Решение № 304 от 07.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Пазарджик, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500187 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1451/25.11.2024г., постановено по гр.д.№4087/2023г. по описа на РС- Пазарджик е допусната съдебна делба между Ц. С. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.****, ул.„****“ №**, общ.****, обл.****, Е.

С. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.****, ул.„***“ №**, общ.****, обл.****, чрез адв.С. М. от АК- гр.****, със съдебен адрес: гр.****, ул.„****“ №**, к.** и Н. С. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, ул.

„*****“ №**, общ.****, обл.****, на следните съсобствени недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18274/27.10.2020г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 21.04.2023г., с адрес на имота: с.****, с площ от 891кв.м. /касае се за ОФГ, която е поправима от РС,/ тъй като е отразено 89кв.м./, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор съгласно скица на поземлен имот № 15- 444795-25.04.2023г., ведно със сградите, които попадат в имота: 1. Сграда с идентификатор, със застроена 1 площ: 43кв.м., брой етажи: I. предназначение: жилищна сграда- еднофамилна съгласно скица на сграда № 15-44480125.04.2023г. 2. Сграда с идентификатор *****.2, със застроена площ: 153кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда съгласно скица на сграда № 15- 444806-25.04.2023г., 2.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 274/27.10.2020г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на имота: с.****, с площ от 649кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база съгласно скица на поземлен имот № 15-37296305.04.2023г., ведно със сградата, която попада в имота: Сграда с идентификатор *****.1, със застроена площ от 303кв.м„ брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда съгласно скица на сграда № 15372980-05.04.2023г. и 3.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 274/27.10.2020г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 21.04.2023г., с адрес на имота: с.****, ул.“***“ №**, с площ от 372кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.) съгласно скица на поземлен имот № 15372950-05.04.2023г., ведно със сградите, които попадат в имота: 1. Сграда с идентификатор № *****.1, със застроена площ от 69кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сградаеднофамилна, съгласно скица на сграда № 15-372970- 05.04.2023г. 2. Сграда с идентификатор №*****.2, със застроена площ от 45кв.м., брой етажи: 1, предназначение: гараж, съгласно скица на сграда № 15-372973-05.04.2023г. при следните КВОТИ НА СТРАНИТЕ: за Ц. С. Ш.- 1/3 ид.ч., за Е. С. Ш.- 1/3 ид.ч. и за Н. С. Ш.- 1/3 ид.ч., като е отхвърлен иска за делба на трите процесни имота по отношение на Й. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.****, ул.„*****“ №**, като неоснователен.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. Ш. и Й. Т. от процесуалния им представител адв. В..

Твърди се в същата, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон. В тази насока се сочи, че неправилно и в разрез с трайната 2 съдебна практика, решаващият състав на съда е възприел становището, че процесните имоти са съсобствени между двамата ищци и първия ответник.

Визира се, че в хода на производството, с помощта на изслушаните свидетелски показания се е доказало, че 1/2ид.ч. от собствеността върху всички процесни имоти е на ответника Й. И. Т., която е била във фактическо съжителство с бащата на ответника Н. Ш. от 1994г. до неговата смърт през 2018г. Заедно са закупували процесните имоти, упражнявали са съвместно владение върху същите, подобрявали са ги и са развивали обща търговска дейност посредством тези имоти. До изводът, че ответницата Т. е живяла от 1994г. до смъртта му през 2018г. с наследодателя на доверителя ми, като двамата са владеели за себе си, необезпокоявани и без някой да се противопостави на по 1/2ид.ч. от всеки от недвижимите имоти е достигнал и първоинстанционния съд. Не е спорен и фактът, че ответницата е ползвала имота почти 25 години.

Оспорва се, като неправилен извода на решаващия състав на съда, че искът за делба е допустим така, както е предявен, тъй като не се установява и не се твърди да е извършена делба на имотите.

Твърди се, че при допускане на делбата в първа фаза на процеса следва да се изследва въпроса за нейната допустимост. При недопустимост на делбата поради естеството на правото или поради разпореждане на закона искът се отхвърля.

Сочи се, че решаващият състав на съда е нарушил материално- правните разпоредби на закона, като не е изпълнил законовото изискване на ЗУТ. Съдът не е отчел, че при допускане на делба на процесните имоти се допуска делба на всеки имот поотделно, а не на процесните имоти в цялост. При така допусната делба не е съобразено законовото изискване, че при определянето и създаването на реални дялове и обособени части от всеки един съсобствен имот е необходимо съобразяване с разпоредбите на нормативните актове.

Следва да се спазват изискванията за минимални размери и площи на поземлени имоти /чл.19, ал.4 от ЗУТ, във връзка с чл.19, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.59 от Наредба за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/. За извършването на делбата на поземлен имот е необходимо да бъде спазено изискването на чл.52, ал.1, т.1 от ЗКИР, а именно представяне на скица- проект въз основа на изготвен 3 проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Визира се, че по отношение обособяването на едно жилище в 2 или повече отделни, какъвто е единият от процесните имоти, то следва всяка една обособена част да отговаря на изискванията в чл.40, ал.1 от ЗУТ, а именно: жилището да има самостоятелен вход, най- малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня- тоалетна, както и складово помещение, като може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани- тоалетни.

Необходимо е представяне на схема- проект.

Твърди се, че съставът на съда е приел, че ответницата Т. и С. Ш. са владеели имотите, живели са в единия и са развивали търговска дейност в имотите повече от 25 години. Правили са подобрения в имотите и са владеели същите необезпокоявани. Въпреки това е достигнал до извода, че ответниците Н. Ш. и Й. Т. не са могли да придобият недвижимите имоти чрез спокойно и непрекъснато владение на продължило повече от 10 години.

Сочи се, че от свидетелските показания се установява, че Й. Т. е собственик на 1/2ид.ч. от собствеността върху процесните имоти, като същата владее недвижимите имоти без прекъсване и без противопоставяне от ищците в продължение на период по- дълъг от 10 години.

Приема се, че неоснователен е изводът на съда, че двамата ищци са ползвали имотите и са упражнявали фактическа власт върху тях, напротивдоказано е, че Е. и Ц. живеят трайно извън Република България в продължение на повече от 10 години, като когато са идвали в процесните имоти, те са били на гости, без да упражняват каквито и да е било владелчески действия или действия на държател. В този смисъл са и свидетелските показания на всеки от изслушаните свидетели.

Твърди се, че в хода на производството, след изслушване на свидетелските показания и представяне на писмени доказателства е доказано несъмнено възражението за придобиване по давност от страна на Н. Ш. и Й. Т. на собствеността върху поземлен имот с идентификатор *****, ведно със сградите в него с идентификатори *****.1 и *****.2; поземлен имот с идентификатор *****, ведно със сградата в него с идентификатор *****.1; поземлен имот с идентификатор *****, ведно със сградите в него с идентификатори *****.1 и *****.2.

4

Сочи се, че неоснователно съдът е тълкувал фактическия състав на института на владението превратно. В този смисъл се излагат подробни доводи, като се коментира ТР № 1/2012г. на ОСГК.

Визира се, че на две места в постановеното решение съставът на съдът е приел, че и Т. и С. Ш. заедно са живели в единия от процесните имоти и са развивали търговска дейност в останалите имотите повече от 25 години, като са извършвали подобрения в имотите. Въпреки това не е приел, че Т. е собственик на 1/2 ид.част от процесните имоти.

Твърди се, че при постановяване на съдебното решение не е съобразена и трайната съдебна практика на ВКС по чл.290 от ГПК при хипотезата на установяване на самостоятелно владение- когато собственикът на вещта предава владението на един от бъдещите си наследници чрез изрична уговорка или чрез конклудентни действия. В този смисъл се сочи съдебна практика на ВКС, която следва да намери приложение и към настоящия случай. Приема се, че това е така, тъй като в хода на производството се е успяло да се докаже, че ответникът Н. Ш. е именно в тази хипотеза- бащата С. е предал владението върху процесните имоти на Н. чрез конклудентни действия преди повече от 10 години. Съответно изслушаните показания и на тримата свидетели са потвърдили тези обстоятелства.

Твърди се, че при извършването на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В този смисъл също се цитира съдебна практика.

Визират се показанията си свидетелят И. който е потвърдил, че двамата ищци не са помагали в извършването на подобренията в имотите, идвали са само на гости, като в последните няколко години не са идвали. В показанията си, свидетелите Х. и К. са потвърдили, че ответниците владеят процесните имоти повече от 20 години, като ответницата Т., заедно с бащата на ответника 5

Ш. са изградили и извършили всички подобрения върху имотите. Двамата ищци не ползват имотите, посещават ги само на гости, по- рядко.

Сочи се, че тези показания не са кредитирани, а се дава превес на противоречивите показания на свидетелите на ищците, които дават различни отговори на едни и същи въпроси, видно от протоколите за разпит на двамата.

Приема се извод, че показанията на свидетелите на ищците не установяват твърденията в исковата молба относно действията, с който да е манифестирано владение на процесните имоти, различно от установеното такова от ответниците.

Твърди се, че Н. Ш. и Й. Т. са упражнявали фактическа власт върху имотите, а чрез действията си- постоянно експлоатиране на имота чрез упражняване на търговска дейност и обитаване на къщата, извършване на ремонтни дейностите и подобрения на имотите, са манифестирали намерението си за своене и придобиване на частта на другите наследници.

Оспорва се законосъобразността на постановеното решение, тъй като в хода на производството, твърденията на ищцовата страна не само не се установени, но се опровергават от представените от самите тях доказателства.