Решение № 2579 от 12.07.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2579 гр. В., 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20223110108561 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от «Р.» ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. гр. А., ***, ет.3, ап.5 срещу К. Й. Д., ЕГН ********** с адрес гр. В., ***, ап.148 обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1./ с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 463,20лв., претендирана като дадена при начална липса на основание, от която 94 лв. през 2012г., 113,20лв. през 2013г., 113лв. през 2014г. и 143, 20лв. през 2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1222,50лв., претендирана като дадена при начална липса на основание след прогласяване нищожността на Анекс № 1/27.11.2015г. към договор за аренда на земеделска земя № 100.5/05.04.2011г. с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 1086/2020г. по описа на Районен съд – Нови Пазар, от която 192, 50 лв. за 2016г., 230 лв. за 2017г., 250 лв. за 2018г., 275 лв. за 2019г. и 275 лв. за 2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Приети са за съвместно разглеждане насрещни искове на К. Й. Д., ЕГН ********** с адрес гр. В., ***, ап.148 срещу «Р.» ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. А., ***, ет.3, ап.5:

1./ с правно осн. чл. 82 ЗЗД- за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 600лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена рентна цена за стопанската 2021/2022г. от С.

И. Н. във връзка със сключения с него договор за аренда от 28.07.2021г. поради неизпълнение задължението на ответника да върне земеделски имот с идентификатор № *** с площ от 10дка, находящ се в землището на с. М. ,община К., обл. Ш., местност „Шипърдамас", след изтичане срока на сключения между страните договор с № 100.5/05.04.2011г.

1

2./ с правно осн. чл. 49 вр.чл. 45 ЗЗД - за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 480лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена рентна цена за отдаден под аренда имот с идентификатор *** с площ от 7.999дка, находящ се в землището на с.

М.,община К., обл. Ш., местност „Б. М. " за стопанската 2021/2022г. по сключен договор за аренда от 28.07.2021г. със С. И. Н..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Между страните на 05.04.2011г. е бил сключен договор за аренда на земеделска земя № 100.5/05.04.2011г. собствена на ищеца, за срок от десет години. По силата на договора ищецът предоставил на ответника за възмездно ползване на собствена земеделска нива с обща площ от 10дка. Уговорено било възнаграждение в размер на 10лева за декар земя или 150лева за 10декара. Твърди, че през 2012г. по устно искане на ответницата вместо уговорените 150лева, заплатил 244лева, през 2013г. – 263,20лева, през 2014г. – 263лева, а през 2015г. – 293лева. През 2015г. страните подписали Анекс №1/27.11.2015г., като била коригирана арендната цена от 15лева на 25лева за декар. С оглед на анекса през 2016г. ищецът заплатил на арендатора 342,50лева, през 2017г. – 380лева, през 2018г. – 400лева, през 2019г. – 425лева и през 2020г. – 425лева. На 02.04.2021г. с влязло в сила решение №260062/02.04.2021г., постановено по гр. дело №1086/2020г. по описа на РС – гр. Нови Пазар, Анекс с № 1/27.11.2015г. бил прогласен за нищожен. Така считано от 2012г. до 2020г.вкл. ответницата получила суми по – големи от уговореното в договора за аренда с № 100.5/05.04.2011г., като общата им стойност възлизала на 1685,90лева. Сочи, че сумата представлява разлика между реално заплатеното от арендатора в размер на 3035,90лева и стойността на дължимото по договора от 1350лева. Твърди, че неколкократно са правени опити за доброволно разрешаване на спора, но ответницата не е изплатила така дължимата сума.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор и е предявил насрещна искова претенция. Не оспорва, че между страните е сключен договор за аренда на земеделска земя № 100.5/05.04.2011г. по отношение на земеделска земя с № 035036 с площ 10дка, със срок - десет стопански години. Оспорва да е водила разговори в лично качество или чрез член на семейството с арендатора за заплащане на арендна цена, различна от стойността по т.3 от раздел II от договора – 15лева на дка. Сочи, че е приела сумите добросъвестно, тъй като в т.16 раздел IV. Други условия било записано изрично, че при изменение на икономическата макро рамка в страната, рентата се актуализира по взаимно съгласие. Твърди, че не е била известена своевременно за сключването на договор за аренда на земеделска земя № 100.5/05.04.2011г. от упълномощеното от нея лице – Р. Й., същата и съпруга на едноличния собственик на ищцовото дружество. Поради това на 29.06.2011г. чрез пълномощника си – дъщеря й А. М., сключила едногодишен договор за наем с „БГ Агро Земеделска Компания“ ЕООД на три собствени земеделски имота, находящи се в землището на с. М., сред които и земеделска земя с № 035036 и с площ 10дка. Впоследствие този договор бил анулиран при регистрирането му в ОС „Земеделие и гори“ – К., поради наличния договор за аренда на земеделска земя № 100.5/05.04.2011г. Сочи, че е изрядна страна по договора и е получила добросъвестно претендираните суми. Възразява за изтекла давност по отношение на заявените искови претенции за периода от 2011-2018г. вкл. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена и претендира разноски.

Заявява и насрещна искова претенция за заплащане на сумата от 1080лева. Твърди, че преди изтичане срока на договор с № 100.5/05.04.2011г. многократно е уведомявала ответното дружество по насрещния иск, че договорът няма да бъде подновен. Причината била възможността да сключи нов договор с друг арендатор, който бил съгласен да бъде включен още един нейн имот от 7,999дка при рентна цена за плащане за двата земеделски имота от 60лева на дка. По тази причина и с оглед обявения за нищожен Анекс с № 1/27.11.2015г., на 28.07.2021г. ищцата сключила нов договор за аренда със С. И. Н. за имот 2

№*** с площ от 10дка, находящ се в землището на с.М., община К., обл. Ш., местност „Шипърдамас" и земеделски имот с идентификатор *** с площ от 7.999дка, находящ се в землището на с.Мирково,местност „Баткова могила“. Срокът на договора бил за пет стопански години за периода 2022г. – 2026г. След като през 2022г. ответното дружество отказало да освободи отдадения му под наем имот, въпреки изтеклия срок на договора от 05.04.2011г., той продължил да го регистрира и обработва без правно основание и през 2022г. По този начин лишил ищцата от възможността да получи рентна сума за стопанската 2021/2022г. в размер на 600лева за имот с идентификатор 47.319.35.36. и 480лева за този с идентификатор *** или общо в размер на 1080лева, която сума е предмет на насрещната й искова претенция.

Първото по делото заседание е проведено на 21.06.2023г., редовно призованият ищец не е изпратил представител, не е взел становище по отговора на исковата молба и насрещните искове и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Процесуалният представител на ответника е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 2 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.

На ищеца е указано, че при непредставяне на становище и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед направените възражения от страна на ответника, съдът намира, че предявените искове от ищеца са вероятно неоснователни. От друга страна при проявената пасивност от негова страна, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на насрещните искови претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорил твърденията на ответника и ищец по насрещните искове.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на насрещните претенции, заявени по реда на чл. 82 ЗЗД и чл. 49 вр.чл. 45 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване: наличието на сключен между страните договор с предмет ПИ с № ***. за срок от десет години, прекратен с изтичане на стопанската година 2020/2021; сключения със С. И. Н. договор за аренда от 28.07.2021г., касаещ ПИ с № № *** и *** и осъщественото противоправно деяние /ползване на имот с № *** през 2020/2021г./, в резултат на което са причинени посочените в насрещната исковата молба имуществени вреди под твърдяната форма – пропусната полза.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на насрещните претенции, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. чл. 238, ал. 2 ГПК срещу ищеца, поради което предявените от него искове следва да бъдат отхвърлени, а насрещните следва да се уважат по този ред.

На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 50лева държавни такси, 1,50такси и 500лева платено адв.възнаграждение. Искането за присъждането на разноски е основателно. В заключение следва да се присъдят разноски в размер на 551,50лева.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от «Р.» ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. А., ***, ет.3, ап.5 срещу К. Й. Д., ЕГН ********** с адрес гр.

В., ***, ап.148 иск за заплащане на сумата от 463,20лв., претендирана като дадена при начална липса на основание, от която 94 лв. през 2012г., 113, 20лв. през 2013г., 113лв. през 2014г. и 143,20 лв. през 2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения о т «Р.» ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. А., ***, ет.3, ап.5 срещу К. Й. Д., ЕГН ********** с адрес гр.

В., ***, ап.148 иск за заплащане на сумата от 1222,50лв., претендирана като дадена при начална липса на основание след прогласяване нищожността на Анекс № 1/27.11.2015г. към договор за аренда на земеделска земя № 100.5/05.04.2011г. с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 1086/2020г. по описа на Районен съд – Нови Пазар, от която 192, 50 лв. за 2016г., 230 лв. за 2017г., 250 лв. за 2018г., 275 лв. за 2019г. и 275 лв. за 2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА «Р.» ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. А., ул. «Х.

Б.» № 20 ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. Д., ЕГН ********** с адрес гр. В., ***, ап.148 сумата от 600лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена рентна цена за стопанската 2021/2022г. от С. И. Н. във връзка със сключения с него договор за аренда от 28.07.2021г. поради неизпълнение задължението на ответника да върне земеделски имот с идентификатор № *** с площ от 10дка, находящ се в землището на с. М. ,община К., обл. Ш., местност „Шипърдамас", след изтичане срока на сключения между страните договор с № 100.5/05.04.2011г., на осн. чл. 82 ЗЗД.

ОСЪЖДА «Р.» ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. А., ул. «Х.