Решение № 3472 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3472 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110210388 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на “Т,,***''” ЕАД против Наказателно постановление № МН-3Б-26107/17.06.2026 г., издадено от Началника на Регионален отдел „МН-Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор”, с което, на основА.е чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за измервА.ята (ЗИ) на дружеството била наложена имуществена санкция, в размер на 102,26 евро за неизпълнено задължение към държавата по чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 ЗИ.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (непосочване на дата на нарушението; непрецизно описА.е), за недоказаност на обвинението, за обективна несъставомерност и за маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседА.е жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази изложените от стрА.те доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изисквА.ята на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 27.01.2026 г., около 13:30 часа, била извършена проверка в абонатна станция в жилищен блок, находящ се в гр. София, ,,***'', захранвана с топлинна енергия за битови нужди от “Т,,***''” ЕАД и с монтиран от дружеството пред нагревателя за битово горещо водоснабдяване водомер за измерване на обема студена вода, преминал през нагревателя за битово горещо водоснабдяване, с цел – осъществяване на търговски плащА.я. Водомерът бил с идентификационен 1 номер 12510217, производство на Baylan, с технически и метрологични характеристики: постоянен разход Q3 6,3 м3/h и в момента на проверката бил в експлоатация. Същият имал нанесена маркировка за оценено съответствие със съществените изисквА.я, определи по реда на чл. 7 от Закона за техническите изисквА.я към продуктите – СЕ М19 1783. Към процесната дата водомерът нямал извършена последваща проверка, в 5-годишен срок, считано от 31.12.2019 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събрА.те по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показА.ята на свидетеля А. П.; АУАН; НП; протокол за задължително предписА.е; заповед за компетентност.

На практика, жалбоподателят не оспорва не толкова отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, а има претенции по приложението на материалния закон, и по-конкретно – за обективна несъставомерност. В допълнение, самата доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.

По делото липсват данни актосъставителят да е заинтересован от изхода на производството, като казаното то него носи всички белези на последователен, вътрешнонепротиворечив и непредубеден разказ относно хронологията на събитията и резултатите от проверката, вкл. и в контекста на ползвателя на процесния уред за измерване..

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основА.ята, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни оргА.; в предвидената от закона писмена форма и съдържА.е – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към 2 законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Разпоредбата на чл. 44, т. 4 ЗИ запретява ползването на средства за измерване, без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗИ. В този смисъл, релевантна за целите на производството е датата, на която се твърди – последващата проверка най-късно да е била дължима – в 5-годишен срок, считано от годината на нанасяне на маркировката за съответствие СЕ и допълнителната метрологична маркировка (при ЦЕ М19 – краят на астрономическата 2019 г.). В този смисъл и продължаващото използване за търговско измерване носи признаците на продължавано деяние създава едно трайно противоправно състояние и трае, докато бъде преустановено ( в този смисъл Р 4826/2015 АССГ, VIII кас. с-в; Р 6081/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 3805/2010 АССГ, VIII кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в; Р 3934/2010 АССГ, VI кас. с-в и др.). Именно по тази причина и настоящият съдебен състав не намира за обоснована отправената от жалбоподателя процесуална критика.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че към дата 27.01.2026 г. дружеството-жалбоподател, в качеството си на търговец-снабдител с топлинна енергия за битови нужди на територията на гр.

София, е ползвало измервателен уред – водомер за измерване обема на студена вода, преминал през подгревателя за битово горещо водоснабдяване, без поставени знаци за премината последваща проверка, срокът за която е изтекъл на 31.12.2024 г..

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие, а отговорността на юридическите лица е обективна, безвиновна, поради което изследване на субективната страна е неуместно.

Съгласно чл. 843, ал. 5 от НСИПМК първата последваща периодична проверка на средства за измерване с оценено съответствие със съществените изисквА.я, определени по реда на ЗТИП, се извършва след изтичане на един период на валидност на последващата проверка, считано от годината на нанасяне на маркировката за съответствие СЕ и допълнителната метрологична маркировка.

Периодичността на последващите проверки на средствата за измерване се определя със заповед на Председателя на ДАМТН, съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Последваща проверка на везни с неавтоматично действие клас III, каквато са описА.те по горе везни, е една година - тази периодичност е определена в Заповед № А-412/16.08.2004 г. на Председателя на ДАМТН, както и във всички последвали във времето заповеди, вкл. до действащата към момента на проверката Заповед № А - 616/11.09.2018 г. (обн. ДВ. бр. 82 от 05.10.2018 г.) на Председателя на ДАМТН.

Следователно касателно процесния водомер, последваща периодична проверка е следвало да се извърши до края на месец декември 2024 г. При липса на данни за това, към момента на проверката, възражението за обективна несъставомерност се явява неоснователно.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на 3

Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗИ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай се касае за техническата изправност на уред, от който зависи пряко размерът на сумите, които следва да бъдат заплатени от значителен кръг потребители, в потенциално неогрА.чен период, като единствена причина за отстраняване на пропуска е бил резултатът от проверката на ДАМТН. В този смисъл, налага се категоричен извод, че обществената опасност на неизпълненото задължение на дружеството към държавата се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай, а типичен случай на нарушение по чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 ЗИ.

По размера на имуществената санкция

Съгласно нормата на чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 ЗИ, юридическо лице, което в случаите по чл. 5 ЗИ използва средства за измерване, които не отговарят на изисквА.ята по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. Предвид липсата на данни за други, идентични нарушения, но и с оглед продължителността на констатираната забава, законосъобразно санкцията е била отмерена, към средния размер.

По разноските

Претенции за присъждане на такива не са били отправяни, поради което и съдът не дължи произнасяне, независимо от изход на производството пред настоящата съдебна инстанция.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МН-3Б-26-107/17.06.2026 г., издадено от Началника на Регионален отдел „МН-Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор”, с което, на основА.е чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 ЗИ, на “Т,,***''” ЕАД била наложена имуществена санкция, в размер на 102,26 евро, за неизпълнено задължение към държавата по чл.

44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 ЗИ.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________