Решение № 83 от 19.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Смолян, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20205400500365 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 60441/14.07.2020г., постановено по гр.д.№ 20/2020г. по описа на Смолянския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР гр.Смолян, с адрес гр.Смолян, бул.

България“ № 67,представлявана от директора Николай Димов да заплати на Н.А. К. с ЕГН ********** от гр.Девин, ул.“Цветан Зангов“ № 1А,ап.15 сумата от 818,60 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положени от ищеца 98 часове нощен труд, от които 1 час по време на официални празници за периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г., сумата от 69,28 лева на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба-08.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 806,40 лева на основание чл.181,ал.3 от ЗМВР, представляваща левовата равностойност на неосигурена безплатна храна за периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба-08.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 136,81 лева, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г., както и 350 лева разноски на основание чл.78,ал.1 от ГПК. Осъдена е Областна дирекция на МВР гр.Смолян да заплати по сметка на СмРС държавна такса в размер на 150 лева и разноски за експертиза в размер на 100,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 606171/21.07.2020г. от Областна дирекция на МВР гр.Смолян, представлявана от директора старши комисар Николай Димов с оплаквания за неправилност.Излагат се доводи,че решението е постановено при неправилно 1 тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че районният съд е смесил недопустимо понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд, от една страна, а от друга е приел, че за процесния период е била налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, по отношение приравняването на нощния към дневен труд и заплащането му като извънреден, поради което е приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за организация на работната заплата. Сочи се , че съгласно 142,ал.2 ЗМВР статутът на държавните служители по ал.1,т.1 се урежда със ЗМВР, поради което по отношение на държавните служители - полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение намират специалните нормите, регламентиращи труда и работното време на ЗМВР.Твърди се, че в чл. 187, ал.3 от ЗМВР (във всички редакции през процесния период) изрично е регламентирано полагането на нощен труд в размер на 8 часа, на 12-часов период (за разлика от чл. 136, ал. 3 и 140, ал. 1 от КТ), а в случая ищецът е работил именно на 12-часови смени, от които 8 часа нощен труд.В разпоредбата на чл.140 от Кодекса на труда е дадено легално определение на понятието „нощен труд“, като в ал.2 е предвидено, че това е трудът, който се полага от 22.00часа до 06.00часа. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР. Различно обаче е уреден въпроса за нормалната продължителност на нощния труд, като в чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че последния не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24 часов период. В тази връзка предвид специфичните обществени отношения, които урежда ЗМВР се явява специален по отношение на КТ, респективно - последния се прилага само за неуредени в специалния закон въпроси. В ал.9 на чл.187 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В случая по делото за процесния период са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з 592/25.05.2015г. и наредба № 8121з- 776/29.07.2016г., доколкото Наредба № 8121з592/25.05.2015г. е отменена с решение по адм.дело №5450/16г. на ВАС, като в периода от отмяната до обнародването на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. приложима е била наредба №8121з407/11.08.2014г. В съответствие с чл.187, ал.3 от ЗМВР и в трите наредби в чл.3, ал.3 е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00часа и 06.00 часа , като работните часове не следва да надвишават средно 8ч. за всеки 24 часов период. В чл.31, ал.2 от наредба №8121з-407/11.08.2014г. е предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 - 06.00 ч. за отчетния период се умножават по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Действително в Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014г., но това само по себе си е законодателно решение, с което е уреден един конкретен въпрос по различен начин чрез отпадане на преизчисляването на положения нощен труд. В наредбите е предвидено, че отработеното време между 22.00 - 06.00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начина на отчитане на броя на отработените часове. Освен това и в трите наредби е уреден редът за изготвяне на съответните графици на работните смени, както и редът за отчитане и заплащане на положения извънреден труд. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че на ищеца се дължи заплащане на„своеобразен извънреден труд“, който се образува чрез превръщане на положените часове нощен труд в дневен труд, с коефициент 1,143, в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Легалното определение на понятието „извънреден труд“ се съдържа в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага 2 по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в съответствие с чл.187, ал.9 ЗМВР наредби уреждат напълно въпросите във връзка с полагането, отчитането и заплащането на полагания от държавните служители в системата на МВР както нощен / по 0.25лв. на час/, така и извънреден труд - чл.187, ал.6 във вр. с ал.5, т.2 /извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/. В тази връзка липсва празнота в закона, която да налага прилагането по аналогия на разпоредбите на НСОРЗ. Разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно от спецификата на работа. В този смисъл в ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са компенсирани по друг, различен начин и работещите получават редица други привилегии.В ЗМВР (чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал.1) законодателят изрично е направил разграничение между полагането на извънреден труд и неговото компенсиране и полагането на нощен труд, за който се полага допълнително възнаграждение, като наред е това е делегирал на министъра на вътрешните работи да определи условията и реда за формиране/изплащане на допълнителни възнаграждения в тези случаи.Неприложимостта на КТ и НСОРЗ спрямо изчисляване на правото на допълнителен годишен отпуск по ЗМВР, поради надхвърляне на нормалната продължителност на работното време в рамките на тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време е приета и в Решение №197/07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019г. на IV г.о. ВКС, в което изрично е посочено, че при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. В случая положеният от ищеца нощен труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за отчитане на работното време, в т.ч. и между 22,00 и 06,00 часа, заплатен е своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период наредба от 2015г и наредба от 2016г. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че положения от ищеца нощен труд следва да се преизчисли с коефициент 1,143 в дневен и да се зачете като извънреден труд. В случая приложение намират разпоредбите на ЗМВР и посочените по-горе подзаконови нормативни актове , действащи паралелно по време с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които уреждат по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В тези наредби липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент, което е решение на министъра на вътрешните работи, действащо от влизане в сила на Наредба №8121з-592/25.05.2015г., за разлика от решението на същия орган, дадено в предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. Съгласно действаща в системата на МВР за целия процесен период наредба съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както е по Кодекса на труда и по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. В продължение на това разрешение на правоотношенията, възникващи във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са издадените от министъра заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и последващата 8121з1429/23.11.2017г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22.00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поради това не е налице празнота в специалната уредба, която да налага прилагането по аналогия на общи разпоредби. Превръщането на нощните часове труд в дневни съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за 3 заплащане на извънреден труд. Твърди се, че решението е неправилно в с частта, с която е уважен иска по чл.181,ал.3 от ЗМВР. Предвидената в посочената разпоредба безплатна храна при извършването на дейности свързани със специфичния характер на труда е с целево предназначение и самия закон предвижда заплащането й в натура. Налице е съществена разлика между безплатната храна по чл.181ал.1 и предпазната храна по ал.3 от същата разпоредба. Първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал.3 е с целево предназначение и ако не е предоставена към момента губи своя смисъл и не следва да бъде изплащана левовата й равностойност. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира за разноски .

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.А. К. чрез пълномощника му адв.В.П., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че неправилно в жалбата се твърди, че посочените в ЗМВР текстове дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. Сочи се, че следва да се отчете статутът на ищеца като държавен служител - чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. КТ е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и наредбата, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин, различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с положението на тези, чието положение се урежда от КТ.