Решение № 1210 от 13.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. Бургас, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20232120104975 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. Ж. Б. с ЕГН ********** с адрес в *** против „Обединена българска банка“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявана от двама от изп. директори заедно или действащи поотделно заедно с прокурист, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от общо 29 116 лева , представляваща стойността на неразрешени платежни операции, както следва:

1. Сума в размер на 11 623 лева, наредена по транзакция с основание превод, референция FT23012802018031, от сметка IBAN *** по сметка на получателя *** с титуляр ***.

2. Сума в размер на 13 493 лева, наредена по транзакция с основание превод, референция FT23012757008952, от сметка IBAN *** по сметка на получателя *** с титуляр ***;

3. Сума в размер на 1000 лева, наредена по картова транзакция FT23016814182985 16.01.2023 г. към Револют-Дъблин;

4. Сума в размер на 2000 лева по картова транзакция FT23016814182069 от 16.01.2023 г. към Револют-Дъблин,

5. Сума в размер на 1000 лева по картова транзакция FT23016814183126 от 16.01.2023 г. към Револют-Дъблин,

6. Мораторна лихва в общ размер от 1 014.62 лева, дължима , считано от изтичане на следващия работен ден от датата на изпълнение на неразрешената платежна операция, до който момент ответникът е следвало да възстанови стойността на неразрешената платежна операция, представляваща сбор от сумата от 879.06 лева мораторна лихва върху главницата от 25 116 лева за периода от 14.01.2023г. до 19.05.2023 г. и сумата от 135.56 лева мораторна лихва върху главницата от 4000 лева за периода от 18.01.2023г. до 19.05.2023г., ведно със законната лихва от исковата молба до изплащането на сумите.

1

Претендират се и разноски в исковото производство.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е клиент на ОББ и ползва мобилно банкиране.

На 12.01.2023г. при ползване на мобилното приложение установила, че липсват над 25000 лева от спестовната й сметка. Станало ясно от движението по сметката, че са наредени преводи към непознато лице – *** за две отделни суми – 13 493 лева и 11 623 лева. Тези преводи не са нареждани от ищцата, която не познава лицето, в чиято полза са преведени парите, а посоченото основание за плащанията, а именно „за техника“ е повече от съмнително. Ищцата подала жалба в банката, отделно и такава в полицията. Установено било, че междувременно в разплащателната сметка на ищцата са блокирани около 6 200 лева. На 20.01.2023 г., при посещение в банката ищцата установила, че на 13.01.2023г. и на 16.01.2023г. от сметката са извършени транзакции от общо 6 678.98 лева, от които 2 678.98 лева са платени към *** на 13.01.2023г., 1000 лева към Револют Дъблин на 16.01.2023г., 2000 лева към Револют Дъблин на 16.01.2023г. и 1000 лева към Револют Дъблин на 16.01.2023 г. Банката уведомила ищцата, че платежните операции, които тя оспорила след узнаването им, са извършени чрез мобилното банкиране, което е активирано чрез правилно въвеждане на потребителското име и паролата за системата на онлайн банкирането, както и с еднократен код, изпратен като съобщение на посочения мобилен телефон. Ищцата твърди, че в случая съобщение не е изпратено, в отговора на банката не се съдържа информация за тип устройство, през което е наредено плащането и установяване на ИП адрес на устройството. Освен това банката твърди, че е извършена 3Д идентификация, чрез потвърдени биометрични характеристики и искане за авторизация и идентификация на картодържателя, което не отговаря на действителните факти. Дебитната карта се е намирала у ищцата, не е изгубена и трети лица нямат достъп до нея. Ищцата не е получавала смс с код за плащане. Тя не съхранява кодове за достъп и пароли на устройството, през което ползва мобилното банкиране. На 30.03.2023 г. *** е възстановило по банковата сметка на ищцата 2 678.98 лева, наредени по неразрешената операция от 13.01.2023г. Ищцата счита, че трябва да се ангажира отговорността на банката като доставчик на платежни услуги, тъй като банката е изпълнила конкретните платежни операции, те не са разрешени от платеца и не са налице основанията за изключване или ограничаване на отговорността на доставчика на платежни услуги. Макар платежните операции да са били неразрешени, банката не е възстановила стойността им. Ето защо се моли исковете да бъдат уважени.

Ответникът с отговора си по чл. 131 от ГПК оспорва исковете. Признава, че ищцата е клиент на банката и има сключени договор за разплащателна сметка от 19.11.2010 г., с издадена към него дебитна карта и договор за спестовна сметка на физически лица от 20.03.2024 г. Тя е получила и се е съгласила с Общите условия към договорите. Активирано е мобилно банкиране, което се ползва от нея. Всички процесни транзакции са извършени на 12.01.2023 г. чрез мобилното банкиране, ползвано от Б., а част от транзакците просто са осчетоводени по-късно поради спецификата им. Плащанията са извършени преди ищцата да посети клона на банката. Те не са извършени след блокиране на нейния достъп до мобилното приложение. Освен това Б. не е отправяла искане до ответника да блокира банковите й сметки, блокиран е на 13.01.2023г. само достъпът до мобилното приложение за банкиране. Банката твърди, че е спазила коректно изискванията за задълбочено установяване на идентичността на платеца с цел установяване на автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването й, както и че същата не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата. Процесните транзакции са разрешени по начина, договорен в ОУ. От своя страна ищцата е проявила груба небрежност при спазване на задълженията си. Банката е установила, че всички транзакции са разрешени чрез мобилното приложение, в рамките на неговата активация, осъществена с потребителското име и паролата на ищцата и еднократен код, изпратен на нейния телефонен номер. През мобилното банкиране е активирана и функционалността за потвърждаване на плащания с карти в интернет. Картата на ищцата е регистрирана за 2 потвърждаване на плащания в интернет, за което й е пратен също еднократен код на мобилния й телефон. Транзакциите са извършени чрез влизане в приложението ОББ Мобайл посредством въвеждане на биометрична характеристика/цифрова парола, която следва да е известна само на Б., въвеждане на данните, необходими за преводното нареждане и потвърждаване на превода отново с тази парола/биометрична характеристика. Картовите транзакции са реализирани чрез въвеждането на данните от картовата пластика в интернет среда и разрешаването им през активираното приложение чрез биометричната характеристика/цифровата парола, известна само на клиента. На 12.01.2023 г. е било активирано мобилното банкиране, като на клиента е изпратен смс с код за активиране на приложението, а след това друг смс за успешното активиране на мобилното банкиране.

Транзакциите към сметката на лицето *** са реализирани от банковата сметка посредством цифровата парола, която трябва да е известна само на клиента, въвеждане на данните, необходими за преводното нареждане и потвърждаване на превода отново с паролата.

Проверката на банката ясно е посочила, че транзакциите са разрешени по уговорения начин.

Те са извършени в интернет, чрез въвеждане на данните от картовата пластика и разрешаването им чрез приложението ОББ Мобайл, след регистрацията на картата за потвърждаване на плащанията в интернет и след получаване на еднократен код на мобилния телефон на ползвателя. Ищцата не е спазила задълженията си по чл. 75 ЗПУПС да не записва средствата за сигурност на платежния документ върху него и да не съхранява такава информация заедно с него. В случая ищцата е посочила, че съхранява паролата си за вход в онлайн банкирането на електронен носител. Нелогично е кредитната карта да е в държане на притежателя, само той да знае кода си, мобилното устройство да не е откраднато и изгубено и същевременно от банковите сметки да се извършват транзакции без разрешение. Ищцата не е положила необходимите усилия, за да опази цифровия си код, чрез който са реализирани транзакциите и така е проявила груба небрежност. Тя не е предприела разумни действия за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент и на избраните кодове, така че същите да не станат достояние на други лица. Платежните операции са били коректно и точно регистрирани. Транзакциите са редовно осчетоводени в системите на банката. Не е налице техническа повреда или друг недостатък на услугата.

Моли се исковете да се отхвърлят

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове за стойността на 5 бр. неразрешени платежни операции и за мораторните лихви върху тях.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС:

Така предявените искове се основават на ищцовите твърдения за неразрешени от нея в качеството й на притежател на платежен инструмент – платежна карта, платежни операции, за извършването на които иска да бъде ангажирана отговорността на ответника по реда на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, която отговорност е безвиновна и обективна.

По тези искове ищцата следва да проведе главно и пълно доказване на следните обстоятелства: сключването с ответника на договор за платежни услуги; изпълнението от банката на конкретните платежни операции; уведомяване от ищцата на банката без неоснователно забавяне, след като е разбрала за операциите, а в тежест на ответника е да установи, че всяка платежна операция е автентична /т. е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност/, както и че е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък; че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба 3 небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В случая с Определение № 5150/11.09.2023 г. и с протоколно определение от 19.10.2023 г. е обявено за безспорно:

1. Че ищцата е клиент на банката по силата на договор за откриване на разплащателна сметка „Комфорт“ на ФЛ от 19.11.2010 г. (л. 57-58), по който е издадена дебитна карта VISA № ***, получена на 08.12.2022 г. (л. 48 по гр.д. №938/2023 г. на БОС) и от 20.03.2014 г. по силата на договор за откриване на спестовна сметка „Мое решение“ (л. 8)

2. Че е потребител на мобилно банкиране към ОББ, което е инсталирано като мобилно приложение на телефон с телефонен номер ***.

3. Че са извършени процесните транзакции на суми от банковите сметки на ищцата на посочените дати, за посочените суми и по посочения начин, а именно - банковият превод за сумата в размер на 13 493 лв., с референтен номер на платежната операция FT23012757008952 и преводът за сумата 11 623 лв. с референтен номер на платежната операция FT23012802018031, са извършени успешно през Мобилното банкиране на 12.01.2023 г., а картовите транзакции до Револют-Дъблин в общ размер от 4 хил. лв. са извършени, посредством въвеждането на данните от картовата пластика и след получаването на еднократен код на мобилния телефон, посочен от ползвателя. Спорно по делото е дали действително СМС известяването е достигнало до ищцата С. Б..

4. Че процесните плащания са наредени в един и същи ден – 12.01.2023 г., но картовите транзакции са отразени счетоводно в системата на банката с дата 16.01.2023 г 5. Че ищцата е предявила рекламация срещу тях пред банката на 12.01.2023 г. и на 20.01.2023 г.