Решение № 15 от 29.01.2024, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №16

№ 15 гр. С., 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100193 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„В.и К.Д.“ АД, гр. Д. е предявило срещу К. С. Ц. от гр. С. и Р. С. Г. от гр. С. иск за обявяване за недействителни по отношение на ищеца договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците на 16.07.2020 г. с нотариален акт № 168, т. І, рег. № 1737, д. № 160/2020 г. на нотариус Б.М., с район на действие съдебния район на РС – С., както и договор за доброволна делба на недвижим имот, сключен между ответниците на 16.07.2020 г. с нотариална заверка на подписите им, извършена с акт № 167, т. І, рег. № 1736/16.07.2020 г. от нотариус Б.М..

Твърди се в исковата молба, че ищецът е кредитор на ответника К. Ц. по вземане за обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо престъпление, за което този ответник е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 310/2014 г. по описа на О.С.Д.. Сочи се, че присъдата е влязла в сила на 18.03.2021 г. и с на нея ответникът Ц. е осъден солидарно с още двама подсъдими да заплати на ищцовото дружество сумата 6 695 708 лв. като обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2012 г. Изтъква се, че на 16.07.2020 г., т. е. след постановяване на присъдата на първоинстанционния съд и на решението по ВНОХД № 389/2018 г. по описа на А.С.В., но преди влизането на присъдата в сила, а именно около един месец след подаване на касационна жалба до В.К.С. на Р.Б., ответникът К. Ц. е сключил 1 договор за продажба, по силата на който е продал на ответницата Р. Г. собствения си недвижим имот, находящ се в с. Г., Община С., подробно индивидуализиран в исковата молба. На същата дата, а именно на 16.07.2020 г. между същите ответници бил сключен и договор за доброволна делба, по силата на който ответницата Р. Г. е станала изключителен собственик на индивидуализиран в исковата молба недвижим имот.

Излагат се в исковата молба съображения, че разпорежданията, осъществени чрез сключване на двата договора, увреждат ищеца като кредитор, извършени са след постановяване на първоинстанционен съдебен акт, с който длъжникът е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди от престъпление и се сочи, че това предполага знание у длъжника, че такова действие би накърнило интереса на кредитора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Р. Г. е представила отговор на исковата молба, в който изцяло е оспорила исковете и моли за отхвърлянето им. Изтъква, че е придобила имота в с. Г. чрез договор за продажба, тоест по възмезден начин и че не са ангажирани доказателства тя да е знаела за увреждане на ищеца като кредитор.

Ответникът К. Ц. е представил отговор на исковата молба, за който от известие за доставяне, представено към негово становище от 03.07.2023 г. се установява, че е подаден в срока по чл. 131 от ГПК, но не е бил взет предвид от съда при насрочване на делото с определение по чл. 140 от ГПК. В този отговор на исковата молба ответникът Ц. оспорва исковете с твърдение, че ищецът разполага и с редица други способи, които ефективно са в действителност на негово разположение за удовлетворяване на вземането му, както от имуществото на този ответник, така и от имуществата на останалите подсъдими в наказателното производство, с които той е солидарно осъден да заплати обезщетение. Излага съображения, че разполага с достатъчно друго секвестируемо имущество, което подлежи на принудително изпълнение и срещу което е насочено принудително изпълнение от страна на ищеца. Твърди, че е сключил процесната сделка добросъвестно, без намерение и знание за увреждане на кредитора, като в тази връзка изтъква и обстоятелства относно влошеното си здравословно състояние.

В писмена молба, постъпила на 04.07.2023 г., т. е. преди даване ход на делото в открито съдебно заседание, адв. Д.К. – пълномощник на ищеца изразява становище по доказателствата, а по същество поддържа исковете.

В писмено становище, постъпило на 06.07.2023 г., т. е. преди даване ход на делото в открито съдебно заседание, ответницата Р. Г. заявява, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба, представен от нея.

Пред съда ответникът К. Ц. се явява лично и с пълномощника си адв. Б.М., който заявява, че поддържа становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба, подаден от този ответник.

2

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Исковете са на общо основание допустими, но по същество са неоснователни.

Не е спорно, а и се потвърждава от представените с исковата молба писмени доказателства обстоятелството, че ищецът „В.и К.Д.“ АД, гр. Д. е кредитор на ответника К. Ц. по парично вземане за заплащане на сумата 6695708 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо престъпление, за което този ответник е признат за виновен с влязла в сила на 18.03.2021 г. присъда по НОХД № 310/2014 г. по описа на О.С.Д..

Вредоносното деяние на ответника Ц., съставляващо престъпление, е извършено в периода от м. ноември 2011 г. до 19.03.2012 г., поради което в края на този период вземането е възникнало в този размер и е станало изискуемо по силата на чл. 45 и чл.

84, ал. 3 от ЗЗД, независимо, че то е установено по основание и размер по-късно, с влизане в сила на 18.03.2021 г. на присъдата в гражданско-осъдителната й част.

Процесните договори са сключени след възникване на това вземане.

На 16.07.2020 г. между ответниците Р. Г. и К. Ц. е сключен договор за доброволна делба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите им, извършена с акт № 167, т. І, рег. № 1736/16.07.2020 г. от нотариус Б.М., с район на действие съдебния район на РС – С.. По силата на този договор в дял на ответницата Р. С. Г. се дава и тя се съгласява да получи и да стане изключителен собственик на следния недвижим имот, находящ се в с. Г., Община С., ул. „И.“ № , а именно поземлен имот с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на същото село, целият с площ по скица 1396 кв. м., с номер по предходен план 513, кв. 76, парцел ХV, при граници и съседи на имота съгласно скица на АГКК: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и

***, заедно с построената в същия поземлен имот двуетажна селскостопанска сграда с площ от 45 кв. м. с идентификатор *** по КККР на селото.

Посочено е в договора, че за уравнение на дяловете в съсобствеността между страните ответницата Р. Г. заплаща на К. Ц. сумата от 3484,90 лв. Страните са заявили в договора, че тази сума е платена напълно и в брой преди подписване на договора, както и че със сключването му напълно са уредили имуществените си интереси на съделители, направили са си взаимни отстъпки и никой от тях не може да има претенции към другия за в бъдеще.

Договорът за доброволна делба, по силата на който един от съсобствениците става изключителен собственик на съсобствен имот срещу заплащане на парично уравнение на дяловете на останалите съсобственици, е възмезден договор. Ищецът не е 3 изложил доводи срещу възмездния характер на този договор, нито е оспорил обстоятелството, че посочената в договора сума за уравнение на дяловете е платена от ответницата Р. Г. на ответника К. Ц..

С нотариален акт № 168, т. І, рег. № 1737, д. № 160/2020 г. на нотариус Б.М., на 16.07.2020 г. е сключен договор за продажба, с който ответникът К. Ц. е продал на ответницата Р. Г. собствения си недвижим имот, находящ се в с. Г., Община С., бул.

„И.“ № , а именно двуетажна жилищна сграда със застроена площ 73 кв. м. с идентификатор *** по КККР на селото, ведно с отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на селото, със същата негова индивидуализация, както в гореобсъдения договор за доброволна делба, за сумата 9000 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил от купувача лично, напълно и в брой преди подписване на договора.

Възмездният характер на този договор за продажба произтича от същността му и този характер на договора също не е оспорен от ищеца.

Сключването на тези договори уврежда ищеца, защото неговият длъжник – ответникът К. Ц. се е разпоредил със свои недвижими имоти, годни да бъдат обект на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането му, срещу найбързоликвидното средство – пари в брой, върху които принудително изпълнение е само една хипотетична и трудно осъществима на практика възможност. Доводите на ответника Ц., че ищецът има възможност да удовлетвори вземането си от други имуществени права на този ответник, както и от имуществата и на други солидарни длъжници съобразно техния принос за настъпване на увреждането, са неотносими, тъй като тези наведени обстоятелства не заличават увреждащия, в горепосочения смисъл, характер на неговите действия, обективирани в сключването на тези договори.

Ответникът Ц. – длъжник на ищеца, е знаел, че със сключването на тези договори уврежда ищеца, защото ги е сключил по време, когато наказателното производство с предмет – неговото вредоносно деяние, от което е възникнало задължението му за обезвреда на ищеца, е било вече образувано и все още не е било приключено, като е била постановена присъда на първоинстанционния съд, установяваща по основание и размер дължимото от него обезщетение за имуществени вреди, както и е било постановено решение от 15.04.2020 г. на възззивната инстанция по ВНОХД № 389/2018 г. по описа на А. с. – В., с което присъдата е потвърдена в гражданскоосъдителната й част. Знанието на ответника Ц., че със сключване на процесните договори уврежда ищеца, не е опровергано от събрани по делото доказателства.

Както обаче вече се посочи, и двата процесни договора са възмездни, поради което, за да бъдат обявени те за относително недействителни спрямо ищеца, е необходимо съгласно чл. 135, ал. 1, изр. второ от ЗЗД и насрещната страна по тези договори, в случая ответницата Р. Г., да е знаела за увреждането.

4

По делото не са събрани никакви доказателства за това обстоятелство.

Нещо повече, в иначе пространното съдържание на исковата молба не се съдържа никакво твърдение за родствена връзка между страните по тези договори, която на основание чл. 135, ал. 2 от ЗЗД да обоснове приложение на оборимата презумпция за знание у приобретателя по тях за увреждането на кредитора.

В исковата молба ищецът е длъжен да изложи твърдения за всички факти и обстоятелства с правно значение, на които основава иска си, защото исковата молба следва да очертае фактическите рамки на предмета на доказване по делото, в които ответникът да осъществи защитата си срещу иска. Ищецът не се е възползвал и от възможността по чл. 143, ал. 2 от ГПК да поясни и допълни исковата молба с такива факти – в молбата на процесуалния му представител от 04.07.2023 г. не е изложено положително твърдение за родствена връзка между двамата ответници, а единствено е отправено доказателствено искане да бъде служебно изискано на основание чл. 186 от ГПК от Община С. удостоверение за родствени връзки в случай, че ответникът оспори родствената връзка между страните. При действието на диспозитивното начало в гражданския процес е недопустимо по реда на чл. 145, ал. 1 от ГПК съдът да постави на ответниците въпрос за изясняване на факти, които до този момент не са твърдяни от ищеца, в случая – да им поставя въпрос дали между тях има родствена връзка, след като дори в молбата от 04.07.2023 г. липсва положително твърдение за такова обстоятелство. Какъвто и да би бил отговорът на ответниците на въпроса дали оспорват това обстоятелство, щом то не е изрично заявено от ищеца като твърдение, съдът не би могъл да го включи в доклада на делото по чл. 146, ал. 1 от ГПК и да разпредели съответна доказателствена тежест. От друга страна, съдът не следва да допуска доказателства за обстоятелства, които не са твърдяни от страните, поради което в открито с. з. на 10.07.2023 г. бе отхвърлено доказателственото искане на ищеца за служебно изискване от Община С. на удостоверение за родствени връзки. Освен това, след като твърдение за родствена връзка между ответниците е съществено за изхода на делото с оглед материалноправната разпоредба на чл. 135, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗД, то въвеждането му в предмета на делото би следвало да се осъществи ако не по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК, то по реда за изменение на основанието на иска, предвиден в чл. 214, ал. 1, изр. първо от ГПК, което обаче също не е сторено от ищеца в молбата му от 04.07.2023 г., докладвана в проведеното открито с. з. на 10.07.2023 г. В тази връзка, при липсата на твърдения в тази молба за невъзможност на ищеца своевременно, т. е. при предявяване на исковете, да узнае или да посочи обстоятелства относно такава връзка между ответниците, обосноваваща приложението на оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, възможността за посочване на такива нови обстоятелства е преклудирана на основание чл. 147, т. 1 от ГПК. Така наличието на родствена връзка между ответниците е извън очертания от исковата молба предмет на доказване по делото и такова твърдение не е допълнително въведено в този предмет от 5 ищеца по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК, респ. чл. 214, ал. 1 от ГПК.