Решение № 1216 от 01.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. Бургас, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501724 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, против Решение № 1620 от 21.07.2022 г. по гр.д. 2472/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на А. В. А. ЕГН **********, с адрес: град *** ж.к.*** бл.** ет.* ап.*, сумата 729, 13 лева /шестстотин четиридесет и девет лева, двадесет и две стотинки/, представляща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 649, 22 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.08.2019 година до 10.07.2020 година нощен труд, сумата 151, 71 лева /сто петдесет и един лева, седемдесет и една стотинки/, представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница в общ размер от 729, 13 лева /шестстотин четиридесет и девет лева, двадесет и две стотинки/, поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 01.08.2019 година до деня предхождащ датата на подаване на исковата молба – 18.04.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от 649, 22 часа /шестстотин четиридесет и девет лева, двадесет и две стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 19.04.2022 година до окончателното й плащане, като и 350 лв. – за 1 направените по делото съдебни разноски, и с което решение ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумите от 100 лв. –дължими държавни такси и 280 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР - 2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. Излагат се твърдения, че отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда, е последователен - не урежда такъв коефициент, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент бил равен на 1. Твърди, че ищецът не е полагал труд извън редовното работно време, въпреки че ясно посочва в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график.

Поради това, че липсвало нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден, освен в случаите, когато той е положен извън рамките на установеното работно време, исковете били изцяло неоснователни.

2

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба подаден от въззиваемия, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подборни доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Изложени са доводи, в подкрепа на разбирането, че нощния труд следва да бъде допълнително възнаграден и съобразно становището възприето в Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искова молба от А. В. А., против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР.

Ищецът твърди, че през периода 01.08.2019 год. до 10.07.2020 год. ищецът е полагал труд на длъжността „ Младши експерт – командир на екип“ в СПБЗН – Летище Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. Поради естеството на работата е полагал 24 – часови дежурства , които се отчитат на тримесечие. В исковата молба е посочено още, че съгласно чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР той е със статут на държавен служител. По приложението на закона в исковата молба са изложени доводи за приложението на чл. 176 от ЗМВР чл.187 от ЗМВР, чл.

178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. Изложено е в исковата молба, че за посочения период 01.08.2019 год. до 10.07.2020 год. са действали последователно две наредби: от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018 год./ и Наредба № 8121з – 36 от 07.01.2020 година /обн. Дв бр. № 3 от 10.01.2020 година/, а преди посочения период са действали други наредби, като всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Текстовете и в петте наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период“. В чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год.

3 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножават по 0.143. Ищецът, чрез процесуалния си представител, счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен / каквато изрична забрана би била противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители. При наличието на такава празнота, при липсата на специални норми, следва да се прилагат общите такива и в случая следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ обн. ДВ от 26.01.2007 год./, която в чл. 9 ал. 2 предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. За периода 01.08.2019 год. до 10.07.2020 год. ищецът, с оглед характера на заеманата от него длъжност, е работил на 24 часови смени, полагал е труд и през нощта съгласно утвърдени графици, като през летния период е полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Ищецът е положил общо 536 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 613 часа. В исковата молба е посочено още, че преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 77 часа, който работодателят не му е заплатил, поради което ищецът предявява иск си.

Изложен е довод, че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6 лева, т.е. задължението на ответника към ищеца възлиза на 616 лева. Цената на иска е посочена в приблизителен размер. В исковата молба ищецът е конкретизирал отработените часове извънреден труд по периоди и претенцията за лихви.

Ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР – град София, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Татяна Стойкова, дава писмен отговор на предявения иск.

Заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения. Ответникът се позовава на съдебна практика.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, не оспорва, че ищеца през периода, индивидуализиран в исковата молба, е бил в служебно правоотношение с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. От името на ответника е изложено, че предявените искове са неоснователни, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и 4 неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.

Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Процесуалният представител на ответника излага, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.