Определение № 780 от 17.12.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 780 гр. С., 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М. Маринова при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500175 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл.

94, ал.3 от ПАС.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. К. Н. чрез пълномощника адв. Д.

П. против Определение №1 от 30.01.2025г. по ч.гр.д. №3642/2018г. на СлРС, с което е оставена без уважение молбата на С. К. Н. за възстановяване на изгубени/унищожени документи по реда на чл.94 от ПАС.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Изложени са подробни твърдения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. На първо място посочва, че по отношение на докладчика по ч.гр.д. №3642/2018г. имало основания за отвод и било недопустимо той да разглежда и да се произнася по молбата за възстановяване на изгубени документи. На следващо място счита, че „**********“ ЕООД не може да бъде страна в настоящото производство. Не била налице хипотезата на чл.222 от ГПК, тъй като той не бил давал съгласие за встъпване на тази страна по делото. Нямало и нарочен акт на съда за конституирането му, въпреки това били изпращани призовки и съобщения на това дружество. По отношение на нарушенията на материалния закон сочи, че съдът не установил правилно фактическата обстановка, което препятствало правилното прилагане на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че съдът отказал да ползва намиращите се в електронната папка по делото документи, която можела да бъде възстановена чрез прочитане на изготвения архив на данните от деловодната система. Позовава се на писмо на зам. адм. ръководител на 1

СлРС, според което архив на базата данни в деловодната система САС „*******************“ в СлРС съществува и се прави редовно и на становището на разработчика на самата система, че изтрити и изгубени документи по дадено съдебно дело могат да се възстановят именно от архива, който се прави на базата данни на деловодната система САС „*******************“. Посочва, че всички липсващи документи са от особено значение за воденото между страните гр.д. №208/2023г. на СлОС, с оглед преценката спазен ли е срокът за предявяване на установителния иск от страна на кредитора. Развива аргументи относно наличието на индиции за съществуването на Определение от 09.12.2022г., в т.ч. Определение от 17.02.2023г., с което се поправя ОФГ, допусната в определението от 09.12.2022г. относно неговото собствено име. Съдът не коментирал въобще въпроса с изчезналите призовки, съобщения и писма от 09.12.2022г., които всъщност били едни от най-важните документи, тъй като те удостоверяват началото на едномесечния срок за предявяване на иска от кредитора, който срок бил пропуснат. Въз основа на изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да възстанови всички изгубени или изчезнали съдебни книжа по делото. С жалбата е направено искане за назначаване на съдебно-техническа компютърна експертиза, която да отговори на поставени в този смисъл въпроси – възможно ли е възстановяване на съдебни актове от архивите на деловодната система.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – заявителя „***********************“ АД и цесионера „**********“ ЕООД.

С отговора, подаден от „***********************“ АД, частната жалба е оспорена като неоснователна. Банката намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Било установено, че никога не е съществувал твърдения от С. Н. съдебен акт Определение №260172 от 09.12.2022г.

Такъв акт не бил изготвен от съдията-докладчик и не съществувал в кориците на делото. Съдебните служители не били виждали този акт. Другите страни в производството също не са виждали, нито получавали въпросното определение.

С отговора на частната жалба, „**********“ ЕООД, гр. С. чрез адв. И. З. от АК - М., оспорва същата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Посочва, че жалбоподателят шиканирал производството по чл. 94 от ПАС с безсмислени искания, непрестанни молби за отвод и поставяне на неотносими въпроси. Посочва, че той участва в производството като кредитор, като промяната е настъпила в заповедното производство, а той е страна в исковото такова по чл. 422 от ГПК. Целта била да се забави производството по установителния иск по чл.422 от ГПК, като районният съд бил принуден да издирва акт, който не съществува, не бил постановяван и не бил изпращан със съобщение до страните. ПДИ била погрешно входирана по друго гражданско дело и съдът е положил усилия да получи отново този документ. Документът, който жалбоподателят твърди, че има, всъщност никога не е имало. Евентуално създадените от служители в деловодната програма образци или чернови на съдебни актове нямат качеството на постановен от съд акт и всички намеци на жалбоподателя в тази връзка били неоснователни. Моли съда да остави 2 жалбата без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

На основание чл. 278, ал.1 от ГПК въззивният съд е разгледал жалбата в открито съдебно заседание с призоваване на страните, с оглед необходимостта от изслушване на вещо лице, изготвило назначена от съда съдебно-техническа компютърна експертиза.

В с.з. частният жалбоподател С. Н., редовно призован се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Д. П., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да възстанови всички намерени от изслушаните по делото експертизи определения, а именно определение от 09.12.2022г., налично в Приложение 21 от последната експертиза и списък на лицата с изготвени съобщения или уведомления, което е Приложение 12.2 по делото. Изрично посочва, че желаят възстановяването на тези два документа.

В с.з. насрещната по жалбата страна – заявителят „***********************“ АД, редовно призована не изпраща представител по закон или пълномощие.

В с.з. насрещната по жалбата страна – цесионерът „**********“ ЕООД, гр. С., редовно призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв.

З., който оспорва частната жалба и поддържа съображенията, изложени в отговора на същата. Счита, че не съществуват документи, имащи качеството на съдебен акт, каквито страната жалбоподател смята, че трябва да бъдат възстановени. Установените по делото съдебни актове са редовно връчвани на страните. Разпоредбите на ГПК са изпълнявани по делото. Излага съображения в писмена защита.

От фактическа страна съдът установи следното:

Производството по ч.гр.д. №3642/2018г. по описа на РС – С. е било образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от

„***********************“

АД против кредитополучателя

„******************“ ООД, гр. С. и солидарните длъжници Й. М. Й. и С. К. Н..

Заповед за изпълнение и изпълнителен лист са издадени на 27.07.2018г.

На 08.08.2022г. по делото е депозирана молба от „**********“ ЕООД, с която е представен договор за цесия от 21.07.2022г. и уведомление за цесия до длъжниците относно прехвърляне на вземанията, предмет на издадената по делото заповед за изпълнение от страна на кредитора - цедент „***********************“ АД на цесионера „**********“ ЕООД, гр. С..

Производството по чл.94 от ПАС е образувано въз основа на Заповед №РД-13113/17.05.2024г. на адм. ръководител – Председател на районен съд – С. по повод на молба, подадена от С. Н. за липсващи книжа по ч.гр.д. №3642/2018г. по описа на СлРС.

Съставен е акт от 17.05.2024г. въз основа на молбата на Н. от страна на съдебния 3 администратор на СлРС.

Изискани са писмени обяснения от служители при СлРС.

По повод изискана информация относно работата на

САС

„*******************“ от страна на „***************************“ – В. е постъпил отговор, според който при изтрИ.е на обект от базата данни на САС „*******************“ не е предвидена възможност за възстановяване, тъй като информацията се изтрива напълно, включително с личните данни на гражданите, в съответствие с GDPR. В системния журнал на САС „*******************“ се съхранява информация за действията на всички потребители на системата. След изтрИ.е, данните могат да се превъведат от оригиналните документи или от направените архиви на базата данни, съхранявани на backup сървъри в локалната мрежа на съда.

С молба-уведомление от 09.08.2024г. „**********“ ЕООД уведомява СлРС, че не им е известно постановявано определение от 09.12.2022г. по ч.гр.д. №3624/2018г. на СлРС и съответно никога не са получавали такова определение, нито съобщение за изготвяне на такова, поради което не може да го предостави.

На 15.08.2024г. по делото е постъпило писмо от „***********************“ АД, който представя връчено им Определение №260156 от 09.11.2022г. по ч.гр.д.

№3642/2018г. на СлРС, ведно със съобщение от 10.11.2022г. за връчването му, получени на 17.11.2022г. и възражение по чл.414 ГПК, подадено от С. К. Н..

С обжалваното Определение № 1 о т 30.01.2025г. по ч.гр.д. №3642/2018г. на Сливенски районен съд е оставена без уважение молбата на С. К. Н. за възстановяване на изгубени/унищожени документи с подробно изложени мотиви.

Определението е връчено на С. Н. чрез пълномощника адв. Д. П. на 10.02.2025г.

Частна жалба против определението е подадена на 12.02.2025г.

С определение №311/20.05.2025г., на основание чл. 278, ал.1 и ал.2, вр. с чл.

195 от ГПК, въззивният състав е допуснал изслушването и назначил съдебна компютърно-техническа експертиза, която да отговори на поставените с частната жалба въпроси и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

От заключението на назначената СТЕ, изготвено от вещото лице К., се установява, че за да бъдат възстановени изтрити електронни документи е необходим архив на системата САС „*******************“, направен в периода между въвеждане на документа и неговото изтрИ.е. В случая такъв архив не е наличен в СлРС. Към заключението вещото лице е приложил справки за движението на делото и постановените, вписани в системата актове на съда, сред които не са процесните такива – Определение №260172/09.12.2022г.; Определение №260173/09.12.2022г. и 4 призовки, съобщение или писмо по определение от 09.12.2022г.

При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице К. посочва, че прикачените документи не се съхраняват, тъй като се съхранява последния вариант на документи, които не са изтрИ.и. Отразеното в журнала на системата като призовки, принципно не са призовки, а това са редакции или поглеждане просто на делото, когато служителят влезе, то се отразява. Системата записва такъв запис в журнала, но реално това не е призовка. Журналът показва действията, които е извършил съответния потребител в системата. Това показва, че имало прикачен някакъв файл на 09.12.2022г. и след това е премахнат, че е изтрит и не може да се възстанови съдържанието на акта от тази система, т.е. не може да се възстанови този документ, който е изтрит.

С протоколно определение от 18.06.2025г. съдът е назначил повторна СТКЕ, с вещо лице, определено от Директора на *************************** – В. – Д. Ж..

От заключението на повторната СТКЕ се установява следното: Възможности за обработка на данни: САС „*******************“ осигурява възможност за вписване, редактиране и изтрИ.е на структурирани данни за всички основни обекти по съдебните дела и различни подобекти (най-често призовки/съобщения). Към тях могат да се присъединяват файлове (електронни документи), които се съхраняват на файлов сървър в мрежата на съда. Файловият сървър за електронните документи се намира в съответния съд, и достъпа до него се контролира от съда. Защитата, която се осигурява чрез САС „*******************“, е при работа на потребител със системата, този потребител да не надвишава дадените му в системата права за достъп. Допълнителни защити може да осигури съда, например чрез архивиране на базата данни върху носители само за четене, или чрез подписването на електронните документи (включително електронни копия на оригиналите) с надежден електронен подпис.