Определение № 22358 от 11.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22358 гр. София, 11.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20251100511884 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 407, ал. 1, във вр. с чл. 247, ал. 4 и чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е след изпращане на делото на Софийски градски съд по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК (след отвод на всички съдии от Софийски окръжен съд) за разглеждане на частна жалба на ответницата М. П. К., инкорпорирана в молба с вх. № 260313/06.11.2024 г., срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 1369/2016 г. по описа на РС – Ботевград, както и на частна жалба (наименувана въззивна жалба) с вх. № 260107/26.02.2025 г. на ответницата М. П. К. срещу Решение № 260005/16.01.2025 г. (което по същество представлява разпореждане), с което е отхвърлена молбата на ответницата от 06.11.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист от 09.01.2023 г. по гр.д. № 1369/2016 г. по описа на РС – Ботевград.

Жалбоподателката бланкетно обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист по посоченото дело, като по същество счита, че в същия е допусната очевидна фактическа грешка и вместо да бъде осъдена да предаде владението на целия имот, следва в изпълнителния лист да бъде посочено, че е длъжна да предаде владението само върху 1/6 идеална част от имота, съобразно поправения по реда на чл. 247 ГПК диспозитив на въззивното решение № 391 от 14.12.2018 г. на СОС по в.гр.д. № 524/2018 г. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде допусната исканата поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист, а при условията на евентуалност – да бъде допусната нова поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК във въззивното решение (в неговия осъдителен диспозитив).

Ответниците по жалбите Б.Б.И. и Х.Л.И. (конституирани на мястото на починалия ищец 1

Л.Х.И.) подават отговори на частните жалби, с които изразяват становище за тяхната неоснователност.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частните жалби са подадени в законоустановения срок за обжалване (двуседмичен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 407, ал. 1 ГПК, респ. двуседмичен срок от връчване на препис от разпореждането (наименувано решение) за отхвърляне на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист по чл. 247, ал. 4, вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК), поради което се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, частните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Първоначално образуваното пред РС – Ботевград производство по гр.д. № 1369/2016 г. (към настоящия момент изпратено по подсъдност по чл. 23, ал. 3 ГПК на Районен съд – Елин Пелин и образувано под № 372/2025 г.) се развива по предявени от Л.Х.И. срещу П.Т.П. положителен установителен иск, респ. срещу М. П. К. ревандикационен иск за 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Ботевград и осъждане на ответницата М. П. К. да предаде владението върху имота. Видно от уточнителните молби на ищеца в първоинстанционното производство, същият претендира за право на собственост върху 1/6 идеална част от имота като един от наследниците на С.Р.З., но оспорва изцяло вещните права на ответниците и иска предаване на владението върху целия имот. С решение № 41/19.03.2018 г. първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции, но това решение е отменено с влязло в сила решение № 391/14.12.2018 г. на Софийски окръжен съд по в.гр.д. № 524/2018 г. (недопуснато до касационно обжалване с определение № 545/02.12.2019 г. по описа на ВКС, I г.о.), с което исковете са уважени. С въззивното съдебно решение от 14.12.2018 г. е признато за установено от отношение на П.Т.П. и М. П. К., че Л.Х.И. е собственик на основание реституция по ЗСПЗЗ на описания поземлени имот с идентификатор ***, като М. П. Колев е осъдена да предаден на Л.Х.И. владението върху горепосочения имот. На 04.01.2019 г. въззивният съд е постановил решение по реда на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по спора, доколкото в установителния му диспозитив не е била посочена квотата на ищеца от правото на собственост върху имота и същият е поправен да се чете, че Л.Х.И. е собственик на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ на 1/6 идеална част от имота.

По молба на ищеца от 05.01.2023 г. с разпореждане от 09.01.2023 г. (л. 199 от първоинстанционното дело) РС – Ботевград е постановил издаване на изпълнителен лист за предаване на имота въз основа на влязлото в сила решение на СОС, като на 09.01.2023 г. същият е издаден за осъждане на М. П. К. да предаде на Л.Х.И. владението на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.

Ботевград, одобрена със заповед № МРД-18-49/14.10.2011 г., м. „Зелин“, с площ 1027 кв.м., с начин на трайно ползване нива, съставляваща имот № 003042 по картата на землището, при съседи: имоти № ***, ***, *** и ***. Доколкото изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила осъдително решение (решение 2

№ 391/14.12.2018 г. на Софийски окръжен съд по в.гр.д. № 524/2018 г., в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 3/04.01.2019 г., и двете влезли в сила на 02.12.2019 г.), то разпореждането за издаването му по реда на чл. 406, ал. 1 ГПК е правилно – актът по чл. 404 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за предаване на имот срещу длъжника, поради което подадената частна жалба срещу това разпореждане, инкорпорирана в молба на ответницата от 06.11.2024 г., е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият въззивен състав намира, че не е налице и основание за допускане на поправка в издадения изпълнителен лист. Видно от описаните по-горе искова молба, уточнителни молби и постановени по делото решения (включително определение на ВКС по реда на чл.

288 ГПК), предявената ревандикационна претенция касае установяване на правото на собственост на ищеца върху 1/6 идеална част от имота, но предаване на целия имот при твърдения, че негови собственици са наследниците на С.Р.З., а ответниците П.Т.П. и М. П. К. не притежават вещни права върху него. Видно и от мотивите на Решение № 391/14.12.2018 г. на СОС, въззивният съд е приел, че М. К. упражнява фактическа власт върху процесния имот без правно основание, поради което същата следва да бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху целия имот. В този смисъл е и постановеният осъдителен диспозитив на решението, в която част същият не е поправен по реда на чл. 247 ГПК – в решение № 3/04.01.2019 г. също е посочено, че М. П. К. е осъдена да предаде на Л.Х.И. владението върху горепосочения имот, без да е добавено уточнение (поправка), че се касае само до идеална част от него.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че Решение № 260005/16.01.2025 г. на РС – Ботевград, с което е отхвърлена молбата на М. П. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист от 09.01.2023 г. по гр.д. № 1369/2016 г. по описа на РС – Ботевград (което по същество представлява разпореждане, тъй като се иска поправка на ОФГ именно в разпореждането за издаване на изпълнителния лист), е правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Изпълнителният лист за предаване на владението върху имота е издаден в съответствие с диспозитива на влязлото в сила въззивно съдебно решение към настоящия му вид, а в случай че ответницата намира, че в него е допусната очевидна фактическа грешка, искането й по реда на чл. 247 ГПК следва да бъде отправено към съда, постановил решението – Софийски окръжен съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ответницата М. П. К., инкорпорирана в молба с вх. № 260313/06.11.2024 г., срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист по гр.д.

№ 1369/2016 г. по описа на РС – Ботевград, както и частна жалба (наименувана въззивна жалба) с вх. № 260107/26.02.2025 г. на ответницата М. П. К. срещу Решение (Разпореждане) 3

№ 260005/16.01.2025 г., с което е отхвърлена молбата на ответницата от 06.11.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист от 09.01.2023 г. по гр.д. № 1369/2016 г. по описа на РС – Ботевград.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се изпрати обратно на РС – Елин Пелин, пред който е образувано първоинстанционното гр.д. № 372/2025 г. (след отвод на съдиите от РС – Ботевград по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4