Решение № 200 от 21.12.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Ихтиман, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200435 по описа за 2022 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Б. против Наказателно постановление № 22-3376-000009/01.07.2022г., издадено от началник на сектор „Контрол на пътното движение и правоприлагане“ (КПДП) в отдел „Пътна полиция“ ПП на Главна дирекция „Национална полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т.

3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата.

АНО началник на сектор „Контрол на пътното движение и правоприлагане“ (КПДП) в отдел „Пътна полиция“ ПП на „Главна дирекция национална полиция“ чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

1

На 25.04.2022 г. около 13:40 часа по авТ.гистрала „Тракия“, 34-ти км., с посока на движение към гр. София, лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен ГТС“ с рег. № *** в условията на натоварен трафик, състоящ се от бавно движещи се в колона в активна и изпреварваща лента автомобили, образувал се, тъй като това бил последният ден от официалните почивни дни по случай Великден, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента), като бил управляван от собственичката на моторното превозно средство (МПС) – въззивницата П. Б..

Това било възприето от *** – зам.-директор на ГДНП, който по същото време и място пътувал с личния си автомобил. Той заснел движението на лекия автомобил марка „Порше“, модел „Кайен ГТС“ с рег. № *** и изготвил докладна записка с рег. № 3286р-21202 от 28.04.2022 г. за случилото се, към която приложил и снимка.

Въз основа на докладната записка била образувана преписка в ГДНП.

След извършени оперативно издирвателни дейности било установено, че лекият автомобил марка „Порше“, модел „Кайен ГТС“ с рег. № *** е собственост на жалбоподателката П. Б.. Същата била призована да се яви в сградата на ГДНП за извършване на проверка по случая. Преди явяването си в ГДНП тя провела телефонен разговор със свид. А. *, на когото казала, че има нужда да си спомни кой е управлявал автомобила предвид изтеклия период от време. При явяването си в ГДНП на 31.05.2022 г. жалбоподателката провела разговор със свидетелите А. *, И. П. и В. К. – полицейски служители. Пред тях тя не съобщила за техническа неизправност на автомобила или за здравословни проблеми на някой от пътниците. След като полицейските служители запознали жалбоподателката с установените от докладната записка факти, тя се поинтересувала какво ще бъде наказанието, като първоначално твърдяла, че не тя е управлявала автомобила. След като разбрала, че наказанието е кумулативна санкция, включваща глоба и лишаване от право на управление на МПС, въззивницата провела разговор със съпруга си и тъй като в разговора уточнили, че той по-често има нужда да управлява МПС, тя казала на полицейските служители, че е управлявала автомобила, поради което срещу нея бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Въззивницата депозирала писмено сведение, в което посочила, че по време на време на пътуването на таблото на автомобила светнала лампа на таблото „engine check“. Тя спряла в аварийна лента, угасила автомобила, запалила го отново и лампата спряла да свети. Продължила движението си 30-40 метра, докато намери подходящо място да се включи в активната лента.

При тези данни свид. А. *, в качеството му на младши автоконтрольор при ОПП в ГДНП, съставил срещу жалбоподателката Акт № 098055 от 31.05.2022 г. за установяване на административно нарушение по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното в производството 2

Наказателно постановление № 22-3376-000009/01.07.2022 г., постановено от началник на сектор „Контрол на пътното движение и правоприлагане“ (КПДП) в отдел „Пътна полиция“ ПП на Главна дирекция „Национална полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в обясненията на жалб. Б. (частично), показанията на свидетелите А. *, И. П. и В. К., докладна записка с рег. № 3286р-21202 от 28.04.2022 г. сведение, депозирано от жалб. Б. (частично), веществено доказателство снимка, справка собственици на превозно средство и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и приложените по делото заповеди.

Доказателствените източници са непротиворечиви и от тях несъмнено се установява, че на 25.04.2022 г. около 13:40 часа по авТ.гистрала „Тракия“, 34-ти км., с посока на движение към гр. София, лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен ГТС“ с рег. № *** в условията на натоварен трафик, състоящ се от бавно движещи се в колона в активна и изпреварваща лента автомобили, образувал се, тъй като това бил последният ден от официалните почивни дни по случай Великден, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента), като бил управляван от собственичката на МПС – въззивницата П. Б..

Липсват доказателства пътниците в автомобила да са били със здравословен проблем.

Единственото спорно обстоятелство е имал ли е техническа неизправност автомобилът. В тази връзка съдът дава вяра на доказателствата, обективирани в показанията на свидетелите А. *, И. П. и В. К., докладна записка с рег. № 3286р-21202 от 28.04.2022 г., веществено доказателство снимка, справка собственици на превозно средство и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, от които може да се направи извод, че моторното превозно средство е било технически изправно. Това е така доколкото жалбоподателката, нито в предварителния разговор със свид. *, нито в последващия разговор с тримата полицейски служители, е съобщила за техническа неизправност на автомобила. Версията за това се появява за първи път непосредствено преди съставяне на акта за установяване на административно нарушение в даденото от нея сведение и то след като е разбрала какво е наказанието, и след проведен телефонен разговор със съпруга си, преди който е твърдяла, че изобщо не е управлявала автомобила.

При това положение следва несъмнен извод, че версията за техническа неизправност – изразила се в светнала лампа на таблото „engine check“, е изцяло защитна. В тази част обясненията на жалбоподателката и даденото сведение, не представляват доказателства, а средство за упражняване на 3 правото на защита, като са изцяло насочени към осуетяване на ангажиране на административнонаказателната й отговорност.

В случая трябва да се отбележи, че освен обективното противоречие между казаното пред полицейските служители и показанията й в съдебно заседание, относно техническата неизправност, то е напълно нелогично тъврдението, че й е отнело известно време, за да се сети кой е управлявал автомобила. Движението в аварийна лента при наличие на техническа неизправност е нещо изключително. То не се случва всеки ден и не представлява елемент от типичното ежедневно шофиране, тъй като от една страна предполага движение е лента, в която последното е забранено, съчетано с кумулативно наличие на техническа неизправност. Т.е. няма как, ако действително и двете предпоставки са били налични, както жалбоподателката твърди, тя да няма спомен за подобно обстоятелство, което се е случило само около 1 месец по-рано. Съмнение в достоверността на изложеното внася и обстоятелството, че същата се е консултирала със съпруга си, кой от двамата следва да понесе АНО поради нуждата от управление на автомобила.

Прави впечатление, също така, че жалбоподателката в обясненията си все пак излага, че е извършвала движение в аварийна лента и то след като автомобилът е бил в изправност, което още веднъж потвърждава достоверността на посочените по-горе доказателства, които съдът кредитира в цялост. Т.е. дори да бъде кредитирано твърдението й, че посочената по-горе лампа на таблото е светнала, след като е угаснала, първо наличието на подобна лампа не значи непременно техническа неизправност защото всъщност не се споменава за конкретна неизправност, свързана с автомобила.

Липсват доказателства автомобилът да е сервизиран, а последното е задължително, при наличието на повреда. Второ, ако се приеме, че лампата е индиция за повреда, след като е угаснала, автомобилът е бил изправен, а жалбоподателката се е движела в аварийна лента между една и три минути, както сама излага. Същевременно предвид разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП, тя няма подобно право. Твърдението, че се е движела докато намери подходящ момент за включване в активна лента е недостоверно, доколкото противоречи на вещественото доказателство снимка, от което е видно, че жалбоподателката е имала възможност да се включи в активната лента зад лекия автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, но е избрала да продължи движението си в аварийната лента, вероятно поради възможността значително по-бързо да премине през тежкия трафик след почивните дни.

По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и 4 юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация, досежно нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Нарушението е описано с всички съставомерни признаци. Следва да се отбележи, че неточната квалификация на нарушението, дадена в акта за установяване на административно нарушение, в който като нарушена разпоредба е посочен чл. 58, ал. 3 ЗДвП, вместо чл. 58, т. 3 от ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като в правомощията на АНО с наказателното постановление е да даде правилната квалификация на деянието. В този смисъл е разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, както и мотивите на ТР № 3/2011 г. по ТД № 7/2010 г. на ОСК на ВАС, съгласно които неточната квалификация на нарушението в АУАН е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление.