Акт от 27.03.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………2017 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА

Мл.с.

НЕДЕЛИНА МАРИНОВА при секретар С.Т., като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 2078 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба вх. № 33557/27.06.2016г. от „Параходство Български морски флот” АД, ЕИК *********, чрез юк П.К. срещу решение № 2187/03.06.2016г. по гр.д. № 11502/2014г. на ХVІ състав на ВРС, с което е призната на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на П.К.С., ЕГН: ********** *** за незаконосъобразна и е отменена заповед № 208598 от 03.07.2014г. на работодателя „Параходство Български морски флот" АД,

ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Приморски № 1, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 17.07.2014г., възстановен е П.К.С. ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност „огняр" в структурно звено „Дирекция снабдяване, ИТ и КОМ" при „Параходство Български морски флот" АД град Варна, ЕИК:

*********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, дружеството-работодател е осъдено да заплати на П.К. Стоюйков,

ЕГН:********** ***, сумата от 4

334.40лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението за шест месеца, считано от датата на уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. З във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ; „Параходство Български морски флот" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Приморски № 1,е осъдено да заплати на П.К.С.

ЕГН:********** ***, сумата от 1440лв., представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и „Параходство Български морски флот" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Приморски № 1, е осъдено да заплати по сметка на ВРС сумата от 353.38лв., представляваща дължима държавна такса и разноски по първоинстанционното дело на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК. .

Считайки уволнението за законосъобразно по посочените във въззивната жалба съображения работодателят се моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено решение с което исковите претенции на П.К.С. бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. В с.з., чрез процесуалния си представител работодателят поддържа въззивната си жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият П.К.С., чрез адв. М.К. оспорва въззивната жалба, становище поддържано и в редовно насроченото и проведено с.з. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 52546/11.10.2016г. от „Параходство Български морски флот” АД, ЕИК *********, чрез юк П.К. срещу решение № 3352/19.09.2016г. по гр.д. № 11502/2014г. на ХVІ състав на ВРС, с което на осн. чл. 250 от ГПК е допълнено решение № 2187/03.06.2016г. по същото дело, като е уважено възражението на работодателя за прихващане между сумата от 4 334.40лв., дължима от работодателя и представляваща обезщетение за оставането на П.К.С. без работа, поради уволнението за шест месеца, считано от датата на уволнението, до който размер е уважен от съда иска му с правно основание чл. 344, ал. 1, т. З във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, със сумата от 722.40лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, заплатено на П.К.С. от „Параходство Български морски флот” АД, на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ до размера на по-малката от тях , при което е определен размера на дължимото от „Параходство Български морски флот” АД в полза на П.К. С. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение от 3612.00лв. Тази жалба е идентична по съдържание с въззивна жалба № № 33557/27.06.2016г. от „Параходство Български морски флот” АД, ЕИК *********, чрез юк П.К. срещу решение № 2187/03.06.2016г. по гр.д. № 11502/2014г. на ХVІ състав на ВРС, доколкото работодателят изобщо оспорва основателността на тази претенция.

В писмен отговор П.К.С., чрез адв. М.К. изказва съображения за недопустимост на постъпилата въззивна жалба, поради липсата на правен интерес у жалбоподателя, т.к. искането му за допълване на първоинстанционното решение е уважено, като съдът е извършил исканото прихващане, а от друга, понеже и с тази си жалба страната навежда оплаквания само срещу основното решение, а с такава вече е сезирал съда. Моли се да бъде оставена без разглеждане тази жалба Иска да бъдат присъдени разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Двете страни възразяват в с.з. срещу размера на адвокатскотно възнаграждение , посочен в предсктавените от тях списъци по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Предявени са искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ от П.К.С. срещу “Параходство БМФ” АД-Варна. В исковата си молба ищeцът излага, че е работир в ответното дружество по силата на трудов договор № 7137/18.12.1991г., заемайки длъжността “Огняр” с код по НКПД 8162 2004. Трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя със Заповед № 119/19.03.2010г., на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. С влязло в сила съдебно решение уволнението му е било отменено и възстановен на заеманата до уволнението длъжност. В срок, на 11.06.2012г. се явил да заеме длъжността до уволнението. На осн. чл. 345, ал. 1 от КТ, на 12.06.2012г. бил назначен на заеманата длъжност „Огняр” в отдел „Административно обслужване”. На 13.06.2012г. работодателят утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността „Огняр”, връчена му същия ден. Тя съдържала както нови задължения, така и нови изисквания към квалификацията която би следвало да притежава-удостоверение за експлоатация на газови съоръжения и инсталации и придобита втора степен на професионална квалификация по професията ел.монтьор. Преценявайки, че не отговаря на изискванията за заемане на длъжността „Огняр”, работодателят издал нова заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 207076/13.06.2012г., на осн. Чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ . С влязло в сила решение на съда и тази заповез за уволнение е била призната за незаконосъобразна и отменена. Отново се явил на работа, този път на 18.06.2014г. за да заеме длъжността си. В края на месеца работодателят го накарал да се освидетелства пред медицинските органи, които установят дали страда от някакво заболяване, във връзка с Наредба № 5/20.02.1987г. на МЗ и дали се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ. Издадено било ЕР № 0953 от 068/08.05.2014г. на ТЕЛК за психични заболявания при МБАЛ „Св.Марина” ЕАД-Варна с диагноза: ”Биполярно афективно разстройство”. С ЕР № 01186 от 109/14.07.2014г., изд. от МБАЛ „Св.Марина” ЕАД-Варна, въз основа на констатациите от направените медицински изследвания, във връзка с направеното от работодателя искане с писмо № 2017/04.07.2014г. е било дадено заключение, че страда от „Биполярно афективно разстройство”, което попада в списъка на болестите , за които работниците се ползват с особената закрила по чл. 333, ал.

1 от КТ. Екземпляр от това решение било предадено на него и на представител на работодателя.

Последният вече е бил изготвил писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Така, без предизвестие му е била връчена заповед № 208598 от 03.07.2014г. на 17.07.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, според длъжностното разписание на персонала, утвърдено от УС с протокол от 26.06.2014г., в сила от 01.07.2014г. Със заповедта е било разпоредено да се изплати на работника обезщетение за неспазено предизвестие на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на едномесечно БТВ. Работодателят не е извършил подбор, при положение, че трима души са заемали длъжността

„огняр”, а само неговото правоотношение е било прекратено. Не е взето предвид, че страда от психическо заболяване, което е включено в Наредба № 5/1983г. , ползвайки се от закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ. Обжалваната заповед е незаконосъобразна и иска да бъде отменена.

Иска да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност и работодателят да бъде осъден да плати обезщетение за оставане без работа в продължение на шест месеца, считано от датата на уволнението-17.07.2014г. до 16.01.2015г. в размер на 4334.40лв. Претендира и обезщетение за забава при изплащане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 722.40лв. за периода от 18.07.2014г. до датата на завеждане на иска в съда-09.12.2014г. в размер на 10.59лв., претенция оттеглена в последствие с молба от 25.02.2015г., като производството в тази част е било прекратено с влязло в сила протоколно определение от с.з. на 04.03.2015г.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „Параходство БМФ” ЕАД изразява становище за допустимостта, но неоснователността на исковете. Сочи, че процесната заповед № 208598/03.07.2014год. е издадена в съответствие с изискванията на закона. Взето е било решение за съкращаване на длъжността „огняр".

След като е било взето решение за съкращаване на длъжността „огняр", преди определянето на лицата, които ще бъдат съкратени, работодателят е разпоредил с нарочна заповед № 95/01.07.2014год. определянето на сходните длъжности в дружеството с тази на „огняр". Назначена е била комисия, която да извърши проверка на сходността на длъжностите и комисия за извършване на подбора по определените критерии.

Резултатът от извършената проверка е бил отразен в протокол № 1/02.07.2014год. След това е бил извършен подбор между работниците, заемащи длъжността „огняр", който е бил отразен в съответната атестационна карта. Комисията извършила подбора е изготвила и протокол № 2/03.07.2014год. Въз основа на резултатите от извършения подбор, представляващите дружеството на 03.07.2014год. са издали уволнителната заповед.

Преди връчването на заповедта на ищеца от същия е била събрана информация за ползвана закрила, чрез попълване на съответната декларация. За изпълнение разпоредбите на чл.ЗЗЗ от КТ е била открита процедура за искане на становище от ТЕЛК и разрешение от Дирекция „Инспекция по труда" град Варна.

След изпълнение на процедурата и получаване на разрешението за прекратяване на ТПО с ищеца от същия е била поискана отново информация, относно ползвана закрила, като му е предложено отново да попълни декларация за ползвана закрила. При отказ на ищеца да попълни декларацията му е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Представляващият работодателя поддържа, че всички действия по прекратяване трудовото правоотношение на ищеца са извършени добросъвестно. Към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът е бил информиран за даденото от Инспекцията по труда разрешение. Оспорва се, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение е имало три щатни длъжности „огняр". Преди съкращението са били две, а след това е останала само една. Моли за отхвърляне на иска за отмяна на процесната заповед. Неоснователността на иска за отмяна на уволнението, аргументира и извод за неоснователност на иска за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност, както и на иска му за присъждане на обезщетение, за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение, предвид на което се моли за отхвърляне и на тези два иска. В условия на евентуалност и в случай, че съдът уважи претенцията по чл.225, ал.1 от КТ, прави възражение за прихващане със сумата от 722.40лв., изплатена на ищеца при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.220, ал.1 от КТ.

След постъпване на посмения отговор и представените с него доказателства, с оглед предоставената му от първоинстанционния съд възможност П.К.С., чрез адв. М.К. е депозирал становище, с което е оспорил част от изявленията на ответника в писмения отговор. Направил е възражение, че извършеният от работодателя подбор не е осъществен по критериите на чл. 329, ал. 1 от КТ. Позовава се на твърденията си, че има по-високо образование и квалификация от другия участник в подбора.