същия не било изяснено датата, на която ще се осигурят средствата по посочената банкова сметка, както и че липсва размера на средствата по месечната анюитеттна вноска по договора. Твърдят, че сумата от 73 600,00 лв. не им е превеждана. За тринадесет години ищецът не е предприел никакви действия спрямо тях. За първи път научават за финансовите претенция с получаване на исковата молба.

Позовават се на настъпила давност по отношение на всички претендирани от ищеца суми.

Считат за нищожни и неравноправни клаузите по чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от договора.

Претенцията на ищеца за оставащата договорна лихва в размер на 82 546,79 лв. е в разрез с приетото в т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Претендират разноски.

В съдебно заседание 15.06.2021 г. ищецът е направил изявление за частичен отказ от предявения осъдителен иск срещу ответниците за сумата от 82 546,79 лв., представляващи договори лихви, дължими на основание чл. 5, ал. 1 то Договор за предоставяне на ипотечен кредит за периода 15.01.2021 г.- 15.12.2037 г. и поддържа предявения иск в останалата му част. С протоколно определение от същата дата, съдът е прекратил производството по делото по отношение на сумата 82 546,79 лв. за периода 15.01.2021 г. – 15.12.2037 г., на основание чл. 233 от ГПК.

С определение № 126 от 18.03.2021 г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и е изготвил предварителен доклад, който им е предоставен своевременно.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за ипотечен кредит от 10.01.2008 г., с който им е била отпусната сумата от 73 600 лева, със срок от 360 месеца, считано от 15.02.2008 г. Уговорено е, че сумата от 73 600 лева се обезпечава с учредяване на договорна ипотека. Крайният срок за издължаването е 15.01.2038 г. Ипотеката е била подновена на 03.01.2018 г. Договорът е бил сключен между ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД и В. Ц. В.. Същият е подписан от ОББ АД, като кредитор, от една страна и от друга страна от В.Д. В., като кредитополучател и ипотекарен длъжник, и от М.С. В. – съпруг, който се явява ипотекарен длъжник.

Кредитът е бил отпуснат за закупуване и ремонт на недвижими имоти, представляващи:

1. ПИ с пл. № 262 с площ 730 кв.м, за който е отреден УПИ VІІІ-262 от кв. 39 по плана на село М., община С. с площ от 740 кв.м. – незастроен при граници: улица с осови точки 742 76; УПИ ІХ-262; УПИ ІІІ-266,277 и УПИ VІІ-268 и

2. УПИ ІХ-262 по плана на село М., община С. с площ от 893 кв.м., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м., Стопанска постройка – обор с площ от 32 кв.м. и Стопанска постройка – плевня с площ от 50 кв.м., както и всички подобрения, приращения и насаждения в имота, при граници на същия: улица с осови точки 73-74-76; УПИ VІІІ-262; УПИ І -263-264, УПИ ІІ-265.

Предоставеният кредит е бил усвоен на два транша – 32 000,00 лв. и 41 600,00 лв., като първият транш е бил за закупуването на имотите, а вторият за техния ремонт. Била е договорена главница, която се олихвява с лихва в размер на 11,25 % годишно. При просрочие е била уговорена наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл. 5, ал. 1 лихвен процент. Уговорено е, че при пълно или частично плащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Ипотеката е била подновена на 03.01.2018г.

За доказване на размера на исковата претенция е назначена съдебно -счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че задължението на ответниците по предоставения банков кредит, към датата на подаване на исковата молба е: главница в размер на 69 921,08 лв. за периода 15.12.2015 г.-14.01.2021, от които падежиралата главница е в размер на 4 829,72 лв. и предсрочно изискуема – 65 091,36 лв. Лихвата, считано от 15.12.2017 г.14.01.2021 г. е в размер на 27319,65 лв., в т.ч. договорна лихва в размер на 23991,67 лв. и наказателна лихва върху просрочената главница в размер на 3 327,98 лв. Размерът на непадежиралата лихва е 82546,78 лв., но за тази сума има направен отказ.

Вещото лице е установило, че кредитът е усвоен на два пъти, както следва: на 16.01.2008 г. , чрез превод от сметката на кредитополучателя В. Ц. В. по сметка на Ц.Г.Д..

Сумата на трансакцията е в размер на 32 000,00 лв. На 18.01-2008 г. чрез теглене в брой се усвояват още 41 600,00 лв.

Установено е, че по кредита са направени следните вноски: на 16.01.2008 г. – вноска в размер на 736,00 лв. по клиентската сметка с титуляр В.В.; на 28.02.2008 г. вноска от 721,00 лв.; на 19.03.2008 г. е направена вноска в размер на 750,00 лв.; на 10.04.2008 г. – вноската е в размер на 780,00 лв.; на 15.04.2008 г. – вноска от 720,22 лв.; на 15.05.2008 г. вноска от 2,15 лв. и на 05.01.2009 г. – 0,47 лв. От 06.01.2009 г. до датата на изготвяне на експертизата няма правени погашения по кредита. Последното плащане по кредита е направено на 15.04.2008 г.

Предсрочната изискуемост по кредита е обявена на длъжниците с исковата молба.

Във връзка с установеното, от правна страна съдът приема следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от договор за кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения за предоставянето на сумата по договора за кредит на 3 ответниците, изпадането в забава на длъжниците, осъществяване предпоставките по договора, за да възникне правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на ответниците за последното и размера на претендиралите вземания.

На първо място от процесуалния представител на ответниците се оспорва настъпването на предсрочната изискуемост. По този въпрос, за предсрочната изискуемост на вземането по договор за банков кредит е формирана последователна съдебна практика, вкл. и задължителна такава на ВКС. Съгласно мотивите към т. 18 на ТР№ 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип на чл. 20а ЗЗД настъпва с волеизявление на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит за предсрочно изискуем, вкл. вноските с ненастъпил падеж, които към момента на волеизявлението не са изискуеми. Това изявление следва да достигне до длъжника – кредитополучател, като без значение е дали ще бъде прието и същото поражда действие при наличие на обективните предпоставки за предсрочната изискуемост съгласно договора или закона. С Решение 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І ТО, е прието, че релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор на банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като същото може да бъде обективирано в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. В самия договор е предвидена възможност да се обяви кредита за предсрочно изискуем – чл. чл. 17, ал. 2.

В конкретния случай препис от исковата молба, в която е направено изявление за предсрочна изискуемост на вземането, е връчена лично на В. Ц. В. и М. СТ. В. на 18.02.2021 година, поради което длъжниците са редовно и своевременно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за кредит.

Във връзка с така приетото, възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост по договора е неоснователно и предсрочната изискуемост е надлежно съобщена на длъжниците по договора. За чистота на изложението следва да се има предвид, че предявените искова са осъдителни, а не установителни по реда на чл. 422 от ГПК и в случая не е приложимо изискването на т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

На следващо място, в отговора на исковата молба от ответниците е наведено възражение за нищожност и неравноправност на клаузите по чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от договора без да конкретизира в какво се състои нищожността и неравноправността на тези клаузи.

Направеното възражение е относимо към наличието на нищожни клаузи в съглашенията, за което съдът следи служебно. Ответниците може да се позовават на неравноправни клаузи, касаещи начина на определяне и размера на лихвите и тяхната едностранна промяна от 4 страна на банката, както и условията за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като имат качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ЗЗП . Легалната дефиниция е дадена в чл. 143 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. От представеното заверено копие на договора за предоставяне ипотечен кредит е видно, че договора е подписани, като от кредитодателя ОББ АД, така и от кредитополучателя и ипотекарен длъжник В.В. и от ипотекарния длъжник М.В. /С/.