Решение № 1086 от 21.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1086 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20235300501843 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ЗКПУ „Сеяч“, ЕИК 103116317, в качество на взискател по изп. дело № 20229080400649 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. № 908 на КЧСИ, район на действие ОС – Пловдив, против постановление от 21.06.2023 г., в частта, в което ЧСИ отказва да приеме разноски в изпълнението в полза на ЗКПУ „Сеяч“, ЕИК 103116317, в размер на 368,52 лв.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалните и процесуалните предпоставки на закона. Сочи, че е налице непротиворечива съдебна практика, че разясненията в ТР разрешават въпроса единствено за сторените в хода на съдебното производство разноски по обезпечение на иска, но не и на тези, направени в изпълнителното производство, които следва да се съберат от съдебния изпълнител.

По делото е постъпило възражение от „Агро финанс консулт“ ЕООД, гр.

Пловдив, чрез адв. Д. С., с която оспорва изцяло основателността на жалбата и моли да бъде оставена без уважение, тъй като, съгласно разясненията в т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно 1 неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Навежда доводи, че пропускът на ищеца да бъдат поискани разноските, направени в производството по налагане на обезпечителната мярка, пред компетентния районен съд, който разглежда спора за обезпеченото вземане по същество, не може да се отстрани с искането да му бъдат присъдени те в изпълнителното производство, по настоящия ред.

В писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК се изразява становище, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна, доколкото производството е образувано по искане за изпълнение на допуснато обезпечение с налагане на обезпечителен запор, по правилата на обезпечителното производство, без наличие на признато изпълняемо право, без влязло в сила решение и изпълнителен титул, а не по правилата за изпълнителното производство, като е недопустимо прилагането им по аналогия, включително на нормите за заплащане на разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.

Изпълнителното производство е образувано по молба от 10.10.2022 г., подадена от жалбопадателя, за налагане на обезпечителна мярка – запор на банкови сметки на „Агро финанс консулт“ ЕООД, гр. Пловдив. Допуснатата от РС Варна обезпечителна мярка на бъдещ иск е отменена от съда с влязло в сила определение от 18.01.2023 г. постановено по ч.гр.д 13239/2022 г. по описа на РС Варна, поради непредставяне на доказателства за завеждане на обезпечения бъдещ иск в дадения едномесечен срок. С молба жалбоподателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство, като е представил заверен препис от горното определение, както и присъждане на направени разноски, като последното искане му е отказано с обжалваното постановление.

При така установените факти жалбата се явява неоснователна.

Съгласно дадените задължителни за съдилищата указания в т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, обезпечителният процес има охранителна функция, не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, но въпреки това се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението, като съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес, който съдържа в себе си и критериите за неговата материалноправна законосъобразност. Поради това и отговорността за разноски не може да бъде реализирана в обезпечителното производство по начина, по който това 2 процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор и разпоредбата на чл. 81 ГПК е неприложима в обезпечителното производство. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Редът за налагане на допуснати от съда обезпечителни мерки е уреден в чл. 400 ГПК, систематично намираща се в Част IV на ГПК „Обезпечително производство".

Налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя, въз основа на обезпечителната заповед на съда, на осн. чл. 400, ал. 1 ГПК, която препраща към съответни разпоредби, съдържащи се в уредбата на изпълнителното производство. Налагането на запор, допуснат като обезпечение на иск, е фаза на обезпечителното производство, а не представлява отделно изпълнително производство, независимо, че законодателят е уредил по еднакъв начин налагане на обезпечителния и изпълнителния запор. С оглед на това и разноските на ищеца, направени пред съдебния изпълнител за налагане на допуснатия обезпечителен запор също представляват разноски по обезпечението и подлежат на присъждане с решението по иска, а не в следващото изпълнително производство.

Независимо от горното следва да се посочи, че и разноски в производството по налагане на обезпечение, като част от обезпечителното производство, не се дължат на жалбоподателя и поради факта, че обезпечението е отменено поради непредставяне на доказателства за предявен в срок иск, поради което и не може да се приеме, че жалбоподателят има право на такива, съобразно изхода на спора по същество, в какъвто смисъл са дадените задължителни указания от ОСГТК на ВКС, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

По изложените съображения настоящият състав счита жалбата неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗКПУ „Сеяч“, ЕИК 103116317, по изп. дело № 20229080400649 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. № 908 на КЧСИ, район на действие ОС – Пловдив, против постановление от 21.06.2023 г., в частта, с което се отказва да бъдат приети разноски в изпълнението в полза на ЗКПУ „Сеяч“, ЕИК 3

103116317, в размер на 368,52 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4