Решение № 3302 от 14.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3302 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330112185 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Делото е образувано по искова молба на „Дивайс БГ„ ЕООД, ЕИК 201443812, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 87 , против „Ауто Ди 73” ЕООД, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. „Васил Левски „ № 167, ЕИК 204523676, и иск с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 232 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите .

Според изложеното , страните са търговци, между които бил сключен в писмена форма договор за наем на недвижими вещи - складови клетки в имот с идентификатор .....; договорен бил 240 лв. месечен наем, платим еднократно на всяка календарна година, или общо 2880 лв. за календарната 2019 год. Този наем останал неплатен въпреки издадената фактура №120 от 11.12.2019год.

За това си вземане, ищцовото дружество се снабдило със заповед за плащане № 5191/18.07.2022г., издадена по частното гр. дело № 9875/22 по описа на ПРС. Ответника възразил в срок срещу издадената заповед.

С оглед изложеното се иска по реда на чл. 422 от ГПК вземането за наеманата цена за 2019г да се установи със сила на пресъдено нещо , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 05.07.2022год. до окончателното изплащане на вземането, и да се присъдят на ищеца и разноските по спора.

Ответната страна оспорва иска като неоснователен. Признава сключването на договора, но 1 отрича да е получила издадената за наемната цена фактура №120 от 11.12.2019год. , като твърди , че тази фактура не била издадена от ищеца. Възразява цената да е платена .Моли иска да бъде отхвърлен и да се присъдят направените по делото разноски.

Вещото лице дава заключение , че фактурата №120 от 11.12.2019год. е осчетоводена при ищеца , но не е осчетоводена от ответното дружество.

Искът е допустим, като има идентичност между вземането, описано в заповедта за плащане, и това, предмет на иска. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

По същество:

По делото има копие от договора за наем , по сключването на който страните не спорят; установява се от договора , че на ответното дружество е дадена под наем вещ, държанието на същата е предадено на наемателя , а това дружество от своя страна се е задължило да заплаща наемна цена по 240 лева месечно , или 2880 лева годишно за периода на договора.

Плащане на сумата ответното дружество не доказа , няма разписка или друг документ за плащането , а доколкото се касае за установени с писмен акт задължения , доказване на изпълнението им със свидетелски показания е недопустимо.

Цената е дължима след издаването на фактура , каквато ищецът е издал , под номер №120 от 11.12.2019 год. Спорно е по делото дали тази фактура е доведена до знанието на ответника, но този факт не е от значение за дължимостта на вземането или основателността на иска , а само за момента ,в който длъжника е бил поставен в забава.

Дори да приемем , че фактурата не е доведена до знанието на ответното дружество веднага след издаването й, то тя фигурира както като приложение към искането за издаване заповед за плащане , така и към исковата молба , и в това си качество е връчена на ответника ; с това връчване ответното дружество е при всички положения в забава да плати. Така или иначе , фактурата е редовно осчетоводена при ищеца веднага след издаването й, а при редовно водено счетоводство , няма пречка ищецът да се позове на същата по реда на чл. 182 от ГПК.

На следващо място , страните са търговци; издаването на фактурата на 18.12.2019 е безспорен факт, след като същата е била включена в дневника за покупко – продажби по ЗДДС за месец декември 2019г. , при което съдът приема, че фактурата носи и достоверна дата. В тази хипотеза , дори да не може да бъде установена дата на връчване на фактурата на ответното дружество , то същото така или иначе е в забава да плати по смисъла на чл. 303а ал. 3 от Търговския закон , считано от деня ,следващ датата на получаването на стоката или услугата , тоест, от 01.01.2020г. Искът е основателен.

Разноските се присъждат в тежест на ответното дружество.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено , че „Ауто Ди 73” ЕООД, със седалище и адрес на управление в 2

Пловдив , ул. „Васил Левски „ № 167, дължи на „Дивайс БГ„ ЕООД, ЕИК 201443812, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 87, ЕИК 204523676, плащане на сумата от 2880 лв.- главница , наемна цена на южната клетка на сграда в имот с идентификатор ....за календарната 2019 год. по фактура №120 от 11.12.2019год., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда – 05.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед за плащане № 5191/18.07.2022г., по частното гр. дело № 9875/22 по описа на ПРС.

Осъжда „Ауто Ди 73” ЕООД, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. „Васил Левски „ № 167, да заплати на „Дивайс БГ„ ЕООД, ЕИК 201443812, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 87, ЕИК 204523676, сумата от 1335.22 лева разноски по двете дела и по обезпечителното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3