Решение № 351 от 21.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502694 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.04.2022г. постановено по гр.д.№ 4187/20г. по описа на СГС, ГО 13 състав са уважени частично искове с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.„а“ КЗ, като ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на Н. И. В., обезщетение за неимуществени вреди настъпили при ПТП на 07.09.2018г. в размер на 120 000 лв., ведно със законна лихва върху посочената сума от 30.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и имуществени вреди в размер на 132,19 лв., ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на ИМ до окончателното й изплащане и разноски в общ размер 423 лв.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер от 130 000 лв. до претендирания такъв от 200 000, като неоснователен.

Присъдени са разноски, като ГФ е осъден заплати на адв. А. Б. сумата от 4716 лв. – адв.възнаграждение по чл.38 ЗА с ДДС, а по сметка на СГС д.т. в размер на 4800 лв. По компенсация Н. И. В., е осъден да заплати на ГФ разноски в размер на 440 лв.

Решението е постановено при участието на А. Т. Н., трето лице-помагач на ответника.

С решение от 09.05.2022г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решение от 12.04.2022г., като искът да се счита отхвърлен за разликата над 120 000 лв.

/вместо грешно записаното 130 000 лв./ до претендираните 200 000 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца 1 по делото.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ищец Н. И. В. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. и моли съда да уважи предявените претенции в пълен размер. Посочва, че в резултат на настъпилото ПТП, е приет по спешност в противошокова зала на УМБАЛСМ „Пирогов" в увредено общо състояние и с опасност за живота. При извършените прегледи са установени изключително голям брой травматични увреждания в различни части от тялото, изразяващи се в: травматичен шок; плеврални изливи и контузионни хиповентилационни промени двустранно; пневмоторакс; фрактура на тялото на Тх10 и страничния израстък вдясно с изместване на дорзалния фрагмент към медуларния канал спрямо Тх9 с 6 мм; фрактура на тялото на Тх9 за сметка на долна дискална повърхност, дорзална част вдясно с малки фрагменти в рецесуса и фрактура на шикозния израстък; полифрагментна травма на лява скапула; полифраментирана диафузарна фрактура на фемура; полифрагментирана диафизарна фрактура на тибия на границата на средна и дестадна трета; фрактура на фибулата в проксимална средна и дистална трета; мекотъканна травма в областта на фрактурата на бедрото и подбедрицата; фрагменти в рецесуса на неврофорамена вляво на ниво Тх9-Тх10; фрактури на пет ребра от лява гръдна половина /7, 8, 9,10,11 ребро/; хиповентилаторни и ателектатични промени в 6 и 11 сегмент вляво, натъртвания и охлузвания. Видно от представените по делото медицински документи и изготвените СМЕ, получените травматични увреждания са наложили извършването на 10 оперативни интервенции, от които: 2 на гръбначния стълб, 6 на увредения крак, 1 за поставяне на гръден дренаж, 1 за извършване на трахеостомия.

Първоначалният му престой в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" е в продължение на почти 2,5 месеца /от 07.09.2018г. - 18.11.2018г./. Получената гръдна травма и проведеното в тази връзка оперативно лечение, е наложило поставянето на Н. В. в продължителна медикаментозна кома за период от 07.09.2018г. до 01.10.2018г., което видно от заключението на повторна СМЕ само по себе си представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. При получените травми степента на болезненост е изключително висока, като и към настоящия момент той не е напълно възстановен, а белезите и уврежданията, които е получил, ще му останат за цял живот. Твърди, че травмите са в различни части от тялото и в тази връзка водят до болки и страдания независимо една от друга. Още повече и към настоящия момент не се е възстановил напълно, като има ограничени движения в лява глезенна става, които никога няма да бъдат възстановени в пълен обем. Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник ГФ оспорва решението в неговата осъдителна част –за разликата над 80 000 лв. до уважения размер от 120 000 лв. досежно неимуществените вреди. Изтъква, че сумата е прекомерно завишена от гледна точка на установените в страната икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна практика за процесната 2018г. На следващо място счита, че съдът следва да отчете факта, че 2 застрахователното обезщетение следва да бъде извършено не от застраховател, а от ГФ, създаването на който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно правоотношение. В тази връзка следва да се има предвид, че по силата на чл.558 ал.1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП. По този начин посочените в чл.492 КЗ лимити се явяват за Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, трайната съдебна практика към датата на ПТП. Установените с изменения на чл.266 КЗ /отм./ (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила ог 1.01.2006 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) сега чл.492 КЗ промени на лимити на отговорността отразяват договорното задължение на държавата като страна-членка на ЕС по хармонизиране на вътрешното право с общностното по отношение на правни норми от Директиви на ЕС, добиващи пряко приложение от момента, в който станат част от вътрешното законодателство. Те не отразяват изменение на важни икономически критерии като МРЗ, трудова заетост и покупателна способност на българското население, ето защо правилно ВКС в посочените съдебни решения взема становище за значението на лимитите наред със всички други критерии при определяне на справедливи обезщетения във всеки спор (напр. Решение № 83 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о., ТК „Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент”). Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 557 ал.1 т.2 б."а" от КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът Н. И. В. е предявил против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София иск за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 07.09.2018 г. в размер на сумата от 200 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 13 112,19 лв. - направени разходи за лечение, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Твърди, че виновен за катастрофата е водачът на л.а. марка „АУДИ“, модел „А4“ с per. № ********, А. Т. Н., което е установено с Решение № 166308 от 20.07.2020 г., по АНД №3489/2020 г. на СРС, НО, 121-ви състав. За 3 управляваното от виновния водач МПС не е имало валидна застраховката за гражданска отговорност. Твърди, че в следствие на ПТП е получил множество тежки телесни увреждания, а именно: травматичен шок, плеврални изливи и контузионни хиповентилационни промени двустранно, пнемоторакс; фрактура на тялото на Тх10 и страничния израстък вдясно с изместване на доралния фрагмент към медуларния канал спрямо Тх9 ; фрактура на тялото на Тх9 за сметка на долна дискална повърхност, дорзална част вдясно с малки фрагменти и рецесуса, и фрактура на спинозния израстък; полифрагмерна травма на лява скапула; полифраментирана диафузарна фрактура на фемура; израстък, границата на средна и дестална трета; фрактура на фибулата в проксимална фрактура на фемура; полифрагментирана диафизарна фрактура на тибия на границата на средна и дестална трета; фрактура на фибулата в проксимална средна и дестална трета; мекотъканна травма в областта на фрактурата на на бедрото и подбедрицата; фрагменти в рецесуса на неврофорамена вляво на ниво Тх9-Тх10; фрактури на 7,8,9,10,11 ребра от лява гръдна половина; хиповентилаторни и ателектатични промени в 6 и 11 сегмент вляво и натъртвания и охлузвания. Бил е опериран многократно, търпял е силни болки и страдания в продължение на дълъг период от време, било му невъзможно да се самообслужва и да изпълнява служебните си задължения, дълъг период от време дишането му било затруднено от болки в областта на гръдния кош, като тези обстоятелства му причинили значително неудобство и емоционален дискомфорт, загубил съня си за период от време, станал раздразнителен и се затворил в себе си. Част от болките все още не са отшумели, останалите върху него белези допълнително влияят негативно на психическото му здраве, извършил е и разходи във връзка с лечението си.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете по основание и размер, основно оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че искът за неимуществените вреди е прекомерно завишен с оглед съдебната практика за 2018г. и обема на причинени вреди, поради което моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло респ. намалени, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява, че на 07.09.2018г. е настъпило ПТП между л.а.

Ауди А 4 рег.№ ******** и мотопед Априлия, модел Спорт Сити" с per. № ******, управляван от ищеца. Безспорно е установено, че водачът на л.а. А. Т. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр. 3 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по чл.78а НК - глоба в размер на 1200 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 м., видно от влязлото в сила на 28.01.2021г. решение по чл.78а № 166308 от 20.07.2020г., постановено по АНХД № 3489/2020г. по описа на СРС, НО, 121 състав. В решението е посочено, че виновният водач е нарушил чл.37, ал.1 ЗДвП - при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС, като не пропуснал насрещно движещото се ППС - мотопед марка „Априлия“, при което е причинил средна телесна повреда на ищеца по делото. За л.а. не е имало валидно сключена застраховка ГО към датата на ПТП.

4

От заключението на депозираната пред СГС авто-техническа експертиза /л.203/, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че скоростта на л.а. „АУДИ“, модел „А4“, към момента на удара е 28,73км/ч., а на мотопед марка „Априлия“, модел „Спорт Сити“ - 47,78 км/ч. Според вещото лице видимостта и за двамата водачи е била 40 - 45 метра, като водачът на мотопеда не е имал възможност да реагира и да предприеме маневра по отклоняване на мотопеда вдясно, а техническата причина за настъпването на ПТП са изцяло субективните действия на водача на л.а., който е предприел маневра - завой наляво, без да се увери, че няма да създаде опасност за движещите се направо.