Решение № 847 от 16.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. Перник, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720101905 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по искова молба на А. Р. Х. гр.******** ул. ******** ** ет.* ЕГН ********** чрез адв.Е. Й. ПРОТИВ "С Г ГРУП" ЕАД ЕИК 205942517 седалище и адрес на управление гр.София район Витоша ул.Р.П.Казанджията 4 ет.6 предст. от управителя Ю.Ц.Като се ИСКА на основание чл.270 ГПК прогласяване на нищожността на решение от 27.10.2022 по в гр. дело № 1756/2021 по описа на СГС втори в въззивен състав, и изпращане делото на друг състав на съда за постановяване на ново решение при повторна преценка за наличие на предпоставките за допустимост / основателност на предявения иск.

В исковата молба ищецът твърди, че :

-СГС е изложил мотиви в един смисъл, а постановил диспозитива на съдебния акт в обратния смисъл, като неправилно и незаконосъобразно е постановил че процесните вземания се погасяват с 3 год.погасителна давност -позовава се на ТР 2 / 2013г. на ОСГТК и съдебна практика -СГС служебно е констатирал направено от ищцата признание на вземания по ИЛ, за да обоснове с някакви мотиви решението си, което ответникът не твърди и не се позовава по делото, като в същото времеИщцата е имала предвид друго изп.дело, не е конкретизирала , правила е извънсъдебни плащания към кредитор, но той е друг, тъй като има много задължения към няколко кредитора

Ищцата атакува мотивите на решението на СГС с подробни аргументи- които се разминават с формираната воля на съда в съдебния акт Ответната страна е депозирала отговор в срока, като оспорва изцяло исковата молба като неоснователна и недоказана.

1

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.270 ал.2 ГПК С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест: в иск по чл.270 ГПК ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че постановеният съдебен акт, предмет на настоящето производство, страда от посочените в исковата молба пороци, обуславящи нищожността .

По делото е приложено изп.дело № 152/2009г на ЧСИ Ш.Д. рег.№ *** при КЧСИ район на действие ОС Благоевград

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството е решение на СГС от 27.10.2022 по възз гр.дело № 1756/2021 по описа на СГС втори В въззивен състав – с което решение е било отменено решение № 20251030 от 13.11.2020 постановено по гр.дело № 1880 по описа за 2020 на СРС първо г.о. 51 състав в цялост и вместо него СГС е постановил атакуваното в това производство решение – с което отхвърля предявения от ищцата установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.439 ГПК – че същата не дължи на СГГРУП ЕАД сумите в размер на 1690.88лв. задължение по запис на заповед , ведно със законната лихва от 20.11.2008 до окончателното й изплащане както и 33.82лв. неолихвено вземане, за които е издаде низпълинтелен лист на 21.11.2008. по чгд № 831/008 по описа на РС Гоце Делчев По допустимостта :

Разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК предвижда възможност нищожността на едно съдебно решение да се предяви по исков ред, без тази възможност да е поставена под условие актът да не е бил ревизиран по пътя на инстанционния контрол.

В решение № 123 от 04.04.2012г. по гр.дело № 777/2011 на първо г.о. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че исковият ред е самостоятелна форма на защита срещу едно нищожно съдебно решение, която може да се реализира след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан.

Следователно-предявеният иск за нищожност на посоченото съдебно решение на СГС е допустимо.

Допустимо е и когато решението е преминало през обжалване .

В този смисъл съдебната практика –решение № 114 от 13.01.2014 по гр.дело № 1954/2014 на ВКС второ г.о.

Така предявеният иск се явява неоценяем, той е установителен.

При липса на специална разпоредба която да изключва общите правила за подсъдност, важат разпоредбите на чл.103 и 104 ГПК

Искът е родово подсъден на районния съд, независимо дали се иска прогласяване на нищожност на районен , въззивен или касационен съд.

2

Искът е предявен пред СРС

С определение № 1258 от 10.01.2024г. на СРС 159 състав по гр.дело № 3966 от 2022г. – след изпращане книжата за отговор в срока по чл.131 ГПК – ответната страна е направила възражение за местна подсъдност и съобразно правилата на чл.105 и 108 ГПК съдът е уважил възражението, като е изпратил по подсъдност на Пернишки районен съд, в чийто район ес намира седалището на ответната страна.

Така, производството по делото се гледа от ПРС настоящия граждански състав.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на Решение на СГС от 27.10.2022 по възз гр.дело № 1756/2021 по описа на СГС втори В въззивен състав – с което решение е било отменено решение № 20251030 от 13.11.2020 постановено по гр.дело № 1880 по описа за 2020 на СРС първо г.о. 51 състав в цялост и вместо него СГС е постановил атакуваното в това производство решение – с което отхвърля предявения от ищцата установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.439 ГПК – че същата не дължи на СГГРУП ЕАД сумите в размер на 1690.88лв. задължение по запис на заповед , ведно със законната лихва от 20.11.2008 до окончателното й изплащане както и 33.82лв. неолихвено вземане, за които е издаде низпълнителен лист на 21.11.2008. по чгд № 831/008 по описа на РС Гоце Делчев По настоящето дело е приложено в.гр.дело № 1756/2021 на СГС Без да се навлиза в подробности, следва да се изложат теоретичните постановки – „Сила на пресъдено нещо в гражданския процес“, проф. д-р. Ж.С., а именно - че с отрицателен установителен иск ищецът се брани срещу неоснователното правно твърдение на ответника.

Когато този отрицателен установителен иск е основателен - правото, което е било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащото основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания. Когато се отхвърля отрицателен установителен иск, СПН има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези (правопораждащ факт и съдържание).

С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС и постановил ново, с което е отхвърлил отрицателния установителен иск на ищцата срещу ответната страна, като в мотивите си е приел, че давността е 3 години за процесните вземания.

Съгласно установената съдебна практика и цивилистика, за да е валидно решението трябва да бъде постановено:

- от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав,

-в пределите на правораздавателната власт на съда,

- да бъде изготвено в писмена форма и

-да е подписано.

То трябва да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване, нейното съдържание, като неяснотата във волята следва да е в 3 такава степен, че да липсва такава.

Настоящият състав приема, че в конкретния случай Решение СГС от 27.10.2022 по възз. гр.дело № 1756/2021 по описа на СГС втори В въззивен състав е постановено от надлежен орган и в пределите на правораздавателната власт на съда – делото е подведомствено на гражданските съдилища, от надлежен състав – съдия от съответния районен съд, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото – чл. 235, ал. 1 ГПК. Същото е в писмена форма и да е подписано.

Спорна по делото е последната от предпоставките, обосноваващи нищожност на съдебното решение – неясното във волята на съда, като се позовава на несъответствие между мотиви и диспозитив.

Настоящият състав принципно споделя съдебната практика и ТР № 1 от 10.02.2012 по тълк дело № 1/2011 на ОСГТК на ВКС – че решение е нищожно, когато е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване.

Законът не е посочил конкретни пороци, водещи до нищожност , но те са изяснени най-общо в т.8 от ППВС № 1/1985 както и в решение на ВС и ВКС- че нищожност на съдебно решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, или чрез поправка.

В съдебното решение мотивите са разбираеми и не си противоречат, и затова волята на съда – да отхвърли иска – остава неясна.

В чл.236 ал.2 ГПК е възпроизведено изискването на чл.121 ал.4 от Конст.на РБ – съдебното решение да бъде мотивирано.

Решението на съда и мотивите са неразривно свързани помежду си.

Тяхното обосноваване, като неизменна част от съдебното решение, представлява логическа операция, в чиято основа са трите основни действия на мисленето а именно:

-просто схващане/представяне на предмети/явления чрез ПОНЯТИЯ, -на отсъждане –че определено свойство е присъщо или не на един/група предмети/явления

-извличане на извод –че едно положение на нещата следва да се приеме за факт въз основа на допускане

В случая – СГС е приел, че процесните вземания се погасяват с 3 годишна погасителна давност

Заповедното производство , според т.14 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС не се приравнява на исковото, защото е част от изпълнителния процес, като едностранно уредено с подаване на възражението по чл.414 като основание за започване на исков процес, но няма самостоятелен характер и само формална предпоставка за прерастване –от заповедно в исково състезателно двустранно производство В този смисъл е определение № 140 от 19.03.2020 по чгд № 236/2020 т.к. второ т.о. на ВКС

Поради това, влизане в сила на заповедта не се приравнява на влязло в сила решение

Разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД и установения 5 год давностен срок не следва да се счита приложим по отношение на вл. в сила заповеди на изпълнение Кредиторът не се поставя в по-неблагоприятно положение, ако длъжникът не 4 възрази срещу заповедта, защото със заповедното производство, когато длъжникът не подаде възражение по чл.41 ГПК, получава по-бърз ред за защита, отколкото претендиране на вземането с искова молба.

Поради това се прилагат общите принципи на давността по чл.110 и 111 ЗЗД Само в случай на проведен исков процес –било по общия ред или по чл.422 ГПК, кредиторът ползва предимството на дългата давност по чл.117 ал.2 ЗЗД в случай, че вземането му бъде признато със самото съдебно решение.

В случая ищцата е била депозирала молба по ДРУГО изпълнително дело, защото сочи, че прави извънсъдебни плащания към кредитор, НЕ Е конкретизирала кой е той, защото е имала МНОЖЕСТВО ЗАДЪЛЖЕНИЯ към няколко предитори и е уведомила ЧСИ за нейния адрес и да й се вдигне запора върху сметката й в ЦКБ ЕАД където получава месечна издръжка за детето .

СГС служебно е констатирал направеното от ищцата признание на вземанията , но е пропуснал да установи, че ЧСИ с резолюция на въпросната молба е посочил, че трябва да се наложи запор върху нейната сметка и в посочената от нея банка.

На второ място- признанието следва да е недвусмислено и пряко, в рамките на давностния срок и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не до наличието на фактите, от които задължението произхожда, , а не като съдържанието на молба вх.№ 36197/ 25.10.2017г.

В този смисъл е налице съдебна практика на ВКС и ТР 4/2019 на ОСГТК на ВКС

СГС приема, че съдебната практика на ВКС по дела, свързани със спирането на погасителната давност в изп. производства, образувани преди ТР 2/2015г. по ТД № 2/2013 / каквото е и процесното / е ибла противоречива.

СГС в мотивите приема,че в разглеждания случай е без значение кое от становищата ще бъде застъпено , а от друга страна- постановява решението като приема второто становище – че при исканите и извършвани изп.действия, годни да прекъснат давността, но след 26.06.2015г.