Заповед за изпълнение № 1928 от 25.08.2026, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 25.08.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2483 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Д. Т. Г. ЕГН: **********, адрес с. ****, да заплати на кредитора А. Б.

БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: 203374133, адрес **********, сумите: 153,39 EUR (сто петдесет и три евро и 39 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 25.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента) и юрисконсултско възнаграждение 40,91 EUR /четиридесет евро и 91 евроцента/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите 77,46 EUR (седемдесет и седем евро и 46 цента) , представляваща мораторна лихва за периода от 28.08.2021 г. до 11.08.2026 г., 15,80 EUR (петнадесет евро и 80 цента), представляваща договорна лихва за периода от 30.03.2021 г. до 27.08.2021 г., 189,13 EUR (сто осемдесет и девет евро и 13 цента), представляваща такса.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 40,91 EUR /четиридесет евро и 91 евроцента/ до претендирания размер от 100,00 EUR (сто евро).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 5689427_vc от дата 30.03.2021г.: Неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит 5689427_vc сключен на 30.03.2021 г. /“Договор за потребителски кредит“/ между („Заемодател“ или „Вива Кредит“ ООД) с ЕИК 201995287, от една страна, и Д. Г., ЕГН:

**********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 153.39 евро /главница/. .

Уточнения относно цедирано вземане: "С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022г. /кредиторът / „Вива Кредит“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.

Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, ***В, ап. 3. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания." .

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК , съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143146 ЗЗП), поради което искането за тези суми се отхвърли.

От приложения към заявлението препис от договор за потребителски кредит се установява, че е сключен при предварително определени от страна на кредитодателя договорни клаузи.

Договорът е бланков, съдържа общи условия и макар определен като индивидуален, всъщност не е налице индивидуално уговаряне на неговите условия. Видно от договора финансовата институция е посочила абсолютни стойности на лихвения процент по заема, годишен процент на разходите (ГПР) и годишното му оскъпяване. Това налага извод, че 1 кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая процесният договор за кредит формално отговаря на това изискване, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Липсва яснота дали в ГПР, посочен в чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора, се включва неустойката за непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на сумата, визирана от чл.

4, ал. 2 вр. ал. 1 от договора. Сочи се в чл. 2, ал.1, т.8, че „при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.“ От цитираното не става ясно дали неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите или стои извън нея. По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР. С уговарянето на това допълнително възнаграждение, а именно за визираната неустойка за непредставяне на обезпечение, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. В договора за заем е уговорен ГПР, но същият е формално посочен. Разходите за заплащане на тази неустойка са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Така процесният договор за кредит се явява в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита. В изложения смисъл е Определение №361/13.05.2025 г. по в.ч.гр.дело № 207 по описа за 2025 г. на ОС- Монтана.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв., равняващо се на: от 40,91 евро до 117,60 евро. С оглед размера на претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40,91 евро, още повече, че в случая не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд е поголям, а и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. ДТ е уважена съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Разпореждането за отказ за присъждане на разноски подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОСМонтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на отхвърлителната част заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр А. Б.

БЪЛГАРИЯ ЕООД IBAN: ****, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Банка ДСК" АД.

2

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Елица Юл. Орманова )

3