Решение № 117 от 02.11.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Кюстендил, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.ева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Надя Сп. Г.ева Въззивно частно наказателно дело № 20221500600520 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК, приложими съгл.чл.306, ал.3 от НПК Образувано е по протест от Кюстендилска районна прокуратура срещу ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 30.08.2022 г., постановено по ЧНД №826/2021 г. по описа на Дупнишкия районен съд (ДнРС), в частта му, с която е оставено без уважение искането за приложение на чл.24 от НК и не е увеличено определеното общо най-тежко наказание.

Развити са съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната част на определението. Иска се изменение на определението, като общото най-тежко наказание измежду наказанията по НОХД № 380/19 г. и по НОХД № 492/19 г.двете по описа на КнРС се увеличи с ½, на осн.чл.24 от НК Прокурорът от Кюстендилска окръжна прокуратура е пледирал за уважаване на протеста, поради незаконосъобразен отказ на съда да увеличи общото наказание. Доводите за това са многобройните минали осъждания на осъдения, еднаквостта на извършените престъпления от групираната съвкупност и липсата на поправяне на осъдения от изтърпените наказания.

Адв. Л., като защитник на осъдения, е пледирал за потвърждаване на протестираното определение, като законосъобразно и справедливо .

Осъденият е заявил, че 17 години лежи в затвора и не се е поправил, иска да го направи, но не му дават възможност-в затвора не работи никой с него, не го подкрепя, не му предоставя работа и възможност за получаване на заплата, има семейство , деца, които трябва да храни ; държавата не му предоставя работа, помощ, мразят го и не може да работи, въпреки че умее всичко да прави, и като излезе от затвора нещата се объркват, няма шанс и се оказва, че не се е поправил. Като последна дума е заявил, че предоставя на съда да реши.

КнОС, прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, 1 извърши служебна проверка за правилността на атакуваното определение при усл.на чл.313 и чл.314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

С атакуваното определение ДнРС е НАЛОЖИЛ на осъдения А. Р. Д., с ЕГН **********, на осн.чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК, общо наказание 2 години лишаване от свобода (ЛС), при първоначален „строг“ режим, което е най-тежко измежду наложените му наказания по НОХД №380/19 и НОХД № 492/2019 г.-двете по описа на КнРС, от което общо най-тежко наказание е приспаднал изтърпяното наказание по групираните дела Със същото определение ДнРС е постановил, че НЕ УВАЖАВА искането по чл.24 от НК за увеличаване на общото най-тежко наказание и че наказанието ПРОБАЦИЯ 2 ГОДИНИ по НОХД № 1031/2020 г. по описа на ДнРС следва да бъде изтърпяно отделно.

Протестираното определение е постановено по трето по ред производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, образувано като ЧНД № 826/22 г. по описа на ДнРС.

Определенията по предходните две дела, под номера № 393/22 г. и № 1150/21 г. са отменени от САС по реда на възобновяването и делата са върнати за ново разглеждане.

Първото производство - по ЧНД № 1150/21 г. е образувано въз основа на предложение на КнРП от 10.11.2021 г. за определяне на общо наказание измежду наказанията по НОХД № 492/2019 г. по описа на КнРС и по НОХД № 1031/20 г. по описа на ДнРС, което да е в размер на 6 м. ЛС, при първоначален режим-строг и постановяване отделно изтърпяване на наказанието 2 г. ЛС по НОХД № 380/2019 г. по описа на КнРС.

Предложението е уважено частично, като с протоколно определение от 06.12.2021 г. по ЧНД № 1150/21 г. е наложено общо най-тежко наказание 6 мес. ЛС, при „общ“ режим, измежду наказанията по НОХД № 429 и №1031/20 г. Това определение е отменено от САС с решение по ВЧНД № 252/22 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ДнРС, по съображения за групиране в нарушение на принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание. В съответствие с него, според решението на САС е определяне на общо най –тежко наказание измежду наказанията по НОХД № 380 и НОХД № 429, което е 2 години ЛС (изтърпяно) и отделно изтърпяване на наказанието ПРОБАЦИЯ по третата присъда (тази по НОХД № 1031/20 г.).

Второто по ред първоинстанционно производство (в изпълнение на горецитираното решение на САС

) е образувано по ЧНД № 393/22 г. по описа на ДнРС. По него, с протоколно определение № 596/17.05.2022 г. са групирани наказанията по НОХД № 492 и № 1031, като е определено общо най-тежко наказание 6 м. ЛС и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 380/2019 г. – 2 години ЛС, изтърпяно. И това определение е отменено от САС, с решение №251/ 04.08.2022 г. по ВЧНД № 739/2022 г., като делото е върнато за ново разглеждане по сходни съображения с изложените в горецитираното първо отменително решение на САС.

КнОС констатира, че за да постанови протестираното определение по ЧНД № 826/22 г.,настоящият състав на ДнРС е събрал по надлежния ред необходимите за изясняване на обстоятелствата по делото доказателства, които е вярно е интерпретирал. Определението на съда съдържа изключително лаконични фактически и правни съображения, които са на границата на липса на мотиви. Явно, според първия съд аргументирано мотивиране на съдебния акт не е необходимо. Волята му обаче е ясна, поради което КнОС счита, че няма пречка да изложи дължимите фактически и правни съображения за всеки съдебен акт по чл.306, ал.1, т.1 НПК при определяне на общо наказание по чл.25 от НК.

След преценка на събраните от ДнРС доказателства, КнОС приема за установени следните фактически обстоятелства.

Осъденият А. Р. Д. е роден на 17.05.1985 година в гр. Кюстендил и живее в същия град, когато не е в затвора, в който е и понастоящем.

Българин е, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, с ЕГН **********.

2

Според справката за съдимост, към 22.08.2022 г. е ОСЪЖДАН 28 пъти за различни престъпления против собствеността-кражби, предимно по чл.196 НК. Осъждан е с три различни съдебни акта и за др. престъпления- по чл.209, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3; по чл.216, ал.4 и за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК- държане на високорисково наркотично вещество ( с определение по споразумение от 10.07.2008 г., за извършено на 30.12.2007 г. престъпление).

Първите му три осъждания (през 2002 г.) са за кражби като непълнолетен, за които са му наложени условни наказания. Останалите му осъждания (с изключение на 3 от осъжданията му) са на ефективни наказания ЛС, наложени му общо 21 пъти с отделни съдебни акта (предимно определения по споразумения), постановени и влезли в сила през различни години. Налагани са му различни по размер наказания ЛС в границите от 3 м. до 2 г и 6 м, както следва: през 2004 г. (3 м ЛС) , през 2005 г. (3 осъждания-2 пъти на по 6 м.

ЛС и третия- на 1 г ЛС), през 2008 г. ( 10 осъждания на ЛС, съответно на 5 м, ЛС, 1 г и 3 м, 1 г., 1 г., 1 г. и 4 м., 1 г. и 6 м); през 2011 г. (5 осъждания на ЛС, с размери-1 г.; 1 г и 2 м;2 г; 2 г и 6 м.; 1 г и 4 м. ), през 2014 г. -2 г. ЛС, през 2017 г. ( 3 осъждания-2 по 1 г ЛС и третото на 1 г и 6 м ЛС). Всички наказания е изтърпял поотделно или като общи наказания.

Последните му три осъждания с влезли в сила присъди/определение по споразумение, са както следва:

1/ по НОХД № 380/2019 г., с присъда №24/18.04.2019 г., влязла в сила на 04.05.2019 г., за извършено за времето от 27.01.2019 г. до 03.02.2019 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 в сл.на чл.29, ал.1 б“а“ и б“б“ от НК, за което при усл.на чл.58а от НК му е наложено наказание 2 г.ЛС, при първоначален режим „строг“, като е приспаднато ЗС от 04.02.2019 г.

2/ по НОХД № 492/2019 г. по описа на РС-Кюстендил, с определение по споразумение № 35/28.02.2020 г., влязло в сила на същата дата, за извършено на

28.12.2018 г. (неправилно в справката за съдимост е посочена година 2028) престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 вр. с чл.194, ал.1 вр. С чл.26, ал.1 вр. С чл.29, ал.1 б“а“ и б“б“ от НК, за което е осъден на 6 м. ЛС, при първон.строг режим.

3/ по НОХД №1031/2020 г. по описа на РС-Дупница, с определение по споразумение № 260071/01.11.2021г., влязло в сила на същата дата, за извършени на 24.02.2022 г. в Затвора-Бобов дол 2 престъпления по чл. 144, ал.2 вр. с ал.1 от НК на ПРОБАЦИЯ за срок от 2 години с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК, наложена като общо наказание на осн.чл.23 от НК.

Наказанията по НОХД № 492 и № 380 са групирани с протоколно определение от 23.06.2020 г., влязло в сила на 09.07.2020 г. , постановено по ЧНД № 472/2020 г. по описа на КнРС, като е наложено общо най-тежко наказание 2 г. „Лишаване от свобода“, което на осн.чл.24 от НК е увеличено с 4 месеца. (срвн.л.85 от ЧНД № 826/22).

Видно от Справка от Затвора-Бобов дол, от 23.08.22 г. (л.31 от ЧНД 826) е, че общото наказание от 2 и 4 м.ЛС по ЧНД № 472 е изтърпяно на 21.04.2021 г. , към който момент наказанието пробация по НОХД № 1031 не е привеждано в изпълнение.

Понастоящем осъденият е в Затвора-Бобов дол от 13.12.2021 г. с МН „ЗС“ по НОХД № 55/22 г. по описа на КнОС за престъпления по чл.196, ал.1 и чл.149, ал.1 от НК, извършени на 19.10.2021 г., за които е осъден с присъда от 15.03.2022 г. на 6 г. ЛС Горното е установено от събраните от ДнРС писмени доказателства-справка за съдимост, бюлетини, протоколни определения справка за правно положение, както и справка за правно положение от Затвора-Бобов дол от 04.10.22 г.

КнОС, след преценка на предпоставките по чл.25 вр. с чл.23 от НК по отношение на всички осъждания на Д., констатира, че последното осъждане, което е по НОХД № 1031/20 г. е в реална съвкупност с предходното осъждане-това по НОХД № 492/ 19 г. Затова ДнРС е следвало да прецени, дали следва да прегрупира наказанията на осъдения, при спазване на принципа за най-благоприятно за осъдения съчетание от осъждания, възприет в т.9 от ПП №4/65 г. на ВС на РБ и Решение №11/87 г. на ОСНК на ВС.

3

В случая, при спазване на предпоставките по чл.25, ал.1 и чл.23, ал.1 от НК е възможно формиране на 2 съчетания от осъждания, а именно:

1/ между осъжданията по НОХД № 380 и НОХД № 492, с общо наказание 2 г ЛС и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 1031-2 г.пробация, неизтърпяна и 2/ между осъжданията по НОХД № 492 и НОХД № 1031 с общо наказание 6 м ЛС и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 380/19 г., 2 г ЛС, изтърпяно.

Това е така, защото престъпленията, за които е осъден Д. по посочените в т.1 дела, а именно-НОХД № 380 и НОХД 492 са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което са извършени при усл. на реална съвкупност от престъпления по см. на чл.23, ал.1 от НК. Същото изискване е изпълнено и по отношения на престъпленията по НОХД № 492 и НОХД № 1031, посочени в т.2.

Престъпленията за трите осъждания, посочени в пункт 1 до 3 не са извършени при условията на реална съвкупност от престъпления, тъй като последното осъждане-това по НОХД № 1031 е за престъпление, което е в съотношение на рецидив с осъждането по НОХД № 380, тъй като е извършено (на 24.02.2020 г.) след осъждането му 04.05.2019 г. за престъпление по НОХД № 380.

Направеното от ДнРС групиране с протестираното определение е в съответствие с чл.25 и чл.23 от НК, тъй като е налице предпоставката по чл.25, ал.1 от НК-осъждания с отделни присъди, както и предпоставката по чл.23, ал.1 от НК-за реална съвкупност от престъпления.

Според КнОС ( както и според горецитираните решения на САС) най-благоприятното за осъдения съчетание от осъждания е това по т.1, а именно -между осъжданията по НОХД № 380 и НОХД № 492.

Така е постановил и ДнРС с протестираното определение, но без да изложи съображения, задоволявайки се единствено да направи декларация, че „са налице предпоставки за групиране по посочените в предложението на прокурора дела“, като е цитирал номерата им ( НОХД № 380/19 г. и НОХД № 492/19) и наказанията, наложени по тях. От констатацията му, че „другите осъждания на Д. не попадат в обсега на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК“, КнОС приема, че предпоставките за групиране на наказанията, взети предвид от ДнРС са тези по чл.23-25 от НК.