Решение № 1460 от 31.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1460 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330115852 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *** против „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, представлявано от ***** ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № ***, сключен между страните, е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и осъдителни искове с правна квалификация 55 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 163,03 лева представляваща заплатена без основание договорна лихва и сумата от 737,22 лева заплатена без основание неустойка, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от подаване на исковата молба в съда -12.09.2024г. до окончателното изплащане /съобразно допуснатото изменение на иска/.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че целият договор за кредит не е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, се предявява установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 11, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка, обективирана в чл. 12 от договора за паричен заем № ***, сключен между страните, е нищожна като противоречаща на императивните изисквания на ЗЗД и ЗПК.

В исковата молба се излагат съображения, че на 19.04.2022 г. страните са сключили договор за паричен заем № ***, по силата на който на ищцата била предоставена в зам сума в размер на 613,55 евро /1200 лева/, която същата следвало да върне на 16 броя вноски, със срок на заема – 32 седмици, вид вноска – двуседмична, при договорен лихвен процент в размер на 40.03% и ГПР в размер на 42.51%. В договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 1363,33.47 лева.

1

Съгласно договора ищецът в срок от три дни след сключването му следвало да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на ответника - заемодател за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, или надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника. Третото лице следвало да сключи изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, като третото лице следвало да отговаря на изрично посочени от заемодателя изисквания.

Неизпълнението на тези задължения от страна на ищеца щяло да причини на ответника заемодател вреди, които неустойката определена от заемодателя в размер на 376,93 евро /737,21 лева/ щяла да обезщети. Неустойката била платима разсрочено, ведно с погасителната вноска по договора, като била договорена в двуседмичен размер на 85,19 лева, съгласно представения погасителен план неустойката била включена в размера на вноската по договора от 131,26 лева, като оскъпила заема до 216,46 лева, месечна вноска.

Твърди се, че ищцата извършвала периодични плащания по договора, които обаче не обхващат пълната сума за главница, лихви и неустойки, като е невъзможно същите да бъдат съотнесени именно от ищцата за коя част от главница, лихва или неустойка са били извършени и разнесени по счетоводните програми на ответното дружество.

От правна страна се излагат съображения, че сключеният договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, предвид обстоятелството, че в същия липсва описание кои точно разходи се включват в посочения ГПР. По този начин потребителят бил в невъзможност да разбере по какъв начин е формирано оскъпяването по кредита.

Посоченият ГПР не включвал и неустойката. С добавянето на същата се достигало до нарушение на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Отделно от посоченото, клаузата определяща размера на годишния лихвен процент от 40.03% противоречала на добрите нрави. Нарушена била и нормата на чл. 143 ЗПК, доколкото клаузата за определяне на неустойка била неравноправни, респ. нищожни.

Поради изложеното предявява исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба. В хода на настоящото производство от процесуалния представител на ответника е постъпила молба, с която изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че договорът за кредит е действителен и моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на направените разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Страните не спорят, а и от приетия по делото договор за за паричен заем № *** от 19.04.2022г. се установява, че на ищцата е предоставена в заем сума в размер на 613,55 евро /1200 лева/, която същата следвало да върне на 16 броя вноски, със срок на заема – 32 седмици, вид вноска – двуседмична, при договорен лихвен процент в размер на 40.03% и ГПР в размер на 42.51%. В договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 1363,33.47 лева.

Съгласно договора ищецът в срок от три дни след сключването му следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на ответника - заемодател за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, или надлежно издадена банкова гаранция, учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника. Третото лице следвало да сключи изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, както и да отговаря на изрично посочени от заемодателя изисквания. При неизпълнението на тези задължения 2 от страна на ищеца е предвидено заплащане на неустойка в размер на 376,93 евро /737,21 лева/ платима разсрочено, ведно с всяка погасителната вноска по договора.

От представената от ответното дружество справка /приложена на л. 32 от делото/ се установява, че ищцата е погасила всички суми по договора, като е заплатила общо 2100,25 лева, от които- главница в размер на 1200 лева, лихва в размер на 163,03 лева и неустойка в размер на 737,22 лева.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за паричен кредит, усвояването на сумата от 613,55 евро /1200 лева/ от ищеца, както и че по договора същата е изплатила всички дължими суми, в това число неустойка в размер на 737,22 лева и договорна лихва в размер на 163,03 лева.

С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на договора.

Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

По отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, съдът намира, че то е основателно. С предвидената в договора неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Налице е и противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна.

По категоричен начин се установи в хода на настоящото производство факта, че въз основа на недействителния договор недължимо е заплатена от ищцата неустойка в размер на 737,22 лева и договорна лихва в размер на 163,03 лева. На основание чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 55 от ЗЗД тези суми подлежат на връщане на ответното дружество.

Предвид уважаване на главния установителен иск, то съдът не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност иск.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора, а именно-уважаване на предявените искове, право на разноски има ищцата и същите се констатираха в размер на 100 лева заплатена държавна такса.

Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да 3 бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Действително в случая са предявени два иска, но се касае за обусловени една от друга претенции за признаване на недействителеност на договор за заем и връщане на недължимо платена суми въз основа на същата клауза, поради и което съдът счита, че следва да се определи общо възнаграждение в размер на 500 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на исковете, конкретната фактическа и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия.

В случая разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не намира приложение. Макар да не е предявен един иск, същата следва да бъде тълкувана корективно. Във всяко отделно производство следва да се вземат предвид - характерът на исковете - оценяеми/неоценяеми, обусловеността им, свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания, характера на съединяването на исковете - субективно и обективно, поради което и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 да се тълкува във връзка с чл. 7 от Наредбата. Горните изводи са съобразени и с практиката на СЕС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Л. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *** и „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“

№ 55, ет. 3, представлявано от ***** ***, че Договор за паричен заем № ***, сключен между страните, е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, представлявано от ***** *** да заплати на Л. Г. М., ЕГН **********, с адрес:

*** сумата от 163,03 лева /сто шестдесет и три лева и три стотинко/, представляваща заплатена без основание договорна лихва и сумата от 737,22 лева /седемстотин тридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ заплатена без основание неустойка, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от подаване на исковата молба в съда -12.09.2024г. до окончателното изплащане.