Решение № 634 от 04.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Стара Загора, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530101177 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. С. А., С. А. С. - двамата от гр. Стара Загора, П. Б. Т. и М. К. Т. - двамата от гр. Варна, против „Уиз Еър Унгария“ Лтд чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ.

Твърди се, че между всеки от ищците и ответното дружество-въздушен превозвач са сключени договори за въздушен превоз за редовен полет № ........., с направление летище София, България - летище Абу Даби, Обединени арабски емирства за дата 16.01.2024г., с планиран час на излитане 15:20 ч. местно време и планиран час на кацане в 22:30 часа на 16.01.2024г. местно време.

Четиримата ищци се явили навреме на регистрационното гише, но поради виновно забавяне изпълнението на договора от страна на ответника, процесният полет излетял, съответно бил изпълнен с голямо закъснение. Самолетът пристигнал на крайната дестинация след времето по разписание, в 01:48 ч. на 17.01.2024г. местно време, тоест с над 3 часа закъснение.

На следващо място, изчислено по метода „дъгата на големия кръг“, както повелявал чл.7, §4 от Регламент № 261/2004, разстоянието между началната и крайна дестинации била над 3 500 км.

Съгласно разпоредбите на Регламент /ЕО/ №261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /нататък 1

Регламент №261/2004/, и по конкретно - чл.7, §1, б. „в“, вр. с б. „а“ и б. „б“, вр. с чл.6, §1, вр. с чл.3, §1, б. „а“ и §2, б. „а“, както и по аргумент за противното от чл.7, §2, б.

„б“, били изпълнени всички хипотези и ищците отговаряли на изискуемите условия, за да получат обезщетение в пълен размер от по 600 евро всеки от въздушния превозвач, поради гореописаното закъснение на полета им, като претендират левовата равностойност на това обезщетение по фиксирания курс на лева към еврото /1 евро = 1.95583 лв./ - по 1 173,50 лв. всеки /600 евро х 1,95583 = 1 173,50 лв./.

Всеки от ищците изпратил извънсъдебна покана за заплащане на дължимото обезщетение чрез съответната форма в интернет сайта на ответното дружество, като в своите отговори до всеки от тях същото регистрирало претенцията, признавало, както качеството им на редовни пътници и реализираното закъснение, така и размера на дължимото обезщетение. Въпреки липсата на спор обаче, плащане не било последвало.

Чл.7, §1, б. „в“, вр. с §2 /арг. за противното/ от Регламент №261/2004 предвиждал, че при всички полети, непопадащи под букви а/ или б/ на същия параграф /какъвто нямало спор, че е настоящият, тъй като разстоянието между началната и крайна дестинации била над 3500 км. и крайната точка на пристигане е извън територията на Общността/ обезщетението възлизало на 600 евро за всеки пътник при закъснение над 3 часа, или в левова равностойност - сумата от по 1 173,50 лв. за всеки пътник. Ето защо считат, че исковете следва да бъдат уважени в пълните предявени размери, като върху главниците се дължала и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им заплащане. В този смисъл била и трайната и непротиворечива съдебна практика по подобни казуси.

Молят съда да осъди ответника да заплати на всеки един от четиримата ищци сумата от по 1 173,50 лв., представлява левовата равностойност на 600 евро обезщетение за закъснение в полета, повече от три часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който счита предявените искове за неоснователни и недоказани.

Твърди се, че между ответника и ищците по настоящото производство имало сключени договори за въздушен превоз за редовен полет ......... по релация: София Абу Даби на 16.01.2024г. Полетът имал закъснение. Обезщетението е дължимо на ищците.

Уиз Еър Унгария Лтд заплатил обезщетенията на ищците, за което представя 4 бр. платежни нареждания, всяко за сумата от 1173,53 лева, представляваща обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 г., платени по банкова сметка на всеки от ищците, във връзка с извънсъдебна жалба срещу въздушния превозвач, както следва: на 02.04.2024г. на ищцата С. С.а Х.а и на 03.04.2024г. – на останалите трима 2 ищци.

Заявява, че Уиз Еър Унгария Лтд е заплатил претендираните главници в настоящото производство от 1173,50 лева за всеки от ищците. В кратки срокове щяло да бъде представено доказателство за платените държавни такси и законна лихва.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в общ размер на 1600 лева /за всеки от ищците по 400,00 лева/, тъй като се явявал прекомерно висок за дело, което не се характеризирало с фактическа и правна сложност. От друга страна, ответникът не отказал заплащането на обезщетенията. Напротив, на ищците изрично било потвърдено, че обезщетенията са дължими и ще бъдат заплатени.

Представители на ответника изискали банкови сметки на ищците, по които да бъдат изплатени сумите на обезщетенията. В приложения към исковата молба, ищците представили копие на проведената електронна кореспонденция. На 19.02.2024г. представители на ответника изрично потвърдили на ищците за пореден път, че обезщетенията ще бъдат изплатени, но поради множеството жалби и плащания, същите не могат да се обработят за кратък срок.

С оглед на горното, при изрично потвърждение от страна на Уиз Еър Унгария, че обезщетението е дължимо и инициирано плащане, за ищците не било съществувало никакво притеснение, че няма да получат сумата на обезщетенията. Същите неминуемо били посъветвани от техния процесуален представител, че завеждайки съдебно производство, то ще приключи в тяхна полза, с оглед на изричното потвърждение за дължимост на претендираните обезщетения.

Сочи, че е общоизвестен факта, че ответникът е въздушен превозвач, опериращ в Европа множество полети, разполагащ с над 170 самолета. Ищците не били застрашени от изпадане в неплатежоспособност на ответника.

Обръща внимание на съда относно практики срещу Уиз Еър Унгария Црт да се образуват съдебни производства за безспорни вземания и то за вземания, чието плащане вече изрично е признато и потвърдено от длъжника с имейл. Тези практики счита за недобросъвестни и противоречащи на добрите нрави /чл. 3 ГПК/ и не следвало да бъдат насърчавани от съда. Предвид което, липсвало основание за определяне на четворен размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение се определял от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Макар и чл. 36 ал. 2, изр. 2 от ЗА да препращал към размерите, определени съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че определените по правилата на Наредбата - по всеки от исковете поотделно, не винаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

3

Възнаграждението, определено по правилата на наредбата, само и единствено според броя на исковете и защитавания интерес противоречало на изискването на чл.

36, ал. 2 от ЗА за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение. В този смисъл разрешението по т. 1 от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, приемало, че чл. 101, пap. 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС следвало да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд бил длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

В тази връзка, фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от представителя на ищците - предварителна подготовка, проучване и посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане, не намира да е свързан с фактическа и правна сложност в конкретния случай.

Като се съобразели извършените от адвоката на ищците действия, счита, че претендирания от ищците, общ размер на адвокатско възнаграждение от 1600 лева, не съответства на критериите за справедлив и обоснован такъв по чл. 36, ал. 2 от ЗА. /В този смисъл Определение № 1537/01.02.2024г. по възз.ч.гр.дело № 12233/2023г. на СГС/.

Във връзка с гореизложеното относно основателността на иска и по обстоятелствата, на които се основава искът, сумите за обезщетенията на четиримата ищци били заплатени. В кратки срокове щели да бъдат заплатени и държавните такси и законната лихва.

С постъпила на 07.06.2024г. молба от страна на ответника се признават главните искове, като се твърди, че е заплатено обезщетение в размер от по 1173,50 лв. на всеки от четиримата ищци. Твърди се, че са заплатили и сумата в размер на 270 лв., представляваща сбор от следните суми: 200 лв. за ДТ и 70 лв. законна лихва, за който превод към настоящия момент не разполагат с платежно нареждане, но поемат ангажимент да го представят по делото в кратки срокове. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си адв. Х., вземат становище, че с оглед направено плащане в хода на делото, следва главните искове да бъдат отхвърлени. Претендира се законна лихва от завеждане на исковата молба до плащането на сумите, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответното дружество не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Предявени са искове, с правно основание чл. 7, § 1, б. “в“ от Регламент № 4

261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г.

С доклада по делото съдът е признал за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между ответника и ищците е имало сключени договори за въздушен превоз за редовен полет ........., с направление: София - Абу Даби, на 16.01.2024г. и че полетът е имал закъснение.

Не е спорно между страните, а и от приетите като доказателства по делото 4 бр. платежни нареждания /л. 49-50/ се установява, че в хода на производството ответникът е заплатил претендираните суми за обезщетение – по 1173,50 лв. на всеки един от четиримата ищци, представляващи левовата равностойност на 600 евро, съгласно чл. 7, § 1, б. “в“ от Регламент № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. Следователно, предявените искове следва да бъдат отхвърлени, поради извършено в хода на делото плащане. Ответникът признава, че освен главниците са дължими и законните лихви върху същите от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задълженията, както и направените разноски за държавна такса, заявява, че същите ще бъдат заплатени в кратък срок, но по делото не са представени доказателства за заплащането им, поради което същите следва да се присъдят на ищците. В полза на всеки от ищците следва да се присъдят и направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., което е под минималния размер по Наредбата, която служи като ориентир и съдът намира, че не е прекомерно и необосновано завишено.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. А., с ЕГН: **********, С. А. С.а - Х.а, с ЕГН ********** – двамата от .........., П. Б. Т., с ЕГН ********** и М. К. Т., с ЕГН ********** – двамата от ..........., против „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище гр. Будапеща, Унгария, чрез УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЗОНА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, сграда ИВТ, общ. Столична, обл. София /столица/, искове за заплащане на всеки един от ищците сумата от 1173,50 лева, представлява левовата равностойност на 600 евро - обезщетение за закъснение на полет № 5W......... от дата 16.01.2024г., с направление София – Абу Даби, повече от три часа, поради плащане в хода на делото.