Решение № 4 от 24.02.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Чепеларе, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Славка Б. Гемишева при участието на секретаря Нина С. Горялова като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Административно наказателно дело № 20265450200015 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.145 АПК във вр. с чл. 72 ал. 4 от Закона на Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба от С. И. Р., ЕГН ********** от гр.****** срещу Заповед за задържане рег. № 373зз-10/16.01.2026 год., издадена от полицейски орган – Г. Д. Щ. на длъжност „*********“ при РУ - Чепеларе.

В подадената жалба се релевират оплаквания за нищожност, алтернативно – за незаконосъобразност на атакуваната с нея заповед за задържане, която жалбоподателят намира за издадена при съществени процесуални нарушения, за необоснована и издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, като излага конкретни и подробни съображения при обосноваване на доводите в нея. Иска се да бъде обявена нищожността на оспорената заповед като издадена от орган без компетентност.

Алтернативно се иска да бъде отменена като незаконосъобразна, а така също претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административният орган и ответник по жалбата – полицейски орган, заемащ длъжността „********“ при РУ - Чепеларе – Г. Щ. - редовно призован, се явява лично и с упълномощения юрк. Н. Ш., който излага доводи за законосъобразност на издадената заповед и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

От представената и приобщена по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед се установява, че с атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, С. И. Р. е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР. Като основания за задържане е посочена нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Посочено е, че на 16.01.2026 год. в к.к. Пампорово до сградата на хотел „Снежанка“ при извършена полицейска проверка на лек автомобил марка и модел „*******“ с рег.

№******** собственост на лицето, което го управлява С. Р., била намерена пластмасова кутия с капак съдържаща суха зеленикава тревна с бруто тегло 7,60 грама, която при извършения полеви наркотест реагирала на канабис, което съставлявало престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Заповедта е издадена в 17,25 часа, като в същата е отбелязано, че задържаният е освободен в 11,10 часа на 17.01.2026 год. Същите обстоятелства са отразени и в книгата за задържани лица.

1

На основание чл.80 от ЗМВР е извършен обиск на лицето С. И. Р., за което е съставен нарочен протокол, подписан от полицейският орган, обискирания и един свидетел, като екземпляр от същия е връчен с разписка на С. Р.. На задържаното лице била връчена декларация с правата му - част 1 и част 2. В част 2 е описано, че Р. е пожелал адвокатска защита от служебен адвокат и че не желае член от семейството му да бъде уведомен за задържането му.

Задържаният Р. бил отведен в ФСМП - Чепеларе, където в 23,00 часа на 16.01.2026 год. му е извършен медицински преглед и дадено заключение, че е клинично здрав.

Видно от приетото по делото писмо с рег.№ 373000-338/29.01.2026 год. на РУ Чепеларе, във връзка с процесната заповед за задържане №373зз-10/16.01.2026 год. е образувано ДП №14/2026 год. по описа на РУ Чепеларе за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, като по същото няма привлечени обвиняеми лица.

От приетата по делото служебна бележка с рег.№345000-1087/28.01.2026 год. е видно, че инсп. Г. Д. Щ. към 16.01.2026 год. заема длъжността „*****“ в група „Охранителна полиция“ към РУ Чепеларе.

В дадените пред съда обяснения по реда на чл.176 и сл. от ГПК вр. с чл.144 АПК, издателят на оспорения административен акт сочи, че повод за извършената на 16.01.2026 год. проверка на посочения в заповедта автомобил била получената по-рано през деня оперативна информация, че същият ще пристигне в к.к.Пампорово и пътуващите в него лица ще превозват наркотични вещества. В тази връзка са предприети действия по установяване на автомобила, като същия бил установен до хотел „Снежанка“ в к.к.Пампорово. При извършената проверка било установено, че водач на автомобила бил С. Р., който бил и собственик на същия. В автомобила пътували още две момчета. При проверка на автомобила в него били открити около 7 грама суха тревна маса, която реагирала на канабис.

В последвалите действия у едното момче П. било намерено по-голямо количество около 260 грама тревна маса, която също реагирала на канабис. Доколкото автомобилът, в който били намерени наркотични вещества бил на С. Р., то по този повод той бил задържан. Била уведомена дежурна оперативна група, като за намерените наркотични вещества е образувано досъдебно производство. На Р. му били разяснени правата и причината за задържането му, след което бил отведен до ФСМП Чепеларе за установяване на здравословното му състояние и задържан в помещение в сградата на РУ Чепеларе.

На съдът е служебно известно, че на 17.01.2026 год. в РС Чепеларе е внесено искане за одобряване на протокол от 16.01.2026 г. за извършеното на 16.01.2026 г. в условията на неотложност претърсване и изземване в лек автомобил марка и модел „********“ с peг. № ********, паркиран на улицата от източната страна на хотел „Снежанка“ в к.к. Пампорово, община Чепеларе, област Смолян, с който са иззети предмети, имащи значение за ДП № 14/2026 г. по описа на РУ Чепеларе, като с определение №1/17.01.2026 год. по ЧНД №12/2026 год. по описа на РС Чепеларе извършеното действие по разследването е одобрено, както и че в хода на досъдебното производство С. Р. е разпитан в качеството на свидетел пред съдия по реда на чл.223 от НПК, за което е образувано ЧНД № 10/2026 год. по описа на РС Чепеларе.

При така установените фактически положения, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от субект, легитимиран да атакува оспорената заповед, чрез лице, разполагащо с надлежно учредена представителна власт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По правната си същност марката „задържане за срок от 24 часа“ по чл.72 – чл.75 ЗМВР представлява принудителна административна мярка – административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него 2 да не може да бъде проведено предварително разследване (в този смисъл е Решение №1135 от 03.02.2016 год. на ВАС - V отд. по адм. дело № 616/2015 г. и други).

Съгласно чл.168 ал.1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

В случая, обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно правомощията му, тъй като нейният издател Г. Д. Щ. (според служебната бележка от Директора на ОДМВР Смолян) се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 8 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. По тези съображения възражението на жалбоподателя за нищожност на заповедта поради липса на компетентност на органът, който я издал, е неоснователно.

Издадената заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, описание на правата на лицето, вкл. и разпоредбата на чл. 73 от ЗМВР, правото му на адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта са посочени фактическите основания за задържане на лицето като в достатъчна степен са изложени ясни твърдения защо издателят на заповедта е приел, че са налице данни за извършено престъпление, което е и посочено с цифрово изражение. Соченето на данни за извършено конкретно престъпление и описание на фактически обстоятелства, които индицират на евентуално участие на задържаното лице в извършването на престъпление, покрива изцяло критериите по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за необходимото съдържание на оспорената заповед.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. От посоченото в нея става ясно, че лицето е задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление, без да е наложително тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление. В случая, от резултатите от извършената полицейска проверка, при която е установено, че в собствения на жалбоподателя и управляван от него автомобил са намерени наркотични вещества, полицейският инспектор е приел, че са налице данни за извършено престъпление – държане на наркотични вещества, като е описал в обжалваната заповед местонаходжението им и тяхното количество, които данни се потвърждават и одобреният от РС Чепеларе протокол за претърсване и изземване. В настоящото производство административният орган доказа твърдените от него фактически обстоятелства, послужили за издаване на оспорения акт, като е установено провеждането на процесуални действия със задържаното лице, за които е било необходимо задържането му. Обстоятелството, че по образуваното досъдебно производство все още няма привлечени лица в качеството на обвиняеми и че С. Р. е бил разпитван като свидетел по същото не може да се приеме като факт, оборващ констатациите на издателя на заповедта.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не разбрал повода за задържането му, тъй като самата заповед била нечетливо написана. Действително същата е 3 написана с ръкописен текст от нейния издател, но в достатъчна степен е разбираема и четлива, а от подписаната декларация от жалбоподателя се установява, че същият е бил запознат с правните и фактическите основания за неговото задържане и от негова страна не са направени възражения в тази насока.

При проверката за законосъобразност съдът обаче установи, че при издаване на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

При издаването на обжалвания административен акт е изпълнена процедурата по чл.74 ал.36 ЗМВР за разясняване правата на задържаното лице по чл.74 ал.2, т.6 ЗМВР. Но процесната заповед се явява издадена в нарушение на процедурата, предвидена за постановяването й, поради това, че, въпреки писменото искане в декларацията на жалбоподателя за това, по време на задържането на жалбоподателя в нарушение на чл.72 ал.5 и ал.6 ЗМВР и чл.74 ал.2 т.6, б. „б“ от ЗМВР не е било осигурено правото на адвокатска защита чрез назначаване на служебен адвокат.

Осигуряването на правото на адвокатска защита представлява гаранция за справедливостта на производството по издаване на акта, поради което обуславя законността на административния акт. Смисълът на осигуряването на право на адвокатска защита е такава ефективно да бъде осигурена от самото начало на полицейското производство. Въведеното изискване на чл.74 ал.2 т.6, б. „б“ от ЗМВР има за цел при провеждане на процедурата по задържане на лице в пълна степен да се защитят правата му чрез реално осигуряване на възможността да се ползва изрично упълномощен адвокат, съответно служебно определен защитник, който да присъства при извършването на процесуалните действия, които се извършват спрямо задържания и по този начин да следи за законосъобразното им извършване. Неизпълнението на задължението за осигуряване на право на адвокатска защита следва да бъде квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, в какъвто смисъл е Решение №8983/19.06.2013 год. по адм. д. № 7696/2012 г. на ВАС, V о.