Решение № 4143 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4143 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20261100501639 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК .

С решение № 21730/27.11.2025 г., постановено по гр.д. № 36882/2025 г. на СРС, ГО, 65 състав, съдът е признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 по предявените от ищеца „ЮАБ Скайкоп. ком“ – дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Република Литва, с регистрационен номер 304423851, срещу ответника „Дойче Луфтханза“ АД с търговското си представителство в България „Дойче Луфтханза“ ЕИК 121773298, на основание чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че ищецът има вземане срещу ответника в размер на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № LH1430/11.03.2024 г. по направление Франкфурт на Майн София, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 19.12.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 76142/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Дойче Луфтхаза АГ, Германия, чрез адв.

П., в която се сочи, че решението е неправилно. Твърди, че за ищеца липсва 1 материална легитимация за предявената претенция. Сочи, че пред СРС е проведено оспорване на договора за цесия между ищеца и пътникът, който е ползвал услугите на авиокомпанията-ответник по смисъла на чл. 193 ГПК, като ищецът не е доказал успешно валидния договор за цесия. Моли решението да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

В отговора на въззивната жалба, подаден от „ЮАБ Скайкоп.ком“ се оспорва основателността на същата. Намират решението за правилно и законосъобразно. Посочва, че ответникът не е страна по договора за цесия, поради което не може да оспорва същия.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил задължението си със закъснение от три или повече часа, размера на дължимото обезщетение / в зависимост от разстоянието на полета в км./. В тежест на ответника е да установи точното изпълнение по договора за въздушен превоз или съответно наличие на обстоятелства, които го освобождават от отговорност.

В настоящия случай ищецът се легитимира с представен договор за цесия между него и И.Н.Б., с който последната е прехвърлила на дружеството вземането си срещу авиокомпанията-ответник за отменен полет LH 1430, излитащ от летище Франкфурт на Майн и пристигащ на летище София на 11.03.2024 г. в 17:50 ч.

Основният според момент между страните е легитимиран ли е ответника да предяви иск срещу ищеца, като се оспорва материалната му легитимация чрез оспорване сключения договор за цесия. От страна на ответника не се оспорва отмяната на полета и това, че И.Б. е била пътник със закупен билет.

Ищецът твърди, че съобразно практиката на ВКС, ответникът не е легитимиран да оспорва действителността на договора за цесия, доколкото той е трето за договора лице.

По този въпрос съдът намира, че релевираните възражения с въззивната 2 жалба са основателни, а атакуваното решение – неправилно, по следните съображения:

Следва да се извърши разграничение между приложимото право що се касае до валидността на договора за цесия и приложимото процесуално право в настоящия случай при иск, повдигнат пред българския съд.

Относно договора за цесия: Според правилото на чл.11 от Регламент /ЕО/ №593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения /Рим I/, свободата на страните да избират приложимото право следва да е един от основните принципи на системата от стълкновителни норми в материята на договорните задължения.

По отношение на валидността на договора за цесия, неговото сключване, съдържание, форма, връчване между страните и правните последици от него, е приложим Регламент (ЕО) № 593/2008 (Рим I). Съгласно чл. 3, §1 от Регламент (ЕО) № 593/2008, договорът се урежда от правото, избрано от страните, като това е израз на основния принцип на автономия на волята в договорните отношения. В същия смисъл чл. 11 от Регламент (ЕО) № 593/2008 закрепва принципа, че свободата на страните да избират приложимото право е основен елемент на системата от стълкновителни норми относно договорните задължения.

Доколкото в клаузата на чл.6 т.2 от ОУ на ищеца се приема, че приложимото право е това на Република Литва, то именно последното следва да бъде релевантно за преценката на съда досежно наличието на валидно сключен цесионен договор. Институтът на прехвърляне на вземания в литовското право е уреден в Глава VI от Гражданския Кодекс на Република Литва /посл. изменен на 12.04.2011 г./, който е достъпен на следния електронен адрес: https://www.wipo.int/wipolex/ru/legislation/details/8191.

Извън това обаче що се касае за приложимото процесуално право , то същото е българското. С Решение от 9.07.2009 г. по дело С-204/08, с което е дадено задължително тълкуване по смисъла на чл.633 ГПК, е прието, че чл.5, т.1, б."б", второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. е съдът по избор на ищеца- в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в сключения договор за превоз по въздух на лица. Съобразно рeшeниe oт 3 фeвpyapи 2022 г. пo дeлo С-20/21 LОТ Роlіѕh Аіrlіnеѕ, зa мяcтo нa излитaнe и ĸaцaнe cлeдвa дa ce cмятaт eдинcтвeнo пъpвoтo и пocлeднoтo лeтищe пo пoлeтнaтa peзepвaция, a нe и мeждиннитe cпиpĸи. В решение по дело С-274/2016 на Съда на Европейския съюз е прието, че член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 и член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че при свързващ полет „мястото на изпълнение“ на този 3 полет по смисъла на посочените разпоредби е мястото на пристигане на втория полет. В настоящия случай мястото на пристигане на полета е Летище София, поради което и искът е заведен в Софийски районен съд като международно компетентен да разгледа спора.

Регламент (ЕС) № 1215/2012 урежда единствено международната компетентност, но не съдържа процесуални правила относно провеждането на съдебното производство.

Съгласно принципа на „право на сезирания съд“ (lex fori) и вътрешното право на държавата на сезирания съд, производството се развива по българското процесуално право – Граждански процесуален кодекс, който урежда реда на разглеждане на делото, доказването и оспорването на доказателства.

Като взе предвид всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че що се касае до валидността на сключения договор за цесия, следва да се приложат разпоредбите на избраното от страните в него право, а именно на Република Литва.

Проведеното от ищеца оспорване обаче на истинността на представения договор за цесия, следва да се разглежда по българското процесуално право, което се прилага от българския съд. С отговора на исковата молба изрично е отправено искане и открито от СРС производство по чл. 193 ГПК. Доколкото ищецът е посочил, че желае да се ползва от представения договор за цесия, а ответникът е оспорил, че положеният в него подпис е на И.Б. – цедент по договора, то правилно СРС е разпределил доказателствената тежест, като е посочил на ищеца, че следва да установи истинността на представения с исковата молба частен документ – „форма за възлагане“, с който се твърди да е прехвърлено правото на пътника И.Б. да търси обезщетение за отменен полет на цесионера-ищец в настоящото производство. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, като страната, която е представила документа и желае да се ползва от него, доколкото оспорването на истинността му е отправено от ищеца, който не е от лицата, подписали документа.

Такова доказване според настоящата инстанция не е проведено пълно и главно. Този извод съдът прави от обстоятелството, че липсват каквито и да е доказателства или отправени доказателствени искания, които да целят установяване на истинността на частния документ. С нарочна молба от ищеца по направеното оспорване на документа, единствено се посочва, че трето лице, какъвто е авиокомпанията, не може да оспорва действителността на договора за цесия. По делото не са представени други документи, съдържащи подписа на И.Б.-цедент, при сравнението на които съдът да може да направи извод за истинност на представения документ. Ищецът не е ангажирал други доказателства в тази връзка.

По отношение възраженията на въззивника, че СРС не се е произнесъл в открито заседание ще се ползва или не от документа, съдът следва да посочи, че целта на производството по чл. 193-194 ГПК е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да 4 бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал.

Определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. /в този смисъл РЕШЕНИЕ № 270 ОТ 19.02.2015 Г. ПО ГР. Д. № 7175/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/

Предвид горното настоящата инстанция намира, че е проведено успешно оспорване на липса на автентичност досежно подписа на И.Б. във формата за възлагане. С оглед проведеното успешно оспорване на представения договор за цесия по реда на чл. 193 ГПК и при липсата на доказване от страна на ищеца на неговата истинност и авторство, съдът приема, че същият не установява валидно възникнало правоотношение по прехвърляне на вземането. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, от които ищецът черпи права, лежи върху него, като в случая не е доказано, че ищецът е придобил вземането по силата на валиден договор за цесия.

При липсата на надлежно установена активна материалноправна легитимация на ищеца като цесионер на вземането за обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Невъзможността ищецът да докаже качеството си на носител на претендираното право изключва възможността да търси защита по съдебен ред срещу ответника..