Решение № 261 от 05.12.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Девня, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН НИКОЛОВ при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело № 20243120100395 по описа за 2024 година

Производството по делото е по искове с правно основание чл. 127, ал.2 вр.чл. 127а ал.3 и ал.4 вр. чл. 143 СК, предявени от С. И. Р., ЕГН **********, против Б. Х. Б. , ЕГН **********.

Молителката Р. излага, че от съвместното си съжителство с Б. Б. имат родени две деца –С. Б. Х. , ЕГН **********, р. на ***г.в гр.Варна и С. Б. Х. , ЕГН ***, род. на ***г. в гр.Варна. Излага, че първоначално отношенията между двамата били нормални и живеели на семейни начала в *** , общ.Вълчи дол в имот собственост на ищцата, представляващ дворно място с находящи се в него стопанска постройка и жилищна сграда.На 16.05.2023г. ищцата и ответника окончателно се разделили поради нанесен побой на ищцата от страна на ответника. След като се разделили, ответника отишъл да живее в домът на родителите се в ***, общ.Дългопол. След раздялата между двамата, ответника само няколко пъти изявил желание да види децата си, след което престанал да ги вижда. От момента на раздялата до датата на завеждане на ИМ ответника заплатил на ищцата сума в размер на 2000 лева като издръжка.Излага също , че абсолютно всички грижи за децата поемала сама с помощта на своите родители , като ответника Б. не поемал никакви 1 ангажименти в отглеждането на децата. Моли, съдът да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо децата С. Б. Х. , ЕГН **********, р. на ***г.в гр.Варна и С. Б. Х. , ЕГН ***, род. на ***г. в гр.Варна. и да определи местоживеенето им при майката, да постанови режим на лични отношения на децата с техният баща, както и да осъди същият да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева за детето С.

Б. Х. и сума в размер на 250 лева за детето С. Б. Х..Ангажира писмени и гласни доказателства чрез разпита на свидетели. Претендира разноски.

В срокът по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.В депозирания отговор ответника не се противопоставя на исканията на ищцата по отношение на родителските права и местоживеенето , като по отношение на издръжката заявява , че е готов да заплаща по 235 лв. за всяко едно от децата.

От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Страните по делото са родители на децата С. Б. Х. , ЕГН **********, р. на ***г.в гр.Варна и С. Б. Х. , ЕГН ***, род. на ***г. в гр.Варна като това обстоятелство се установява от представените удостоверения за раждане.

Не се спори, че първоначално отношенията между ищцата и ответника били нормални и те живеели на семейни начала в *** , общ.Вълчи дол в имот собственост на ищцата, представляващ дворно място с находящи се в него стопанска постройка и жилищна сграда.На 16.05.2023г. ищцата и ответника окончателно се разделили поради нанесен побой на ищцата от страна на ответника.След като се разделили , ответника отишъл да живее в домът на родителите се в *** , общ.Дългопол.

По делото са допуснати и изслушани общо двама свидетели. В своето изложение те съобщават факти по които в общи линии страните не спорят- за това , че първоначално молителката и ответника са заживели заедно в имота на молителката в *** , общ.Вълчи дол , като след раздялата между двамата родители грижи за децата са полагали основно майката , така и нейните родители.Не се спори и по факта , че в домът на молителката , е имало всички необходими битови условия за отглеждането на децата- обзаведени стаи ,отопление, баня и тоалет. Помощ при отглеждането на децата оказвала и родителите на С..

2

Съдът кредитира показанията на свидетелите в частите, където се установи съвпадение с останалия доказателствен материал по делото, като по отношение на всички свидетели отчита и възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото предвид близката им родствени връзка с молителката и ответника по делото.

По делото е представен социален доклад , изготвени от ДСП Вълчи дол. В същият е посочено, че между майката и децата има силна емоционална връзка.Децата почти не поддържат контакт с баща си и с неговите родители.Майката се грижи сама за отглеждането на децата.За правилното им отглеждане в *** , общ.Вълчи дол е осигурен дом , лично пространство, непрекъсната грижа и внимание.Непосредствените грижи за децата се полагат от майката , която е осигурила добра социално – икономическа среда за развитие и от нейните родители.Установява се , че майката изпълнява съвестно родителските си функции.Задоволява психо –емоционалните и специфичните потребности на децата.Съдът намира ,че упражняването на родителските права следва да бъдат присъдени на майката. Това е така тъй като видно от събраните по делото доказателства най -вече от социалният доклад от ДСП Вълчи дол ,който съда приема като един обективен и независим източник на информация е ,че децата са силно привързани към майката, за тях се полагат необходимите грижи, живеят в добри условия с наличието на всички електро уреди, има санитарен възел.Подкрепящата среда също следва да се отбележи, подкрепа от страна на нейните родители.Съда споделя изцяло становището , че следва за децата да се грижи майка им , а бащата да осигурява издръжка с която да подпомага отглеждането на децата, на което и бащата не се противопоставя. Съобразявайки и със социалният доклад изготвен от ДСП-гр.Вълчи дол майката има възможност да полага грижи и осигурява такива грижи за децата и те спомагат за правилното им израстване и развитие.

Безспорно се установи в настоящото производството, че родителите на децата не живеят заедно. Когато родителите са трайно разделени или не са в законен брак и не живеят заедно /какъвто е настоящият случай/ с решението си съдът определя при кой от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права. При решаване на въпроса за предоставяне на родителските права следва да се обсъдят съвкупност от обстоятелства, които са от значение по делото като интересите на детето са основен и водещ 3 критерий при преценката на съда по този въпрос.

В тази връзка

Постановление № 1 /12.11.1974 г. на Пленума на ВС като обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права развива подробни съображения относно обстоятелствата които следва да се имат предвид от съда както при първоначалното определяне на мерките относно упражняването на родителските права така и при искане за тяхното изменение. Следва да се преценят родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на детето.

Според съдът от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката –С. И. Р..

По делото се установи, че след установяване на раздялата между родителите, децата са останали да живеят при майката в *** и поддържат минимални контакти с баща си.

От съществено значение за решаване на въпроса за родителските права са и жилищно-битовите и материални условия, с които страните разполагат, защото те също са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на техните деца. Установи се от социалният доклад и от показанията на свидетелите, че след раздялата на страните за децата се полагат адекватни грижи от страна на майката.При това положение, се налага изводът, че майката може да осигури добри битови условия за отглеждане на децата и подходяща обкръжаваща среда.

Други важни критерии при изследване на въпроса за предоставяне на родителските права са полът и възрастта на детето. Процесният случай касае момченце на 4 години и момиче на 16 години и настоящият състав счита, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца в такава възраст. В настоящото производството не се установиха неморални качества на майката, отрицателно поведение на същата спрямо децата в насока лошо възпитание, непроявяване на интерес, наличието на които фактори да са пречка да й бъдат предоставени родителските права.

Според съдът към настоящия момент състоянието на майката е такова, че същата може пълноценно да упражнява родителските права и с оглед възрастта на децата счита, че следва да предостави упражняването на 4 родителските права на майката. Според настоящият състав родителските права следва да се упражняват от майката.

Съдът следва да определи режим на лични контакти между бащата и децата и при определянето му взе предвид, че децата са живели в дома на майка си без бащата сравнително дълъг период от време, като същия не е бил ограничаван в контактите си с тях но не е показал никакъв интерес към децата и отглеждането му.Поради това съдът намира, че следва да се определи по – ограничен режим на лични контакти, а именно всяка първа и трета седмица в от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване , като бащата идва да взема децата от дома на майката и да ги връща там, както и един месец в годината през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че съществено за родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, е да поддържа връзка с детето си, за да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му, като за това е необходимо и съдействието и на другия родител. Режимът на лични отношения може да бъде и с по- интензивен характер от определения от съда, но само при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.

Съдът следва да се произнесе и по въпроса за издръжката на децата.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка и на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съда при определяне на издръжката е обвързан от чл. 142 ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 233.25 лева.

Децата са съответно на 4 и 16 години, като по малкото има нужда от храна ,дрехи и средства за консумативи, а по голямото има нужда и от средства свързани с обучението му – средства за транспортни разходи , за учебници и помагала свързани с обучението му.От друга страна бащата не разполага със значителни трудови доходи/според свидетелски показания работи инцидентно/ и според съда средствата необходими за издръжка на децата са в размер на по 235.00 лева за един месец лева, като бащата следва да плаща 470 5 лева общо за двете деца, а остатъка следва да се поеме от майката която ще полага непосредствените грижи и ще получава и детските надбавки. С оглед на изложеното съдът счита, че бащата – Б. Х. Б. следва да бъде осъден да заплати месечна издръжка в размер на по 235.00 лева за всяко едно от децата , считано от датата на депозиране на иска -07.05.2024г. ведно със законната лихва за забава върху всяка вноска с падеж десето число на месеца за който се дължи издръжка , до настъпване на обстоятелства , водещи до нейното изменение или прекратяване.

Бащата следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определеният размер на издръжката в размер общо на 676.80 лева.

Искането за присъждане на разноски в полза на майката е неоснователно и несъобразено с практиката на ВКС . В постановеното по реда на чл. 274, ал.

3, т. 2 ГПК Определение № 385 от 25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.отд.., е посочено че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила независимо от изхода на спора. Така също и постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение от 03.07. 2014 г. по гр. дело № 953/2014 г. на ВКС, ІV гр.отд., Определение № 9 от 16.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. отд. и постановеното по реда на чл.