Решение № 141 от 15.05.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. гр.Несебър, 15.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20212150101383 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от ИВ. В. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, КК Слънчев бряг, комплекс „.................“, със съдебен адрес: гр. София, бул. „....... /чрез адв.Е.К./ против ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на адрес: гр. Несебър, КК Слънчев бряг-запад, кв. ......., комплекс „.................“, представлявана от Д. В. Л., а при условията на евентуалност - срещу Д. В.

Л., с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг-запад, кв............, комплекс „.................“.

В исковата молба се сочи, че ищцовата страна е собственик на самостоятелен жилищен обект на адрес: гр. Несебър, КК Слънчев бряг, комплекс „.................“. Излага се, че управител на етажната собственост на този комплекс е Д. В. Л.. Твърди се, че Л. посочил на И. банкова сметка и му заявил, че следва да преведе по тази сметка такса за ремонт в размер от 500 евро. Сочи се, че 02.03.2021г. ищеца заплатил по банков път сумата от 977,92 лв. като такса за ремонт сграда по сметката на Етажната собственост, посочена от управителя. Навежда се, че малко по-късно съседи на И. /Л.Б. и Л.Й./ го уведомили, че редовно решение за събиране на 500 евро не било взимано въобще, тьй като не бил събран необходимия кворум за вземането му на общо събрание, на което управителят бил поискал такова решение да бъде взето, както и че те нямало да му платят докато не бъде взето редовно решение за сума, изчислена по идеални части със съгласието на мнозинството от етажната собственост. Твърди се, че така И. разбрал, че Л. го подвел и поискал обяснение от него, но последният му казал, че парите били събрани редовно и отказал да му представи документ за взето решение на ОС на ЕС.

Сочи се, че ремонт в комплекса не е бил извършен до датата на подаване на исковата 1 молба – 25.10.2021г., нито на ищеца били предоставени документи за направени оферти, които бил поискал. Излага се, че на 16.05.2021г. И. изпратил съобщение до мейл на Л. – ......com да му бъдат възстановени неоснователно взетите пари, което не било удовлетворено. Сочи се, че междувременно от съседите си Б. и Й. разбрал, че същите били подали сигнали до Прокуратурата и Община Несебър във връзка с действията на управителя, който бил отказал да представи годишен отчет за дейността си, както и каквито и да било документи във връзка със събираните от него пари за предходната година. Навежда се, че ищецът И. очаквал да бъде проведено общо събрание, на което да поика възстановяване на неоснователно взетите му пари, но го уведомили, че Д.Л. е изпразнил сметката на етажната собственост и казал, че повече не иска да бъде управител и че общо събрание няма да има.

Предвид гореизложеното се иска да бъде осъдена Етажна собственост на адрес: гр. Несебър, КК Слънчев бряг – запад, кв. ..........., комплекс „.................“, представлявана от Д. В. Л. да възстанови на И. платената от него по банков път на 02.03.2021г. сума в размер на 977,92 лева /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/, която е получена без основание, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 25.10.2021г. до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност иска е предявен срещу Д. В. Л.. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

Предявен е иск с правно основание чл.55, изр.първо, предложение последно от ЗЗД.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Сочи се, че на проведено на 22.08.2020г. общо събрание на етажната собственост се е приело решение по т. 7 за събиране на сумата от 500 евро от всеки собственик с оглед извършване на ремонтни дейности по сградата. Твърди се, че тази сума е следвало да се заплати до края на 2020г. Сочи се, че видно от приложен към отговора на исковата молба протокол от общото събрание ищеца бил присъствал лично на това събрание. Сочи се, че И. бил изцяло запознат с извършените ремонтни дейности и с тези, които били планирани да се извършат като етажни съсобственици. Сочи се, че към датата, на която И. превел сумата по сметката на етажната собственост, решенията взети на това общо събрание не били отменени. Твърди се, че плащането на 02.03.2021г. от страна на ищеца не било без основание, а на основание протоколно решение на общо събрание от 22.08.2020г. Сочи се, че едва в края на месец март 2021г. Л. получил съобщение с решение по гражданско дело, с което тази част от т. 7 от протокола от 22.08.2020г. била отменена от РС Несебър. Навежда, че въпреки това повечето от собствениците потвърдили желанието си да се задържат събраните суми, в случай че такива се съберат от всички, с оглед необходимостта в сметката на ЕС да има парични средства. Твърди се, че Л. никога не бил отказвал да възстанови сумите в случай на постъпило искане, 2 при отпаднало вече основание. Сочи се, че никога не бил получавал от ищеца покана да му възстанови сумите. Подчертава се, че неговата електронна поща е в gmail.com, а не в mail.com. Сочи че, такава информация и искане не е достигала до него по официален или неофициален път. Твърди, че ищецът не е имал повод да завежда настоящото дело, тъй като той никога не му бил отказвал възстановяване на сумата.

Заявява се, че желае предоставяне на банкова сметка, по която да се възстанови сумата.

Представя писмени доказателства. При непосочване на банкова сметка от страна на ищеца за превеждане на претендираната от него сума, моли всички разноски по делото да бъдат възложени в негова тежест.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба с вх. № 2026 от 08.03.2022г., подадена от пълномощника на ищеца, с която моли да не се дава ход на делото, като производството да бъде спряно на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК на първо място, тъй като в Окръжен съд - Бургас е налице висящо производство по в.гр.д. № 1314/2021г. с предмет отмяна на решения на ОС на ЕС, проведено на 22.08.2020г. по т.7 в частта му, с която е определено за всеки самостоятелен обект да се заплаща по 500 евро до края на 2020г. Наред с това се иска спиране на производството по делото, тъй като е налице висящо наказателно производство по прокурорска преписка № 6256 от 2021г. на РП-Бургас, ТП-Несебър във връзка с процесната сума. В случай, че съдът не уважи искането за спиране на производството се моли на ищеца да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от Окръжен съд - Бургас с друго такова, от което да се установят страните и правното основание по в.гр.д. № 1314/2021г. Ако съдът счете това искане за неоснователно, се моли да се даде ход на делото. Поддържат исковата молба и представените доказателства. Оспорват отговора на исковата молба. Посочват актуална банкова сметка на ищеца. Молят да се допусне до разпит един свидетел при довеждане за установяване на обстоятелството, че ищецът многократно е искал процесната сума от ответника след датата на влизане в сила на решението на РСНесебър - предмет на обжалване на въззивното гражданско дело. Изразяват становище по същество, с което молят съда да уважи предявения иск. Представя писмени доказателства. Претендират присъждането на заплатените по делото разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК.

За ответната етажна собственост на комплекс „.................“, КК Слънчев брягзапад, общ.Несебър в съдебно заседание се явява управителят Д. В. Л.. Заявява, че етажната собственост не отказва да върне на ищеца претендираната сума. Моли да бъде предоставена банкова сметка за превеждане на сумата. Моли разноските да се възложат в тежест на ищеца. Не сочи нови доказателства.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

По делото не се спори, че с Решение на Общото събрание на Етажната собственост на комплекс „.................“ – КК Слънчев бряг-запад, проведено на 26.08.2019г., за управител на ЕС е бил избран Д. В. Л. /л.38/.

На проведено на 22.08.2020г. Общо събрание на ЕС на комплекс „.................“ било прието решение по т.7 от дневния ред, съгласно което: за всеки СОС следва да се заплати по 500 евро, до края на м.12.2020г., които средства да бъдат използвани за пълен ремонт на фасадата на сградата, в това число укрепване на улуците, смяна на тръбите на климатиците и препокриване на покрива.

Безспорно установено по делото е също, че ищецът И. с ЕГН ********** е собственик на самостоятелен жилищен обект, находящ се в гр. Несебър, КК Слънчев бряг-запад, кв. ..........., к-с „.................“. В качеството му на такъв и въз основа на решението по т.7, взето на проведеното но 22.08.2020г. ОС на ЕС, на 02.03.2021г., същият е заплатил по банков път сумата от 977,92 лева, като такса за ремонт на сграда по сметката на ответната етажна собственост, посочена от управителя Л. /л.4/.

С влязло в сила Решение № 8 от 12.03.2021г., постановено по гр.д. № 775/2020г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, било отменено решението по т.7 от протокол от Общото събрание на процесната етажна собственост, проведено на 22.08.2020г. в частта му, в която е определено за всеки самостоятелен обект да се заплащат по 500 евро до края на м.12.2020г., които средства да бъдат използвани за пълен ремонт на фасадата на сградата, в това число укрепване на улуците, смяна на тръбите на климатиците и препокриване на покрива.

С оглед влязлото в сила решение на съда, ищецът е поискал от управителя на ЕС на комплекс „.................“ да му върне заплатената сума за ремонта на сградата, поради отпаднало основание за заплащането й, но изпълнение не последвало. Сумата не била възстановено на ищеца и след подадената от него жалба до Районна прокуратура-Бургас /л.58/, по която бил постановен отказ от образуване на наказателно производство /вж.Постановление на РП-Бургас – л.60/.

Едва след приключване на устните състезания, по делото е постъпила молба с вх.№ 2455 от 21.03.2022г., подадена от управителя Л., с която заявява, че никога не е отказвал възстановяване на претендираната от ищеца сума и прилага платежно нареждане за връщане на същата. Наред с това моли съда да възложи в тежест на ищеца разноските по делото.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, изр. първо, предложение последно от ЗЗД. Съгласно заложената в нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД легална дефиниция който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Както е изяснено в Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД (изр. първо, предложение последно) основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.

В този случай може да се направи извод, че към момента на заплащане на сумата в размер на 977,92 лева от страна на ищеца И. основанието е съществувало решение по т. 7 от дневния ред, обективирано в протокол от проведено на 22.08.2020г.

Общо събрание на Етажна собственост на комплекс „.................“. Така между страните е съществувало валидно правоотношение, въз основа на което престирането на сумата е било извършено. Впоследствие с отмяна на взетото решение по т. 7 е отпаднало и основанието за получаване на сумата.

4

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява основателността на исковата претенция. Независимо от това обаче, съдът като взе предвид, че ответната етажна собственост е изплатила задължението си към ищеца, счита, че тези факти, макар и настъпили след приключване на производството по събиране на доказателствата, следва да бъдат взети предвид при решаване на делото, тъй като са от значение за спорното право /арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК/. С оглед заплащането на претендираната главница, съдът счита, че претенцията за нея следва да бъде отхвърлена.