Решение № 17401 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17401 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110142248 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, предявен от Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес в **********, представлявана от пълномощника си адв. Р. Д., АК – София, със съдебен адрес в ********** против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *********, представлявано от изпълнителния директор П.П. и председателя на Управителния съвет М.Ц..

Твърди се в исковата молба, че срещу ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 31970 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 182-ри състав. Ищцата е възразила срещу задължението и е заплатила сумата по заповедта за изпълнение. Независимо от това, съдът е приел, че заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. Разпореждането за издаване на изпълнителния лист е отменено от въззивната инстанция, но „Т.С.“ ЕАД е образувало изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист. В хода на изпълнително дело № 389 по описа за 2025 г. на Частен съдебен изпълнител А.Д. двукратно от ищцата е събрана сумата от 2 359,46 лв. т.е. общо сумата от 4 718,92 лв. Макар и ищцата да е депозирала пред съдебния изпълнител доказателства, че изпълнителният лист е обезсилен, а заповедта за изпълнение не е влязла в сила, ответното дружество (взискател в изпълнителното производство) не е предприел каквито и да било действия за прекратяване на изпълнителното и вдигането на наложените запори на сметките на ищцата.

В следствие на незаконосъобразно воденото принудително изпълнение, Р. Б. е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски в размер на 200 лв., както и неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, притеснения в следствие на наложените запори, чувство за безнадежност и др. под. Ищцата претендира обезщетение за репариране на неимуществените вреди в размер на 1 050 лв.

Като излага тези доводи, пълномощникът на ищцата обуславя правния интерес от предявяването на осъдителни искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 050 лв.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез юрк.

М.К., с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Ответникът твърди, че тъй като е юридическо лице не може да носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Твърди се в отговора, че въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК е образувано частно гражданско дело № 31970 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 182 състав, по което е издадена заповед за следните суми: сумата 1 798.72 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството, но незаплатена от длъжника, топлинна енергия за период 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 267.77 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 15.05.2024г.; сумата 68.63 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за периода от 28.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 15.33 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021г. до 15.05.2024г.; държавна такса в размер на 43.01 лв.; юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

С възражение от 13.09.2024 г. с вх. № 290088 длъжникът е признал изрично следните суми: сумата 523.72 лв., представляваща главница за периода от 05.2021 г. до 04.2023г. по перото сградна инсталация на база отчетите на фирмата за дялово разпределение, сумата 108.18 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху призната главница за сградна инсталация; сумата 68.63 лв., представляваща главницата за услугата дялово разпределение за период 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.

На 19.09.2024 г. ищцата е превела по сметка на „Т.С.“ ЕАД следните суми, с които са погасени следните пера на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД: със сумата 246.52 лв. е погасена законна лихва в размер на 10.77 лв. за периода от 28.05.2024 г. до 19.09.2024г., както и 235.75 лв. от призната главница; със сумата 277.20 лв. е погасена законна лихва в размер на 12.11 лв. за периода от 28.05.2024г. до 19.09.2024 г., както и 265.09 лв. от признатата главница; със сумата 108.18 лв. е погасена признатата мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 15.05.2024г.; със сумата 68.63 лв. е погасена законна лихва в размер на 2.99 лв. за периода от 28.05.2024г. до 19.09.2024г., както и 65.64 лв. от призната главница.

След погасяването на признатите задължения е останал незаплатен остатък в размер на 25.87 лв. и за него е било образувано изпълнителното производство, въз основа на издадения изпълнителен лист на 24.10.2024 г. В последствие по сметката на ЧСИ А.Д. е постъпило плащане в размер на 287,12 лева на 05.09.2025г., с което задължението по изпълнителното дело е погасено изцяло. С оглед на това, още в деня на плащането изпълнителното производство е прекратено спрямо ищцата, а на 10.09.2025 г. съдебният изпълнител е възстановил удържаната от запор сума в размер на 4 266,89 лева по сметка на Р. В. Б..

Предвид приключването на изпълнителното производство и погасяването на цялото задължение по заповедта за изпълнение (доброволно и принудително), процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД твърди, че за ищцата липсва правен интерес от воденето на настоящето производство, доколкото тя основава исковата си претенция на твърдението, че претендираните суми по изпълнителното производство не се дължат, а в същото време вече са заплатени и изпълнителното производство е прекратено.

По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че не е осъществен състава на деликта, тъй като от страна на „Т.С.“ ЕАД не са извършени неправомерни действия, нито пък ищцата е претърпяла неимуществен вреди. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

2

В конкретния случай ищецът обосновава претенцията си на извършена от страна на ответното дружество системна злоупотреба с право, при която не се обръща внимание на аргументи, възражения и извършеното от ищеца плащане.

По делото е разпитан св. А.Т. – близък приятел на ищцата. Съгласно показанията му, на 15.04.2025г. ищцата е била много разстроена и е плакала неудържимо, защото е изпаднала в непредвидена ситуация пред нейни клиенти и не е могла да заплати с дебитната си карта, тъй като банковите сметки били запорирани без основание, защото е заплатила дължимото към „Т.“ ЕАД. Св. А.Т. е услужил на ищцата с определена парична сума поради тези обстоятелства два пъти. Ишцата е била много разстроена, вкл. се изолирала социално, защото липсата на финансови средства поради неправилно запорираните банкови сметки създало много голям дискомфорт точно през Великденските празници. Видно от показанията на свидетеля, тези обстоятелства са депресирали ищцата и са я сломили духом.

От представените по делото доказателства се установява, че по заявление на „Т.С.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.д. № 31970/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 182 състав. По делото е издадена заповед за изпълнение срещу Р. В. Б. за вземания, както следва: 1 798,72 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва; 267,77 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 15.05.2024 г.; 68,63 лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва;

15,33 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 15.05.2024 г., както и държавна такса в размер на 43,01 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В рамките на заповедното производство ищцата е подала възражение срещу издадената заповед. С възражението си от 13.09.2024 г. тя е признала задълженията за главница за сградна инсталация в размер на 523,72 лв., начислената върху нея мораторна лихва в размер на 108,18 лв., както и сумата от 68,63 лв. за услугата дялово разпределение.

Видно от изисканото изпълнително дело № 389/2025г. по описа на ЧСИ А.Д.,на 19.09.2024 г. ищцата е превела по сметка на „Т.С.“ ЕАД следните суми, с които са погасени следните пера на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД: със сумата 246.52 лв. е погасена законна лихва в размер на 10.77 лв. за периода от 28.05.2024 г. до 19.09.2024г., както и 235.75 лв. от призната главница; със сумата 277.20 лв. е погасена законна лихва в размер на 12.11 лв. за периода от 28.05.2024г. до 19.09.2024 г., както и 265.09 лв. от признатата главница; със сумата 108.18 лв. е погасена признатата мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 15.05.2024г.; със сумата 68.63 лв. е погасена законна лихва в размер на 2.99 лв. за периода от 28.05.2024г. до 19.09.2024г., както и 65.64 лв. от призната главница.

След погасяването на признатите задължения е останал незаплатен остатък в размер на 25.87 лв. и за него е било образувано изпълнителното производство, въз основа на издадения изпълнителен лист на 24.10.2024 г.

В рамките на заповедното производство ищцата е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Независимо от подаденото възражение е било прието, че са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист и на 24.10.2024 г. е издаден изпълнителен лист срещу ищцата за посочените в заповедта за изпълнение суми, независимот от направеното плащане.

С определение от 20.05.2025 г. на Софийския градски съд, постановено по в.ч.гр.д. № 4398/2025 г., е отменено разпореждането за издаване на изпълнителния лист. Въпреки това, въз основа на издадения изпълнителен лист „Т.С.“ ЕАД е образувала изпълнително дело № 20258530400389 по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853.

След образуването на изпълнителното производство по сметката на ЧСИ А.Д. е постъпило плащане в размер на 287,12 лева на 05.09.2025г., с което задължението по изпълнителното дело е погасено изцяло. още в деня на плащането изпълнителното 3 производство е прекратено спрямо ищцата, а на 10.09.2025 г. съдебният изпълнител е възстановил удържаната от запор сума в размер на 4 266,89 лева по сметка на Р. В. Б..

При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вредаимуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така ППВС № 7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.