Решение № 95 от 29.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Варна, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500370 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба и насрещна въззивна жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Ж. Б. Р., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител М. Ц. М., и от М. Ц. М., двете чрез процесуалния им представител адв.А.Д., против решение №76/23.03.2021г., постановено по т.д.

№898/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които, съответно: 1 / са отхвърлени предявените от Ж. Б. Р. против ЗД „Бул инс“АД, гр.София исковете в частите им за заплащане на сумата, представляваща разликата над 126 000лв. до предявения размер от 220 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на баща й Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в местност „Фисека“, гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а.

„Сузуки Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 25.04.2020г. до окончателно погасяване на задължението;

2/ са отхвърлени предявените от М. Ц. М. против ЗД „Бул инс“АД, гр.София 1 исковете в частите им за заплащане на сумата, представляваща разликата над 98 000лв. до предявения размер от 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в местност „Фисека“, гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 25.04.2020г. до окончателно погасяване на задължението; 3 / са осъдени Ж. Б. Р. и М. Ц. М. да заплатят на ЗД „Бул инс"АД сумата от 261, 33 лв., представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени и в посочените им части, съответно за разликата над 126 000лв. до 220 000лв. и за разликата над 98 000лв. до 200 000лв., ведно с присъждане на законна лихва върху главниците, считано от 25.04.2020г. до окончателното изплащане.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ЗД “Бул инс“АД в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.М.Г. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от Ж.Р. и М.М. части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Насрещна въззивна жалба, подадена от ЗД “Бул инс“АД чрез процесуалния му представител адв.М.Г. против решение №76/23.03.2021г., постановено по т.д.№898/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е осъдено ЗД “Бул инс“АД да заплати на Ж. Б. Р. сумата, представляваща разликата над 105 000лв. до 126 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на баща й Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в местност „Фисека“, гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а.

„Сузуки Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.04.2020г. до окончателното й изплащане на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.497, ал.1, т.1 от КЗ и чл.

2

86, ал.1 от ЗЗД; 2/ е осъдено ЗД „Бул инс“АД да заплати на М. Ц. М. сумата, представляваща разликата над 70 000лв. до 98 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в местност „Фисека“, гр.Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а.

„Сузуки Суифт“ с рег. № В1292НК, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.04.2020г. до окончателното й изплащане на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.497, ал.1, т.1 от КЗ и чл.

86, ал.1 от ЗЗД; 3/ е осъдено ЗД „Бул инс"АД да заплати на Ж. Б. Р. сумата, представляваща разликата над 2 386, 35лв. до 2 863, 63лв., представляващи сторени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 4/ е осъдено ЗД „Бул инс"АД да заплати на М. Ц. М. сумата, представляваща разликата над 1 925лв. до 2 695лв., представляващи сторени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 5 / е осъдено ЗД „Бул инс"АД да заплати по сметка на Варненски окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата, представляваща разликата над 7 000 лв. до 8 960 лв., представляваща дължима по делото държавна такса, както и сумата, представляваща разликата над 208, 33лв. до 266, 66лв., разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени съответно за разликата над 105 000лв. до 126 000лв., ведно със законна лихва от 25.04.2020г. до окончателното изплащане, и за разликата над 70 000лв. до 98 000лв., ведно със законна лихва от 25.04.2020г. до окончателното изплащане.Претендират се разноски.

Въззиваемите страни Ж. Б. Р., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител М. Ц. М., и М. Ц. М. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.3 от ГПК, двете чрез процесуалния си представител адв.А.Д., поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.Претендират разноски.

3

Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбите.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 14.07.2020г. и допълнителната си искова молба ищците Ж. Б. Р., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител М. Ц. М., и М. Ц. М. излагат, че първата е наследник по закон, низходяща, на Б.Д.Р., а втората е живяла във фактическо съжителство с Б.Д.Р., починал на 19.01.2018г. в резултат от получени увреждания при ПТП на 19.01.2018г., причинено от Д.Б.Р..С присъда от 27.02.2020г., постановена по НОХД №182/19г. по описа на ТОС, влязла в сила на 16.03.2020г., последният е признат за виновен в това, че на 19.01.2018г. в местността „Фисека“, гр.Търговище, при управление на МПСл.а.“Сузуки Суифт“, рег.№В 1292 НК, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на Б.Д.Р. и три средни повреди на Л.П.К., поради което на осн. чл.343, ал.4, пр.1, алт.1 и пр.2, алт.1, вр. с ал.3, б.“б“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен срок от три години, както и на осн. чл.343г от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.Към момента на настъпване на ПТП за л.а.“Сузуки Суифт“, рег.№В 1292 НК, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица

№BG/02/117000942579 със срок от 25.03.2017г. до 24.03.2018г. с ответника ЗД„Бул инс”АД.

Приживе между ищцата Ж.Р. и нейния баща е имало дълбока привързаност.Ежедневно бащата се грижил за детето, преживявали всяка радост заедно.Помагал й в училище, бил нейната подкрепа и упора.Той, като баща, бил този, който се е грижил тя да може да порасне, да изживява безгрижно своето детство, полагал е необходимите ежедневни грижи за доброто й отглеждане и възпитание, като тя тепърва ще навлиза в пубертета, където ще има най-голяма нужда от своя баща.След смъртта на баща си ищцата е подтисната, не може да преживее мисълта, че нейният татко си е отишъл, че никога повече няма да може да го види и чуе, той да сподели 4 вълненията и трепетите й, успехите й в живота.Травматичното събитие е променила значително качеството на живот на ищцата-отказвала да говори, да спи сама в стаята си, не споделяла нищо, затворила се в себе си, изпитва остра липса от бащино присъствие, налице е протрахиран отговор на стресовото събитие.Приживе ищцата М.М. и починалия са имала щастлив семеен живот.Той бил нейната упора, ежедневно й помагал, тя разчитала на него за всичко.След смъртта му тя останала сама с детето си, тежко преживявала мисълта, че повече няма да го види.Станала дистанцирана, затворена, стеснителна, тъжна, чувствала се нещастна, дисфорична, много предпазлива и нерешителна, затруднявала се при справяне със социални ситуации.

За изплащане на обезщетение за така търпените неимуществени вреди ищците подали писмена застрахователна претенция по чл.380 от КЗ до ответника

ЗД

„Бул инс“АД, получена от последния на

01.04.2020г.Понастоящем не са получили застрахователно обезщетение от ответника.

Предвид гореизложеното претендират ЗД „Бул инс“АД да бъде осъдено да заплати, както следва: 1/ на Ж. Б. Р. сумата от 220 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-морални болки и страдания от загубата на нейния баща Б.Д.Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2018г. до окончателното изплащане; 2/ на М. Ц.

М. сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-морални болки и страдания от загубата на фактическия й съжител Б.Д.Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2018г. до окончателното изплащане.

Ответникът ЗД „Бул инс”АД, гр.София в депозираните писмени отговори в срока по чл.367 и чл.373 от ГПК оспорва предявените искове.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а.“Сузуки Суифт“, рег.№В 1292 НК, както и наличието на влязла в сила присъда по НОХД №182/19г. по описа на ТОС.Твърди, че починалият е допринесъл в изключително висока степен /50%/ за настъпване на вредоносния резултат, т.к. е пътувал в МПС без поставен обезопасителен колан в нарушение изискванията на ЗДвП.Според материалите по 5 наказателното производство Б.Р. е бил намерен наклонен напред към предното табло, като главата му също е била напред към предното панорамно стъкло.Той е починал от тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, която не би могло да бъде получена, ако е бил с поставен колан.Отделно твърди и, че така претендираните размери на обезщетения са силно завишени и противоречат на принципа на справедливостта.Сочи че в досъдебното производство ищцата е заявила, че както тя, така и първата ищца, а и бабата и дядото на делинквента/син на починалия/, не го обвиняват за случилото се и нямат претенции към него, а след като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на дееца, то е неморално и необосновано да се претендират от него обезщетения в посочените размери.

С влязлото в сила в тези му части първоинстанционно решение главните искове са уважени, съответно до размерите от 105 000лв. и 70 000лв., ведно със законна лихва от 25.04.2020г., а акцесорните са отхвърлени в частите им за присъждане на законна лихва върху главниците за периода от 19.01.2018г. до 24.04.2020г., вкл.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения материал по делото НОХД №182/19г. по описа на ТОС, се установява, че с влязла в сила на 16.03.2020г. присъда Д.Б.Р. е признат за виновен в това, че на 19.01.2018г. в местността „Фисека“, гр.Търговище, при управление на МПСл.а.“Сузуки Суифт“, рег.№В 1292 НК, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на Б.Д.Р. и три средни повреди на Л.П.К., поради което на осн. чл.343, ал.4, пр.1, алт.1 и пр.2, алт.1, вр. с ал.3, б.“б“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен срок от три години, както и на осн. чл.343г от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.