Решение № 4304 от 07.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4304 гр. Пловдив, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330106211 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Й. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***************чрез адв. Р. Р. - вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. *********** против „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. *********, с която при условията на евентуалност са предявени искове с правно основание член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да върне на ищцата сумата от 1313,01 лв., платена без основание по нищожен Договор за кредит № *********г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 2.04.2025г. до окончателното й изплащане, евентуално в случай, че не уважи предявения главен иск, да се осъди „ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК: 205559807 да върне на ищцата сума в размер на 684,38 лв., платена по нищожна клауза за такса за разглеждане по Договор за кредит №*******, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 2.04.2025г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба е изложено, че на 2.08.2023г., страните са сключили Договор за кредит № ******** за сумата от 4000 лв., при уговорени параметри на договора от 38 % годишен лихвен процент и 57,14 % ГПР, като връщането на заема е разсрочено на 36 равни месечни вноски. В договора било предвидено заплащане на такса разглеждане в размер на 684,38 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, като кредитополучателят изплаща същата на равни месечни вноски, ведно с месечната вноска по кредита. Съгласно договора, при предсрочно погасяване таксата за разглеждане се дължи изцяло. Ищцата твърди да е погасила кредита, като освен главница и възнаградителна лихва, е платила на ответното дружество и такса за разглеждане в размер на 684,38 лв. Погасяването на кредита било извършено с няколко плащания и частичен рефинанс с последващ договор между страните - Договор за 1 кредит № ******. Общо платената сума от ищцата била в размер на 5313,01 лв. Твърди договорът за кредит да е нищожен, поради което се дължи връщане на сумата в размер на 1313,01 лв. (5313,01-4000) като платена без основание съгласно чл. 23 ЗПК.

Евентуално, ако не се приеме, че договорът за кредит е нищожен, твърди, че клаузата предвиждаща заплащането на таксата за разглеждане е нищожна и на връщане подлежи сумата в размер на 684,38 лв., платена без основание.

Излагат се твърдения за нищожност на договора за кредит, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото уговорения в договора за к р е д и т лихвен процент по кредита не отговаря на реално приложения, т.к. предвидената такса за разглеждане в размер на 684,38 лв. всъщност представлява скрит добавък към възнаградителната лихваи при сключване на Договор за кредит с ответното дружество, таксата за разглеждане е определена като процент от заетата сума и в в зависимост от избрания период на връщане на сумата. Колкото по-дълъг е периодът на договора, толкова по-висок е процентът на дължимата такса за разглеждане. Таксата разглеждане нямала за цел да обезщети кредитора за евентуални разходи, свързани с оценката на кредитоспособност на клиента, а единствено да генерира допълнителен доход. Доколкото не бил посочен правилния лихвен процент към договора, счита, че същият е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК.

На следващо място твърди, че реално приложения ГПР е различен от посочения в Договора, защото таксата за разглеждане в размер на 684,38 лв., макар и разсрочена на вноски по 19,02 лв., дължими допълнително към месечните вноски по кредита, същата съгласно Договора се дължала и начислява в пълен размер още при подписването на същия, като дори и при предсрочно погасяване не се намалявал нейният размер съгласно чл. 32, ал. 1 ЗПК. Предвид факта, че се дължала само ако бъде сключен договор за кредит, тя реално представлявала такса за усвояване на кредита. Твърди, че приложеният ГПР изразен в проценти е по-висок, което заблудило потребителя за реалното оскъпяване на кредитния продукт. Доколкото посоченият ГПР в договора не отговарял на реалния, твърди, че Договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

В случай, че съдът не приеме, че процесният Договор за кредит не е нищожен, твърди, че клаузата предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 684,38 лв. е нищожна. Счита, че е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което на осн. чл.

26, ал. 1, предл. 1 33Д същата противоречи на закона. Действията по разглеждане на кредита и изготвяне на индивидуално кредитно предложение са действия по усвояване на кредита. Също така тя се дължала само при постигнато одобрение, в деня на подписване на Договор за потребителски кредит. Това, че нейното заплащане било разсрочено не променяло нейния характер за дължимост, като съгласно договорът тя се дължи в пълен размер от датата на подписване и не се погасява, а се дължи в пълен размер. Тасата противоречала и на добрите нрави, защото кредитополучателят не получава никакви допълнителни услуги, а тази сума под формата на такса по своята същност била допълнителна скрита печалба на търговеца. Кредиторът бил длъжен да направи оценка на риска на кредитополучателят, но самият факт, че тази такса се формирала като процент от заетата сума и размера на процента зависил от продължителността на кредита, то ясно подсказвало, че същата нямала за цел да обезщети разходи на кредитора, свързани с разглеждане на документи на 2 кредитополучателя, а единствено да генерира допълнителен доход, което било несправедливо и неморално. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

От ответника е постъпил писмен отговор за неоснователност на исковете.

Излага, че в договора били посочени лихвен процент в размер на 38 % и ГПР 57,14 %, като размерът на ГПР не надвишавал законовия размер определен с ПМС 426/2014 г., тъй като основния лихвен процент не е с фиксирана ставка и към датата на сключване на договора същият не надвишава пет пъти законната лихва. Счита, твърденията за недействителност на договора на основание чл. 11 ал.1 т.10 и т. 11 ЗПК, за изцяло неправилни и необосновани. Договор за кредит №***** отговарял на всички законови изисквания по ЗПК, на длъжника били предоставени всички изискуеми от закона реквизити, а таксата за разглеждане било уговорена за предварително разглеждане на документи на кандидат – кредитополучателя, като между страните все още нямало сключен договор за кредит, а потребителят нямал качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила п о чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Годишният процент на разходите по кредита бил посочен на стр. 1 от Договора за кредит и в т. 2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. При изчисляване на ГПР били взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. Общата дължима сума е в размер на 7444,04 лв. включва главница в размер на 4000 лв., възнаградителна лихва 2759,66 лв. и такса за разглеждане в размер на 684,38 лв.

/същата „се изплаща на месечни вноски, съгласно погасителния план“/. Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в конкретен процент по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни (съобразно Приложение № 1) не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.“ (в този смисъл са Решение № 120 от 14.06.2021 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 535/2021 г., Решение № 260046 от 13.07.2020 г. по в. т. д. № 241 /2020 г. на II състав на Окръжен съд – Варна). Таксата за разглеждане била включена в ГПР, като ГПР съгласно чл.19 от ЗПК не недвишавал императивно определената от законодателя граница. Таксата за разглеждане не била такса по усвояване, тъй като таксата по усвояване е действие свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента и се извършва след сключване на Договора за кредит.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото надхвърля минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и моля да бъде намалено. Моля за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от писмените доказателства и принципно не е спорно, че на 22.08.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит № ******, по който ответникът е предоставил кредит от 4000 лева, платим ведно с договорна лихва от 2759,66 лева на 36 месечни вноски, при ГПР от 57,14 % и ГЛП – 38 %. Не е спорно, че е уговорена и такса разглеждане в размер на 684,38 лева, която се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от 3

Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към индивидуалния договор за кредит. Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. Кредитът ще се погасява на вноски в съответствие с погасителния план, приложен като Приложение № към настоящия индивидуален договор за кредит, като таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към индивидуалния договор за кредит. Таксата за разглеждане се дължала изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. С исковата молба са представени 5 броя разписки от Изипей АД за извършени плащания по процесния кредит в размер на 1034,82 лева, които не са оспорени от ответника.

От приетото заключение на вещото лице Р. Г., неоспорено от страните, изготвено компетентно и безпристрастно, се установява, че размера на ГПР е 69,6790 % при включена такса за разглеждане в размер на 684,38 лв., при плащане на тази такса изцяло при подписване на договора. Също така от заключението се изяснява, че сумата от 4278,19 лв., отпусната по договор кредит № *********** г., е договорено да се усвои от кредитополучателката като погасяване на задължения по договор за кредит № **********г. От изслушаното заключение на вещото лице се установят плащания по кредита в общ размер от 5313,01 лева. Посоченият в договора за потребителски кредит ГПР не отговаря на реално приложения от 69,6790 % и това е така, защото и макар таксата за разглеждане да е разсрочена за плащане във времето с всяка една месечна погасителна вноска, всъщност тя е дължима и начислена в пълен размер към момента на сключване на договора за кредит, поради което договорът за кредит е недействителен на осн. член 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Налице е недействителност на договора за кредит поради противоречието му със закона, поради което и на осн. член 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност кредита – 4000 лева, а всичко надплатено над чистата стойност на кредита /833,38+2823,63-2500/ в размер на 1313,01 лева подлежи на връщане като неоснователно платено.

По отговорността за разноски: