Решение № 188 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20241100109167 по описа за 2024 година

Предявени са искова с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.

Ищцата Л. В. П., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Г. е предявила против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, гр. София и с к за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат от ПТП на 10.06.2023 г. в размер на 26 000 лева ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане , на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 2831.15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 26 000 лв. за времето от 25.10.2023 г. до 07.08.2024 г. и за сумата от 705.39 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение във връзка с получени травми в резултат на ПТП-то, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до датата на окончателното й изплащане .

Твърди, че е пострадала при ПТП, вина за което има водачът на лек автомобил марка „Опел", модел „Зафира" с per. номер ********. Твърди,че за процесното МПС е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност при ответното дружество.

Твърди,че в следствие на катастрофата е получила множество увреждания в областта на глезена на десен крак,навяхвания, разтежения, разкъсване на връзки, кръвни изливи и други довели до малък ставен излив и скъсване на преден талофибуларен лигамент, костномозъчен едем в медиалния малеол, субхондрална фисура на латерален малеол и теносиновит на сухожилието на тибиалис постериор. Търпяла е интензивни болки и 1 страдания в продължителен период от време и все още не е възстановена от травмата.

Ищцата чрез своя пълномощник поддържа предявения иск и претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, гр. София оспорва предявения иск по основание и размер.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“за лек автомобил „Опел", модел „Зафира" с д.к. № ********.

Оспорва механизма на ПТП,участието в него на ищцата изобщо, както и наличието на причинно – следствена връзка между ПТП и описаните вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищецта поради пътуване без поставен предпазен колан – в нарушение на чл. 137а ЗДвП, с което сама е допринесла за настъпването на описаните травми.

На следващо място, оспорва предявения иск като прекомерно завишен по размер с оглед на вида и характера на претърпените вреди, а също така и като предявен в противоречие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Моли съдът да отхвърли исковете ,евентуално да ги уважи в разумни и справедливи размери.

Претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Констативен протокол за ПТП от 10.06.2023г. и Решение на Софийски районен съд, НО, 114г. по НАХД 108б4/2023г. от 04.12.2023г. се установява, че на 10.06.2023г. в гр. София на кръстовището между бул. „България" и бул. „ Годе Делчев" е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Фиат", модел ,,Панда" с per. номер ******** управляван от Л. В. П. и лек автомобил марка „Опел", модел „Зафира" с per. номер ******** като последния преминава на червен сигнал на светофарната уредба с включен светлинен сигнал,но без звуков такъв.

Наложената глоба на водача на „Фиат", модел „Панда" с per. номер ******** за отнемане предимство на автомобил със специален режим на движение е отменена от съда, като е прието, че специалния автомобил не е бил обозначен като такъв съгласно изискванията на чл.91,ал.1 ЗДвП-бил е без включен звуков сигнал.

Пострадалата Л. В. П. е получила телесни увреждания-контузия на гръдния кош и гърба и на глезена.

Прието е за безспорно, че към датата на ПТП- то горния автомобил е бил застрахован по застраховка “гражданска отговорност“ при ответното дружество.

По делото е изслушана и приета съдебно автотехническа експертиза. Заключението съдът приема като обективно и професионално, като от него се установява следния 2 механизъм на произшествието: ПТП е настьпило на 10.06.2023г. около 01:42ч. в гр София на кръстовището образувано от бул. „ България" и бул. „ Гоце Делчев“ между два леки автомобила. Лек автомобил Фиат Панда, per. № СВ се е движил по бул. „България" с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“към ул. „Нишава“. Към 01:42ч. Автомобилът е наближил кръстовището с бул. „Гоце Делчев". Поради светещ зелен сигнал на светофарната уредба, автомобилът навлиза в кръстовището. По същото време по бул. „Гоце Делчев" с поска от кв. „Красно село' ,,Южен парк" в кръстовището навлиза служебен лек автомобил Опел Зафира, per. към № ******** на болница „Лозенец" със пуснат светлинен сигнал на автомобила. Настьпил е удар на предната част на л.а. Опел върху задна лява страна на лек автомобил Фиат. От този удар, лек автомобил Фиат губи напречна устойчивост преобръща се през таван и се установява върху четирите си колела.

Заключението на СМЕ установява, че в следствие на произшествието ищцата е получила навяхване на дясната глезенна става с разкъсване на предната скочнофибуларна връзка,разтягане на сухожилието на задния голямопищялен мускул на дясната подбедрица и контузия на гръдния кош. Не е хоспитализирана. На 10.06.2023 г. на ищцата са направени рентгенови снимки на шията, черепа, лява лопатка, гръден кош, десен глезен, поясни прешлени и таз. В така направените изследвания не са установени травматични увреждания.

На 23.06.2023 г. е направено ЯМР изследване на дясната глезенна става, Установено е малко количество течност в ставата, скъсване на предата скочнофибуларна връзка, участьк на костномозъчен оток в долния край на голямопищялната кост, съмнение за дискретна субхондрална фисура на долния край на малкопищялната кост, лекостепенно разтягане на сухожилието на задния голямопищялен мускул.

Ищцата е могла да се придвижва след произшествието с 2 патерици за около 35-40 дена, след коего е могла да се движи без помощно средство. Самостоятелната походка на ищцата понастоящем е възстановена. Дясната глезенна става е по-дебела 2 см от лявата.

Движенията на дясната глезенна става е извършват в нормален обем. Ищцата би могла да изпитва болки в ставата при продължително натоварване .

Според експерта по-вероятно с оглед травмите пострадалата да е била с поставен предпазен колан.

Св. Б. К./делинквент/ установява в показанията си,че произшествието е настъпило около 01-01.30 ч. през нощта. Навлязъл на червен сигнал на светофара и в кръстовището ударил движещия се към центъра лек автомобил. Бил с пуснати лампи на линейката ,но без звуков сигнал, имало спешен случай. Жената, която управлявала другия автомобил се оплаквала от болки в кръста, дошла линейка и я откарала в болница.

От показанията на св. Т. Н. /пътник в автомобила Фиат/ се установява, че управлявания от Л. автомобил навлязъл в кръстовището на зелен светофар и внезапно бил ударен от движещия се от ляво на дясно друг автомобил-линейка. Фиата се преобърнал няколко пъти.

Св.М.К. /брат на ищцата/ установява, че след катастрофата сестра му била с подут глезен в болницата, била на носилка. Два месеца се нуждаела от помощ,не можела да се 3 придвижва без патерици. Около месец ходила на физиотерапия и получила предписание да не натоварва крака поне 2 години.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 432,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД,според която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане. Водачът на лекия автомобил марка „Опел", модел „Зафира" с per. номер ********, в нарушение на чл.50,ал.1 ЗДвП , според която разпоредба на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Макар да става въпрос за автомобил със специален режим на движение, липсата на подаден звуков сигнал препятства възможността при преминаването през кръстовището той да се ползва от предимството,установено в чл.92,ал.1,т.1 от ЗДвП, а именно да преминава при забраняващ сигнал на светофара .

Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните увреждания на ищеца и търпените болки и неудобства са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние е са констатирани във времето непосредствено след произшествието.

С оглед на горното и безспорния факт,че процесния автомобил е бил застрахован при ответното дружество по застраховката „Гражданска отговорност“ по валидна полица № BG/03/123000132743, сключена за срок от 05.01.2023 г. до 04.07.2023 г., предявеният иск е основателен.

Съдът не възприема възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия , тъй като няма доказателства ищцата да е била без поставен предпазен колан. При установено три пъти преобръщане на автомобила и ако пострадалата е била без колан, то според съда щеше да има много по-тежки увреждания.

Размера на иска следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Според настоящия състав справедливо обезщетение за търпените болки, мъки и страдания е в размер на по 15 000 лв.,като при определянето съдът взема предвид тежестта на уврежданията, оздравителния период и факта,че ищцата се е възстановила напълно от увреждането в един сравнително кратък срок около два -три месеца. Този размер е съобразен също със социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по подобни случаи и лимита на отговорност на застрахователя действаща към 4 датата на събитието.

Над размера от 15000 лв. до претендирания такъв от 26 000 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли. Върху определения размер следва да се присъди и законната лихва от датата на исковата молба 08.08.2023 год. до окончателното изплащане на главницата.

Претенцията за имуществени вреди в размер на 705.39 лв. е неоснователна изцяло – няма доказателства въпросните разходи да са направени от ищцата, доколкото в представените касови бонове липсват данни за платеца.

Искът за присъждане на мораторна лихва за периода от 25.10.2023 год. до 07.08.2024 год. е частично основателен-в размер на 1633.28 лв./изчислен от съда с интернет калкулатор за лихва за забавено плащане/ начислен върху сумата от 15 000 лв., като над този размер до претендирания от 2831.15 лв. като неоснователен следва да се отхвърли.

По разноските: Съобразно този изход на делото /56% уважен иск и 44 % отхвърлен/ ответникът следва да заплати на ищцата разноски в на адв. П. И. Г., член на САК възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на - 1890 лв. ,а по сметка на съда разноски в размер на 392 лв. платени от бюджета на съда.

Ищцата следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 344 лв. и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като съдът не приема възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е почти на минимума.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"", ЕИК 000694286 да заплати на Л. В. П., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП настъпило на 10.06.2023 год. в размер на 7669.38 евро /15 000 лв./ ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.08.2024 год. до окончателното й изплащане , като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до претендирания от 13293.59 евро /26 000 лв./ , както и изцяло за имуществените вреди от 360.66 евро/705.39 лв./ като неоснователен.