Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Тетевен, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря М. СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100121 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Х. Дончева – И. от гр.

Тетевен, област Ловеч и М. А. И. от гр. Тетевен, област Ловеч, чрез адв. Г. Д. от САК, срещу П. И. З. от гр. Тетевен, област Ловеч, с предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на основание Нотариален акт № 134, том VI, дело № 1978 от 17.12.1997 г., в условия на съпружеска имуществена общност на /съгласно описанието в цитирания НА/ застроено дворно място, с площ от 370 кв. м., регулирано в Парцел XVIII, планоснимачен № 507 от кв. 3, по плана на гр. Тетевен, ведно с находящите се същото двуетажна жилищна сграда и масивен гараж. Теренът, съгласно действащия регулационен план на гр. Тетевен, одобрен със заповед № 5318 от 1969г., съставлява УПИ XVIII-507 от кв. 3, и е идентичен с Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, съгласно актуалните Кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/, одобрени със Заповед за № РД-18-16 от 06.03.2009г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, като жилищната сграда е вписана в същите с идентификатор ***, а гаражът с идентификатор ***.

Сочи се, че в съседния на ищцовият от юг имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, по одобрените с цитираната Заповед КККР /УПИ XXIX-522 от кв. 3, по актуалния регулационен план на гр. Тетевен/, е застроена двуетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор по КККР ***, с предназначение, съгласно същите КККР - „селскостопанска сграда“, със застроена площ от 35 кв. м.

Постройката е собственост на ответника и е застроена на регулационната граница улица тупик и с поземления имот, собственост на ищците, каро се сочи, че най-северните части от стрехата на покрива й, навлизат в ищцовия имот.

Ищците твърдят, че постройката представлява изцяло дървена конструкция, като единствено източната стена е фундаментирана, и то частично върху каменен зид, за което представят /снимка № 1, снимка № 2, снимка № 3, снимка № 4, снимка № 5, снимка № 6, снимка № 7, приети по делото/. Считат, че сградата е незаконосъобразно изградена, освен което представлявала и опасност за живота и здравето на ищците, ограничава, смущава и 1 пречи на защитеното от закона, пълноценно ползване както на поземления имот, собственост на клиентите ми, така и на собствената им жилищна сграда, според съответните им обичайни предназначения.

Сочи се от ищците, че в писмо с рег. № Ж-94/9 от 07.06.2023 г. на кмета на община Тетевен, сградата е описана като двуетажна полумасивна, със застроена площ от около 35 кв. м. В писмото е изложено, че строежът е отразен в отменен регулационен план от 1958 г., както и в действащия такъв от 1969 г. Описано било и обстоятелството, че дъждовните води от западната стреха на сградата се отвеждат в ПИ, съгласно действащите КККР ***, което ищците считат за очевидна фактическа грешка, тъй като сградата граничи с ПИ *** в източната си част, т.е. има се предвид източната стреха.

Заявяват, че в писмото не бил отбелязан факта, че същият ПИ представляващ публична общинска собственост, с предназначение „за второстепенна улица“.

Посочват, че постройката с идентификатор по актуалните КККР *** е застроена от най-благоприятните посоки с оглед огряването от слънцето, спрямо поземления имот и сградите на ищците - от юг и югоизток. Същото водило почти постоянната липса на ослънчаване и проветривост. Това обстоятелство от своя стана обуславяло и постоянната овлажненост на ищцовия терен в засенчената му част. През зимния период, същият бил почти постоянно заледен, което водело опасност, дори и само при обичайно преминаване през него, поради което през зимата ищците, семейството и гостите им изобщо не могли да използват тази част от собственият им имот, дори за разходка.

Изтъква се в исковата молба, че влагата и липса на ослънчаване, която е постоянна на засегнатото място, води и до невъзможност да се ползва същото, по най-обичайното му предназначение - да се отглеждат зеленчуци, цветя и т. н. Заявяват, е липсата на ослънчаване е пряка и непосредствена причина, водеща невъзможност, мястото да се може да се използва за отглеждане на растения, предвид естествената им необходимост от слънчевата светлина в достатъчни количества, за да усвояват въглерода и да изработят жизнено важният им хлорофил. От друга страна, считат, че, прекомерната влажност, причинена в случая от липсата на ослънчаване и проветривост, нарушава структурата на почвата, извлича хранителни вещества от нея и влияе отрицателно върху жизнената активност на растителните култури, за което си твърдение представят, /снимка № 1, снимка № 5, снимка № 8, от които било видно, че почвата е станала изцяло песъчлива и неплодотворна/.

На следващо място ищците заявяват, че източната стреха на постройката навлизала частично в пространството над имота им, а в продължението й, навлиза в това на ПИ с идентификатор съгласно действащите КККР ***, който представлява публична общинска собственост с предназначение - улица. В частта, навлизаща в пространството над ищцовия имот, същата попадала точно над входната врата на имота им, за което обстоятелство представят /снимка № 9, снимка № 17, снимка № 2/. Предвид изложеното, считат, че това обуславя и постоянната липса на каквото и да е ослънчаване и проветривост, и на това място.

Сочи се, че при дъжд, поради остарялата и амортизирана конструкция на сградата, дъждовна вода се стича на капки точно върху постъпа към ищцовия имот и съответно върху всеки който иска да влезе във или да излезе от имота на ищците, което е изключително неприятно за всеки преминаващ. В случаи на проливен дъжд, водата нерядко се завирявала и образувала локва, заради което, известно време - до отичането й, входът към имота бил неизползваем, а същото далеч не се осъществявало бързо, предвид липса на ослънчаване и проветривост.

Сочи се, че през зимата нерядко се случвало преспи сняг да падат точно на входа на имота на ищците, като го затрупвали и било необходимо същия да се разчиства с лопати за сняг. Случвало се е през нощта в зимния период, такива преспи да са се натрупали точно на входа на ищцовия имот и поради ниските температури снегът да се е заледил, което прави 2 изчистването му, единствено с цел, ищците да могат да излязат от дома си за да отидат на работа, изключително трудно и отнемащо много време, и неведнъж това е било причина за тяхно закъснение. Сочи се, че се е случвало ищците да се прибират и да изпадат в ситуация, в която подръчните средства за разчистване на снега са в двора им, а те не могат да влязат в него, заради натрупаните върху входа преспи, което било изключително неудобно.

В исковата молба на следващо място се сочи, че през зимния период на стрехите на сградата на ответника се образували ледени висулки, което води ангажимент за ищците да ги премахват с подръчни средства само за да си осигурят безопасно преминаване. При затопляне на времето, същите висулки започвали да се топят и се стичат на капки, което правело преминаването през входа неприятно преживяване.

За изключителна пречка за безопасното, обичайно преминаване през входа към имота на ищците се сочи фактът, че заради постоянната засенченост и липсата на проветривост, причинени от сградата на ответника, почти през целия зимен период, същият е изключително усойно място. Почти постоянно бил заледен, което предвид факта, че от входа на имота им до вратата на дома им, има девет на брой циментови стъпала и дълга алея от плочки, които също поради засенченоста нерядко са заледени, представлява изключително сериозна опасност за живота и здравето на всички преминаващи от там /снимка № 9, снимка № 10, снимка № 11, приложени към делото/. Налагало се почти през цялата зима, ищците да разпръскват сол и други препарати против заледяване, за да си осигурят минимална обезопасеност, въпреки което, през зимата те и гостите им винаги преминават оттам с изключително внимание и със сериозно притеснение.

Ищците считат, че от особено значение е и обстоятелството, че загниващата дървена конструкция на постройката и фактът, че е застроена точно на регулационната граница с имота на ищците /включително на входа/, без да има пожарообезопасителен зид, което освен че обуславяло нейната незаконосъобразност в контекста на нарушаване на пожаробезопасните изисквания, водело и директна потенциална опасност за живота, и здравето на ищците, и за състоянието на имуществото им, в същия смисъл. Считат, че при пожар на сградата, което предвид леснозапалимата й конструкция представлява сериозен и обоснован риск, същият без никакви пречки би засегнал както жилищната сграда, така и непосредствено застроеният до нея гараж. Заявяват, че неминуемо сградата би се срутила, включително на входа на ищцовия имот, което изцяло би затворило подхода към имота.

Последното би довело до невъзможност за влизане и излизане от имота им или до задължение за изчистват изгорялата и срутила се конструкция само за да си осигурят достъп до собствения им имот. Същото би затруднило до невъзможност и достъпа до имота на ищците.

В исковата молба се твърди, че изключителна пречка за ищците се явявал факта, че точно процесната постройка била и основната пречка, и към настоящия момент да не е реализирано производство, в рамките на което да се осигури нормално разстояние, служещо за лице на ищцовия имот към улицата, тъй като в момента, включително с гаража границата на имота с улица /път или алея/ било едва около 3 метра. Същото освен, че не покривало задължителните от нормативна гледна точка изисквания /както при действието на ЗУТ, така и на предхождащите го благоустройствени закони/, не би позволило достъп на линейка, включително само на носилка или други средства за транспортиране в случай на оказване на спешна медицинска помощ, в случай на пожар, не би позволило да влязат пожарникари и да прокарат съответната противопожарна техника. Това разстояние не позволявало дори достъп на селскостопанска специализирана техника за разораване, както и строителна такава и т.н.

На следващо място, се твърди в исковата молба, че сградата е пречка за обичайното ползване на част от жилищната постройка. Стаята, на първия етаж от къщата в непосредствена близост до процесната сграда /южната й фасада/, по предназначението си е спалня. В стаята постоянно се задържала влага. Същата през зимата била абсолютно негодна 3 за използване по предназначение, предвид изключително ниските температури и висока влажност на въздуха. Това обстоятелство било и причината за появата на мухъл по стените и напукване на мазилката. Естествената светлина в стаята дори не доближавала годната за нормални условия такава. Всичко това водело до изключително неблагоприятни условия за живот в стаята, което от своя страна произтичал и факта, че особено през зимата стаята изобщо не се ползвала по предназначението й.

Молят съда да постанови решение, с което да задължи ответника да преустанови да пречи на ищците, да упражняват необезпокоявано правото си на собственост върху собствения им ПИ с идентификатор ***, съгласно актуалните КККР, одобрени със, съставляващ УПИ XVIII-507 от кв. 3, по актуалния регулационен план на гр. Тетевен, както и върху застроената в същия двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, като премахне сградата с идентификатор *** /застроена в УПИ XXIX-522 от кв. 3, по актуалния регулационен план на гр. Тетевен/. Претендират присъждане на сторените съдебни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника П. З., чрез адв. С.. В него ответната страна заявява, че не признава предявения срещу нея иск с посочено правно основание по чл. 109 от ЗС, като счита иска изцяло за неоснователен и недоказани и моли да бъде отхвърлен.

Сочи се в отговора на исковата молба, че П. З. е собственик на постройка с идентификатор № *** по КККР на гр. Тетевен по силата на нотариален акт № 107, том 1, рег. № 526, издаден по нот. дело № 38/2009 г. на нотариус Румяна Вутева с район на действие - Районен съд - Тетевен и нотариален акт № 10, том II, рег. № 1793 г., издаден по нот. дело № 199/2023 г. на нотариус Румяна Вутева с район на действие - Районен съд Тетевен. На следващо място се сочи, че по сведение на бабата на П. З. - Т. Дикова, сградата е строена още в началото на 20 век, който факт на нея й е известен от П. Диков С., като тя към момента на женитбата си през 1959 г. е заварила процесната постройка.