Решение № 314 от 01.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Варна, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000515 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.25, ал.4, изр.посл. от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), образувано по жалба вх. №23621/24.09.2024г. по описа на ВОС на „Агро Плант Инвест“ ООД, ЕИК 203861461, подадена чрез адвокат А. К., ВАК, надлежно упълномощен от новоизбрания управител на дружеството И.М..

Обжалва се решение №377 от 18.09.2024г. на Варненски окръжен съд, постановено по т. д. №463/2024г. по описа на ВОС, с което е потвърден отказ №20240816121004 от 19.08.2024г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията за вписване по партида на дружеството на промени в състава на съдружниците (вписване на едноличен собственик на капитала) и в правната форма на дружеството (ЕООД), настъпили в резултат на упражнено от страна на съдружник право по чл.125, ал.2 ТЗ за прекратяване на участието му в ООД, съответно на промени в представителството и в дружествения договор.

Основното оплакване в жалбата е за незаконосъобразност и неправилност на решаващият извод на първоинстанционния съд, че напускането на съдружник чрез предизвестие в хипотезата на чл.125, ал.2 ТЗ съставлява разпореждане с дружествените му дялове, като наличието на вписан запор върху тях се явява пречка за последващо вписване на настъпилите в резултат на прекратеното членство промени за дружеството.

Подробно са обосновани съображения, че това разрешение противоречи на ТР 1

№1/2020г. на ВКС, ОСТК и установената трайна съдебна практика по приложението на чл.125 ал. 2 от ТЗ, като се твърди, че упражняването на потестативното право за напускане от съдружник в ООД има за последица автоматично прекратяване на членственото правоотношение, при което за дружеството възниква задължение да вземе съответните решения за съдбата на освободените дружествени дялове, капитала и членския състав, дружествения договор, като своевременно заяви промените за вписване (чл.6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ). Прекратяването настъпва по право в момента на изтичане на срока на предизвестието и същото не е обусловено и/или поставено в зависимост от други факти (в частност липсата на вписани запори на дружествените дялове на напусналия), поради което и в обхвата на проверката по чл.21, т.4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ попада единствено изследването на обстоятелството дали предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ е произвело правно действие. Дали исканото вписване би накърнило интересите на кредитор на дружеството, в чиято полза е наложен запор върху дружествените дялове на напусналия съдружник, не е сред кръга на подлежащите на проверка обстоятелства и не е в правомощията на ДЛР да обосновава отказ за вписване на това основание. Според въззивника съдът е извършил недопустимо разширително тълкуване на постановките на ТР №1/2020г. на ВКС, ОСТК, приравнявайки напускането на съдружник в резултат на едностранно упражненото от него неимуществено право на разпореждане със запорираните дялове по смисъла на чл.129, ал.2 ТЗ. Обосновано е становище, че разпростирането на забраната за разпореждане от страна на съдружника, върху чийто дял в ООД е вписан запор, извън материализираните в дружествения дял имуществените права и по отношение на личната му преценка дали да продължи да съдейства за постигане на дружествените цели би било непропорционална и съответно неоправдана намеса в личната сфера на съдружника, а и на самото дружество. Подобно тълкуване би могло да доведе и до редица неблагоприятни, дори абсурдни последици за дружеството - например при настъпване на обективни основания за прекратяване на членство (смърт, недееспособност, несъстоятелност), невъзможност за защита интересите при неизпълнение на задължения от страна на съдружника – длъжник или извършване на действия във вреда на дружеството, невъзможност за автономна преценка за излизане от пазара чрез прекратяване на дейността, които ограничения са в явно противоречие с водещия принцип на свобода на търговско сдружаване.

При тези основни оплаквания и твърдения и като акцентира на факта, че с изтичането на срока на предизвестието в отношенията между дружеството и напусналия съдружник членственото правоотношение е прекратено (като това не е обусловено от вписването на напускането), дружеството е взело надлежно решение за плащане на ликвидационния дял съобразно чл.73в от ТЗ, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и потвърдения с него отказ на длъжностното лице по вписванията и по същество да разпореди вписване по партидата на дружеството на заявените промени.

2

В подадения от Агенцията по вписванията писмен отговор основателността на жалбата се оспорва по съображения, основани изцяло на мотивите на обжалваното решение и потвърдения с него отказ на на длъжностно лице по регистрацията към Търговски регистър. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното с нея решение – потвърдено като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявената жалба е допустима, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивното производство е надлежно учредено и допустимо.

Заявителят обосновава претендираните промени в членския състав на съдружниците, в правната форма на дружеството и в представителството с твърдения, че на основание и при условията на чл.125, ал.2 ТЗ съдружникът А.Б.Б. е упражнил признатото му потестативно право да прекрати своето дялово участие с писмено предизвестие, получено в дружеството на 12.05.2024г. След изтичането на тримесечния срок другият съдружник в „Агро Плант Инвест“ ООД, ЕИК 203861461, е провел заседание, на което, след направена констатация за настъпило прекратяване на членството на съдружника Б., е взел решения за: 1) приемане на баланс по чл.125, ал.3 ТЗ за определяне на ликвидационната стойност на прекратеното дялово участие, като плащането (ако има такова) да се извърши съобразно чл.73в ТЗ; 2) поемане на освободените дялове от оставащия съдружник с внасяне на номиналната им стойност по сметка на дружеството. В последващ протокол от същата дата са удостоверени взети решения от едноличния собственик на капитала за промени в представителството (избор на нов управител) и в дружествения договор (приемане на нов учредителен акт на „Агро Плант Инвест“ ЕООД).

Със заявление вх. № 20240816121004/16.08.2024г. промените са заявени за вписване по партидата на дружеството, водена в ТР. Искането е отказано от длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) със съображението, че на основание чл.517, ал.1 ГПК частен съдебен изпълнител е наложил запор върху дяловете на напускащия съдружник А. Б., в полза на кредитора „Юробанк България“ АД, вписан по партидата на дружеството в ТР на 27.03.2024г., което съставлява пречка за извършване на исканото вписване.

Отказът на ДЛР е потвърден с обжалваното понастоящем решение №377/18.09.2024г. по т.д. №463/2024г. на ВОС с мотива, че съгласно чл.451 ГПК резултатът от запора по чл.517, ал.1 ГПК има възпиращ ефект спрямо разпоредителните действия със запорираните дялове на съдружника длъжник А.Б.Б. в „Агро Плант Инвест“ ООД, като правото да се прекрати това дялово участие принадлежи на кредитора, в чиято полза е вписан и въпросния запор.

Спорният пред настоящата инстанция въпрос е дали вписаният запор на дружествени дялове представлява пречка за вписване по партидата на 3 търговеца на уредените последици от прекратяването на участието на съдружника – длъжник след изтичането на тримесечното предизвестие по чл.125, ал.2 ТЗ, в частност - до тълкуването и прилагането на чл.517, ал. 3 от ГПК, вр. с чл.125, ал.2 ТЗ.

Безспорно е в случая, установява се и от справката в Търговския регистър, че на 27.03.2024 г. с вписване рег. №20240327161445 по партидата на „Агро Плант Инвест“ ООД, ЕИК 203861461, е бил вписан запор върху дяловете на съдружника А.Б.Б.. Запорът е наложен от ЧСИ рег. №892 по изп. д. №20248920400198 в полза на взискателя „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749. Отправеното от съдружника А. Б. изявление по чл.125 ал.2 от ТЗ за прекратяване на участието му е получено в дружеството на 12.05.2024г., т.е. след вписването на запора върху дружествените му дялове.

Налагането на запора води до предвидените в чл.451, ал.1 ГПК последици, включващи и императивната забрана за извършване на разпоредителни действия със запорираното имущество или вземането. Това включва и забрана за внасяне на всякаква промяна в членственото правоотношение на съдружника – длъжник, каквато промяна е налице при упражняване на потестативното право по чл.125, ал.2 ТЗ. Забраната за прехвърляне на запорираното право охранява предвидената в закона възможност взискателят да се удовлетвори от равностойността на дружествения дял на длъжника, евентуално от ликвидационния му дял последици, които биха били осуетени в случай, че към датата на изявлението по чл.517, ал. 3 от ГПК длъжникът няма качеството на съдружник.

Конкуренцията между правото на съдружника да прекрати членството си и защитата на взискателя по чл. 517, ал. 3 от ГПК следва да се разреши в полза на последния. Именно на волята и преценката на взискателя законът предоставя правото да трансформира запора върху дружествените дялове на съдружника - длъжник във вземане за ликвидационната им стойност, като определи и момента на трансформацията чрез проведената от него процедура по чл. 517 от ГПК. За кредитора – взискател не е без значение момента на прекратяването на членственото правоотношение на съдружника – длъжник, тъй като същият е от значение за определяне на ликвидационния дял. Само в производството по чл. 517, ал. 3 от ГПК взискателят би имал възможност за защита при несъгласие с определяне стойността на ликвидационния дял. Тази защита би била напълно дерогирана при вписване на заявеното прекратяване участието на съдружника - длъжник в дружеството при условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика - Решение № 835/28.12.2006 г. на ВКС по т.д. № 472/2006 г., I т.о., Решение № 756 от 11.12.2023 г. на САС по в. т. д. № 874/2023 г., Решение № 442 от 4.07.2023 г. на САС по в. т. д. № 488/2023 г., Решение № 238 от 17.07.2023 г. на ВнАС по в. т. д. № 310/2023 г., Решение № 282 от 22.10.2018 г. на ПАС по в. т. д. № 491/2018 г. и др. Аргументи в тази насока се извличат и от разрешенията, дадени в т. 7 от ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. дело №1/2020г. на ВКС, ОСТК.

По тези съображения въззивният съдебен състав приема, че 4 постановеният в случая отказ на ДЛР да извърши вписване по партидата на „Агро Плант Инвест“ ООД, ЕИК 203861461, на заявените промени, настъпили в резултат на упражнено от съдружника А. Бонев право по чл.125, ал.2 ТЗ за доброволно прекратяване на участието му в дружеството, е правилен като краен резултат. Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По тези съображения и на основание чл.25, а л.4 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.278 ГПК въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №377 от 18.09.2024г. на Варненски окръжен съд, постановено по т. д. №463/2024г. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5