Решение № 112 от 07.07.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. гр. Димитровград, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Административно наказателно дело № 20225610200193 по описа за 2022 година 1. Производството е по реда чл. 72, ал.4 от ЗМВР.

2. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- ЛЮБ. В. Г., ЕГН:**********, жив. гр.Димитровград, ул.“************ е останал недоволен от Заповед за задържане от 14.04.2022 по чл. 72. (1) от ЗМВР, издадена от разузнавач в група „ПКГГ’ Сектор „КП” при РУДимитровград. Излага подробни мотиви за неправилността й и моли за нейната отмяна .

3. В с.з. чрез представител излага доводи, в подкрепа за незаконосъобразност , недоказаност и неправилност на заповедта.

4. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ ОРГАН(ПО)- разузнавач в група „ПКГГ’ Сектор „КП” при РУ-Димитровград - г- н П. обяснява пред съда подробно причините си за издаване на заповедта, разказва за създалата се ситуация и поддържа пред съда, че това е било правилното решение.

5. РУ- МВР- Димитровград не взема становище по жалбата.

6. ПРБ- не праща представител и не взема становище по жалбата Приложим закон.

1. ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи(ЗМВР)

Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление;

(4) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния 1 кодекс пред съответния административен съд.

Чл. 73. На лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 – 4, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.

8

. КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи(КЗПЧОС)

Член 5 (Доп. - ДВ, бр. 137 от 1998 г.)

Право на свобода и сигурност

1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона: а) законно лишаване от свобода на лице по силата на постановена от компетентен съд присъда; b) законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона; с) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление; d) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел, или законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция; е) законно лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници; f) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция.

2. На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

3. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.

4. Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди 2 незабавното освобождаване на задържаното лице.

5. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури право на обезщетение.

Факти по делото.

1. Получена била оперативна информация

, че жалбоподателят и неговият баща извършвали престъпна дейност в землището на с. Ябълково, по- точно – действали като иманяри, разкопавайки различни обекти. По същата информация имало подозрение, че тези лица намерили части от римска колесница и се готвили да изкопаят още вещи. Предвид получената оперативна информация бе изготвена заповед и план за провеждане на СПО с рег.№254з- 426/14.04.2022г. и 254р10808/14.04.2022г. за престъпление по чл.277а от НК. От проведени първоначални ОИМ бил установен автомобила с които лицата се предвижват Мерцедес Ц200 с ДКН - Х****, светло сив цвят, собственост на Л.Г.. В хода на създадената организация в РУ-Димитровград бе установен и прихванат горепосочения автомобил, както бе и създадена организация за наблюдение на предполагаемата местност върху която лицата възнамеряват да извършват изкупна дейност. Около 19:30ч. горепосочения автомобил бил установен да се управлява от В. Г., като в автомобила имало още три лица, едно от които бе синът Л.. Автомобила се движел през с.Крум, с.Ябълково към с.Горски Извор, общ.Димитровград, като предвид получената частична оперативна информация лекия автомобил завил към обезпечената от органите на МВР защитена културноисторическа местност, между двата язовира между с.Ябълково и с.Горски Извор.

Около 20:15ч. лицата спрели в подножието на могилата в местността „Чуките“. В продължение на около 5 часа лицата били системно наблюдавани, като периодично се местели от билото на могилата към Северния край към подхода за изкачване към билото. Около 00:20ч. лица натоварили в автомобила използваните от тях инструменти и металотърсач и потеглили през посевите покрай могилата в посока с.Ябълково, общ.Димитровград. На входа на с.Ябълково били спрени от служители на група „ТП“ при РУ-Димитровград. При проверката на автомобила и лицата били установени - В. Т. Г., ЕГН:**********, жив. гр.Димитровград, общ. Димитровград, ул.“********************, ЛЮБ. В. Г., ЕГН:**********, жив. гр.Димитровград, общ, Димитровград, ул “********************, Х.Л.М., ЕГН:**********, жив.гр.Димитровград, общ. Димитровград, ул.“******************** и В. Д.З., ЕГН:**********, жив.гр.Димитровград, общ.Димитровград, ул.“***********. Били установени и използваните от тях инструменти в автомобила, като лицата бяха съпроводени в РУ-Димитровград за провеждането на беседи и снемане на писмени обяснения относно извършваното от тях в местността ,чуките“. При проверката на автомобила били установени 3 няколко броя лопати, металотьрсач и други приспособления използвани при иманярски изкупни дейности.

2. В крайна сметка ПО издал Заповед за задържане от 14.04.2022 по чл. 72. (1) от ЗМВР, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР- има данни за извършено престъпление по чл. 277а от НПК. Тя е предметна на делото.

3. Горното се установи от показанията на свидетелите П., приетите по делото писмени доказателства, находящи се по д.п. № 209/ 22 г. по описа на РУ- МВРДимитровград, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие на лек автомобил(л.4- 5 ), протокол за оглед на местопроизшествие- в землището на с.

Ябълково(л.6- 7 ); протокол за доброволно предаване- л. 12, снимкови албуми(л.16- 34), приложени към НАХД№ 192/22 г. по описа на съда, пред същият състав, обявено за решаване, които съдът служебно използва, които при съответната преценка на логични и житейски оправдани съвпадения бяха кредитирани от съда изцяло или отчасти.

По някой процесуални въпроси.

1. Законът е създал една крайно рудиментирана процедура, при която задържано по реда на чл. 72 от ЗМВР лице може да обжалва заповедта за задържане.

Единствено в ал. 4 от с.чл. е посочено, че има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

2. Така става ясно, че всеки, срещу който е издадена такава заповед има право да я обжалва, кой е компетентния съд, в какъв срок следва да се произнесе той, пред кой съд и по какъв ред се обжалва решението на съда, което съобразно и препратката към АПК е очевидно въззивен акт.

3. Не е посочен срок на обжалване, дали действително лицето е задържано, кои са страните в този процес, а и какво е съдържанието на решението.

4. Изразът „незабавно“ произнасяне следва да се разбира като произнасяне без забавяне, т.е. своевременно и възможно най- бързо. Когато делото не е изяснено, какъвто е и настоящия случай поради събиране на други доказателства, то няма как съдът да се произнесе веднага. Така и делото бе разгледано в две заседания, а произнасянето- възможно с най- малкото му забавяне.

5. Проблем на това производство очевидно е, че в контекста на чл.5, т.3 и 4 от КЗПЧОС не може да доведе до незабавно освобождаване на лицето, ако жалбата му е основателна. Това следва от допустимото касационно обжалване, така акта на съда по същество не е окончателен и не виза в сила незабавно.ЗМВР и АПК не дават възможност на този съд да постанови незабавно изпълнение на не влезлият в сила свой въззивен акт.

4

6. Но и първоначалната липса на срок за обжалване също е довод в посока, че смисъла на процедурата по чл. 72, ал.4 от ЗМВР е не да се даде възможност на лицето да бъде освободено, а някакъв друг.

7. Този съд не може да разсъждава върху мотивите на законодателят и неговото намерение, а прилага закона такъв , какъвто е, до колкото това е възможно.

Очевидно е обаче, че хипотезата „освобождаване“ в контекста на чл.5, т.3 и 4 от КЗПЧОС е бламирана от българския закон.

8. В този смисъл би могло да бъдат направени две действия- питане на съда до СЕС за съответствие на чл. 72, ал.4 от ЗМВР с чл.5, т.3 и 4 от КЗПЧОС или пряко приложение на акта на първичното право на ЕС, в контекста на чл. 5, ал.4 от Конституция на Р България.

9. Преюдициалното запитване е възможност за съда, но съобразно и конкретните обстоятелства по делото, то е ненужно, неоправдано, би довело до произнасяне извън разумния срок и тъй като според съда заповедта е незаконосъобразна- ще влезе в противоречие с правата на жалещия. Затова такова питане съдът не прави.

10. Четен чл. 5, т.3 от КЗПЧОС, дава възможност да се приеме, че законът следва да създаде условия, при които всяко задържано лице своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Две са хипотезите- първата е за контрол(habes corpus) на задържането и вторатанеговата отмяна. Чл. 72, ал.4 от ЗМВР изпълнява първата, а по аргументите, изложени по- горе- не е в синхрон с втората.

11. Всъщност чл. 72, ал.4 от ЗМВР изцяло е извън изискванията на чл. 5, т.4 от КЗПЧОС.

12. Но въпросът в настоящото дело не касае освобождаване на лицето, а атака на законосъобразността на заповедта. Така според този съд, в случая искането е в синхрон на чл. 5, т.3 , първа хипотеза на КЗПЧОС, казусът може да бъде решен по същество.

13. По- нататък, въпросът със страните в този процес като че ли трябва да се тълкува от съда. Препратката по отношение на касационното обжалване по реда на АПК не се явява съвсем достатъчна, категорично и точно да се посочи, кой е насрещна страна- против жалбоподателят.

14. Вариантно българският съд конституира или ПО, или съответното РУ на МВР, където ПО е служител.

15. Настоящият съд е в известно недоумение по този повод. Стриктно погледнато, лицето издало заповедта за задържане би следвало да се счита като надлежна насрещна страна. От друга гледна точка, чисто практически, става въпрос за редови служител на МВР, т.е. компетентен за издаване на тази заповед е широк 5 кръг от полицейски органи. Предполага се, че те следват пълномощията си по закон, би следвало отговорност за техните действия да не е лична, а на съответното учреждение, към което са в служебна зависимост. Така и аргумента за конституиране на РУ- МВР- Димитровград също има своето основание.