Определение № 107 от 19.02.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. М. 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500523 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на хх АД, ЕИК 201127485, чрез пълном., юрк. Б. Р., срещу Определение № 901/15.10.2025 год., постановено по гр.д. № 1581/2025 год. по описа на РС М. с което съдът е спрял производството по същото гражданско дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 2040/2025 год. на РС Монтана.

Твърди се, че гр.д. № 2040/2025 год. на МРС е образувано по предявен от жалбоподателя хх АД срещу И. В. П. иск по чл. 422 ГПК – за установяване дължимостта на вземането на цедента хх АД, за което вземане са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8 1153/2013 год.

Междувременно, по иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от И.

В. П. срещу хх АД е образувано настоящото производство.

Жалбоподателят счита, че независимо от изхода на производството по чл. 422 ГПК, предмет на гр.д. № 2040/2025 год. на МРС, искът, предмет на настоящото гр.д. № 1581/2025 год. на МРС е недопустим.

Моли за отмяна на обжалваното определение за спиране на производството по делото като неправилно и за постановяване на акт за прекратяване на производството по гр.д. № 1581/2025 год. на МРС поради недопустимост на исковете.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от насрещната страна И. В. П. не е постъпил отговор на частната жалба и не е изразено становище.

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и данните по делото, намира жалбата за основателна по следните съображения:

1

Предмет на въззивно обжалване е постановеното в Протокол № 901/15.10.2025 год. по гр.д. № 1581/2025 год. на РС Монтана Определение, с което по молба на ищеца И. П. е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 2040/2025 год. на РС Монтана.

Първоинстанционният съд е приел, че решението по това дело ще има значение за настоящия правен спор.

От доказателствата по делото се установява следното:

Гр.д. № 1581/2025 год. на МРС е образувано по предявен от И. В. П., ЕГН ********** от гр. М. чрез пълном., адв. Д. М., МАК, срещу хх АД, ЕИК 201127485, гр. София, иск по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Твърди се, че на 04.06.2025 год. ищецът И. П. получил ПДИ по изп.д. № 1470/2025 год. на ЧСИ М. И.ова, с приложено уведомление от хх АД за извършена цесия от 07.03.2016 год. Към ПДИ били приложени Заповед от 24.10.2013 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 81153/2013 год. на МРС. Изпълнителен лист не бил приложен. До момента изпълнителни действия срещу него във връзка с горната заповед не били предприемани.

Иска се да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3160,05 лева, обективирана в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.10.2013 год., издадена по ч.гр.д. № 81153/2013 год. на РС Монтана.

С допълнителна искова молба (л. 15) ищецът И. П. е уточнил, че на 13.06.2025 год. е подал и възражение по чл. 414 ГПК срещу Заповедта по чл.

417 ГПК, издадена на 24.10.2013 год. по ч.гр.д. № 8 1153/2013 год. на МРС.

Към исковата молба са приложени: - ПДИ изх. № 18946/27.05.2025 год. по изп.д. № 1470/2025 год. на ЧСИ Мая И.ова, рег. № 748 в КЧСИ, за сумата от 641,45 лева, от които главница 1699,61 лева, законна лихва 2086,57 лв. за периода 27.01.2014 – 10.06.2025 год., 1063,44 лв. неолихвяеми вземания, такси, разноски и присъединени публични вземания, уведомление за извършена цесия на осн. Договор за прехвърляне на вземания от 22.06.2015 год., сключен между хх АД и хх АД, - Заповед по чл. 417 ГПК, издадена на 24.10.2013 год. по ч.грд. № 8 1153/2013 год. на МРС в полза на хх АД, срещу И. В. П. от гр. М. за 1900,00 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит-овърдрафт по картова сметка на частни лица от 26.04.2007 год., изм. и доп. с Анекс № 1/28.05.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2013 год. до изплащането й; 1063,44 лв. – лихва за периода 15.02.2012 – 10.10.2013 год., както и 196,61 лв. разноски в заповедното производство.

В отговора си ответникът хх АД е изразил позиция, че исковете са допустими, но неоснователни, като е изброил действията по изпълнителното дело хронологично с твърдение, че за вземането първоначално е било образувано изп.д. № 2400/2013 год. на ЧСИ Георги Борисов, прехвърлено и образувано под № 317/25018 год. при ЧСИ Мая И.ова, по което са постъпвали плащания. За същите вземания е образувано и изп.д. № 1470/2025 год. на ЧСИ Мая И.ова.

2

Приложени са изп.д. № 317/2018 год. на ЧСИ Мая И.ова, от което е видно, че същото е преобразувано от изп.д. № 2400/2013 год. на ЧСИ Георги Борисов, рег. № 722 в КЧСИ, р-н ОС Враца. Плащания по изпълнителното дело са извършвани през 2015 год. На 24.10.2023 год. производството е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Въз основа на същия изпълнителен лист от 24.10.2013 год., на 04.04.2025 год. е образувано изп.д. № 1470/2025 год на ЧСИ Мая И.ова.

По него отново е връчена на длъжника ПДИ, заедно със Заповед по чл.

417 ГПК, издадена на 24.10.2013 год. по ч.грд. № 8 1153/2013 год. на МРС.

Последвало е възражение по чл. 414 ГПК и заявителят, в случая цесионерът е предявил иск по чл. 422 ГПК, а длъжникът е предявил настоящият иск по чл. 439 ГПК.

Съгласно разясненията по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. ОСГТК, основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

Връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. В случая такава връзка между двете дела няма.

С предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск се установява със сила на пресъдено нещо, формирана към датата на подаване на заявлението по чл. 410, респ. чл. 417 ГПК, съществуването на вземане към ответника, за което е издадена оспорената заповед за изпълнение.

Искът по чл. 439 ГПК от друга страна, е средство за защита на длъжника в изпълнителното производство, с който той може да се позове на новонастъпили факти и обстоятелства, т.е., такива, които са настъпили след влизането в сила на изпълнителното основание.

В случая длъжникът-ищец не е въвел такива твърдения – напротив, твърди, че тепърва е узнал за съществуването на оспореното основание, поради което и е подал и възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената Заповед по чл. 417 ГПК от 24.10.2013 год. по ч.гр.д. № 8 1153/2013 год. на МРС.

3

Доколкото искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск, абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост е наличието на правен интерес. Такъв не е обоснован от ищеца, което води на заключение, че исковата молба е изначално нередовна.

Едва след като даде на ищеца по делото възможност да уточни правния си интерес от воденето на това производство, първоинстанционният съд ще следва да извърши самостоятелна преценка за правната квалификация, допустимостта на предявения иск и дали е налице неговата обусловеност от изхода на производството по гр.д. № 2040/2025 год. на МРС, образувано по иска с правно основание чл. 422 ГПК, предявен по гр.д. № 2040/2025 год. на МРС.

С оглед изложеното, частната жалба следва да бъде уважена.

Обжалваното определение, с което първоинстанционното производство е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на преценка редовността на предявения иск.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното в Протокол № 901/15.10.2025 год. от открито съдебно заседание по гр.д. № 1581/2025 год. на РС Монтана Определение, с което по молба на ищеца И. П. е спряно производството по делото на осн. чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 2040/2025 год. на РС Монтана.

ВРЪЩА делото на

РС

Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на преценка редовността на предявения иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. М. 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: