Определение № 1915 от 15.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1915 гр. София, 15.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002101225 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „П. В.“ ЕАД, ЕИК ***, действащо чрез пълномощника си адвокат И. Ш., срещу въззивно решение № 6375 от 20.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 6787/ 2024 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 7767/27.04.2024 г., постановено по гр. д. № 11343/2023 г. на СРС, въззивният съд е признал за незаконно уволнението на С. И. К. от гр. София, извършено с предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение с изх. № 130/01.12.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 /поради съкращаване на щата/, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; възстановил е С. И. К. на заеманата преди уволнението длъжност - „Главен уредник“, отдел „Култура и изкуство“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; осъдил е „П. В.” ЕАД да заплати на С.

И. К. обезщетение в размер на 6 979.57 лв., на основание чл. 344, ал. 1, т 3 КТ.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на закона. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение в обжалваната част.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение на основанията, посочени в разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поставя следните въпроси:

1

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗД при отброяване на срока на предизвестието по чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ във връзка с чл. 326, ал.

2 от КТ? - въпрос, който касаторът счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

2. Когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, кой е правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение?

Касаторът твърди, че по така посочения въпрос решаващият съдебен състав на Софийски градски съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в следните решения: решение № 9/11.02.2021 г., постановено по к. гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о.; решение № 567/13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., III г. о.; решение № 63/31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г., IV г. о.; решение № 197/09.06.2011 г. по гр. д. № 661/2010 г., IV г. о.; решение № 437/20.01.2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г., IV г. о.; решение № 468/10.01.2013 г. по гр. д. № 1621/2011 г., IV г. о.; решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г. о.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна чрез адвокат И. С. със становище за нейната неоснователност.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че по силата на трудов договор № 350 от 12.11.2018 г., ищцата е заемала при ответника "П. В." ЕАД длъжността "главен уредник"; че работодателят е отправил едномесечно предизвестие № 130/01.12.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, поради съкращаване в щата; че връчването е извършено на 01.12.2022 г., а със заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 504/29.12.2022 г., ответникът е постановил прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, заемаща длъжност "главен уредник", на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради "съкращаване в щата", считано от 04.01.2023 г. Съдът е посочил, че при спазен срок на предизвестие (както е в случая) съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, прекратителният ефект спрямо трудовото правоотношение настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието и това е правнорелевантният момент, към който се преценява съществуването и надлежното упражняване на потестативното право за едностранно прекратяване, вкл. осъществено ли е основанието за уволнение, спазени ли са допълнителните условия, ако такива са предвидени в 2 закон, осъществена ли е закрилата по чл. 333 КТ и като цяло законността на уволнението, а не към момента, когато настъпват законните му последици.

Съдът е посочил, че в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение (такава може въобще да не бъде издадена, правоотношението се прекратява с изтичане на срока на предизвестието), поради което е достигнал до извода, че меродавен е моментът на предизвестяване на работника като в настоящия случай връчването на предизвестието е извършено на 01.12.2022 г. Позовавайки се на решение № 664 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г., III г. о., ГК, въззивният съд е приел, че 30-дневният срок на предизвестието е изтекъл на 03.01.2023 година – първият работен /присъствен ден/ след изтичане на срока.

Тъй като исковата молба е подадена на 02.03.2023 г., въззивният съд е стигнал до извода, че е спазен предвиденият двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ за предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

По предявения иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с оглед наведеното от ищцата съображение, че съкращаването в щата е било фиктивно, съдът е приел, че решението по протокол № 19/25.11.2022 г. за приемане на предложеното от изпълнителния директор на дружество изменение на щатно разписание относно съкращаване на двете щатни бройки на длъжността „главен уредник“ е взето от надлежния орган - съвета на директорите, съгласно чл. 34, ал. 1, т. 5 от устава на дружеството, поради което тези оплаквания на ищцата са неоснователни. Според въззивния съд така нареченото фиктивно съкращаване на щата е налице в случаите, в които се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените и права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност – т.е. когато за изпълнение на същата трудова функция работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник.

Въззивният съд е отбелязал, че твърдението на работодателя е било в насока, че трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност са възложени на служител, заемащ длъжността "началник на пазарна площадка" - т. е. изпълнението на трудовата функция е възложено на друг служител, назначен отпреди това. Съдът е коментирал, че с оглед така въведеното твърдение в процеса, в случая е налице т. нар. от съдебната практика трансформация /напр. решение № 404/06.01.2014 г. по гр. д. № 1968/2013 г. на IV ГО на ВКС/, при която работодателят може да съчетае съществено различаващите се трудови функции на две длъжности по щатното си разписание в една нова, както и да възложи трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност на работници и служители с друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция или да разпредели трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност между работници и служители с други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. При наличието на такава трансформация, според въззивния съд, има реално съкращаване на щата. В случая обаче въззивният съд е приел, че по делото не се установява нито реално съкращаване в щата, нито 3 трансформация. За да достигне до този извод въззивният съд е приел за установено, че ищцата е имала задължение да организира изложби, да изработва каталози и материали, свързани с изложби, да участва в изработката на справки на база въведена и обработена информация за стоки, които се намират в галерията, да осъществява класифициране и да обработва каталози на колекции в галерията и организира изложения, които се организират с график, да борави с финансови средства при реализиране на продажбата на произведение на изкуството, да получава, опакова, разопакова експонати.

Съдът е посочил, че съобразно представената по делото длъжностна характеристика на началник на пазарна площадка „Ж. П.“, връчена на В. А. на 01.12.2022 г., се установява, че в задълженията на този служител не влизат тези на ищцата, докато е заемала длъжността „главен уредник“, но със заповед № 8/05.01.2023 г. на този служител му е възложено да осъществява допълнително дейностите съгласно трудовата характеристика на ищцата – респ. - представена е и нова длъжностна характеристика от 05.01.2023 г. на В.

А., включваща и осъществяваните от ищцата дейности. Отделно от това, съдът е посочил, че още след датата на прекратяване на трудовия договор на К. А., изпълняваща същата длъжност като ищцата преди уволнението им, А. е била назначена отново в ответното дружество, но на длъжност „главен експерт“ като вменените й трудови задължения могат да се обобщят като отговаряща за кореспонденцията на галерията. Съдът е извършил анализ на събраните по делото гласни доказателства, които, според него, установяват по категоричен начин, че след като К. е била освободена, нейните трудови функции е продължила да изпълнява К. А. и макар формално същата да е назначена на длъжността „главен експерт“, тя е продължила да осъществява дейностите на съкратената длъжност. Така събраните доказателства водят до категоричния извод, според въззивния съд, че въпреки че формално с длъжностната характеристика на А. да са вменени задължения във връзка с кореспонденцията на галерията, същата е осъществяла задълженията на съкратената длъжност, съответно - въпреки че формално с длъжностната характеристика на В. А. да са вменени за изпълнение задълженията на съкратената длъжност, допълнително към неговите, то се установява, че същият не е изпълнявал същите - реално не са съкратени всички лица, заемащи длъжността "главен уредник", макар и фиктивно да се сочи, че всички щатове са закрити, поради което, според въззивният съд, работодателят е следвало да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ, а такъв в случая не е извършен, с оглед установеното, че не е налице реално съкращаване в щата. Въззивният съд е изследвал твърдението на ищцата за злоупотреба с право, тъй като с извършеното съкращаване на щата единствено се е целяло прекратяване на договора с нея, като е приел, че в случая прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ противоречи на установения принцип, че трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, като действително фиктивното съкращаване на щата, поради изложените по - горе съображения, е имало за цел единствено 4 прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Крайният извод на въззивния съд е за основателност на така предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което след отмяна на решението на първоинстанционния съд в тези му части, е уважил същите. По иска с правно основание в разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ въззивният съд е приел, че ищцата е доказала оставането си без работа поради незаконното уволнение и на същата се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6 979.57 лв. като до този размер е приел, че следва да бъде уважен искът и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 7317.30 лв. Въззивният съд е допуснал предварително изпълнение на съдебното решение в частта по отношение на уважения осъдителен иск за сумата от 6 979.57 лв.

По основанията за касационно обжалване настоящата касационна инстанция приема следното:

В настоящото производство по предварително селектиране на касационните жалби съставът на ВКС трябва да се произнесе с определение дали да допусне или не до касационно обжалване въззивното решение, т.е. произнася се по наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в рамките на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и служебно в указаните от закона случаи.